Определение № 4658 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б. и А. П. Б., чрез адв. А.Г., против въззивно решение № 24/09.01.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 2126/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 2121/13.06.2023 г. по гр. д. № 4855/ 2022 г. на Районен съд – Варна касаторите са осъдени солидарно да заплатят на Й. П. К., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 9 779,15 лв., представляваща платен на отпаднало основание задатък по развален предварителен договор за покупко-продажба от 17.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателите поддържат, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса - има ли право неизправен купувач по предварителен договор за покупко-продажба да развали договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато продавачът е изправна страна. Сочи, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР № 1/02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, както и с установената практика на състави на ВКС - решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г., IV г. о., решение № 456/19.06.2013 г. по гр. д. № 1294/2011 г., IV г. о., решение № 433/08.11.2011 г. по гр. д. № 1173/2010 г., IV г. о., решение № 151/09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г., I т. о. и решение № 383/29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г., IV г. о. Ответникът по жалбата – Й. П. К., представляван от адв.И. И., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът и ответниците са страни по предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 17.12.2021 г., по който ответниците се задължили да продадат, а ищецът да купи недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], на цена от 35 000 евро (68 454,05 лв.). При сключване на договора е заплатена сумата 5 000 евро (9 779,15 лв.), а остатъкът трябвало да се плати в срок до 28.02.2022 г., но плащане не е извършено. На 28.02.2022 г. страните не изпълнили задължението си да се явят в 13 ч. в кантората на нотариус А. Н. за сключване на окончателен договор. Обсъждайки събраните писмени доказателства и свидетелските показания по делото, съдът е приел, че към този момент и двете страни са били неизправни по отношение на поетите с договора насрещни задължения, като и след 28.02.2022 г. всяка от тях е дължала изпълнение. Договорът не е развален с изпратената от ищеца нотариална покана, връчена на продавачите на 15.03.2022 г., доколкото не е установено да са били налице предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, нито с представения по делото отговор на поканата, изготвен от ответниците, който не е достигнал до купувача. На 19.04.2022 г. Б. продали процесните имоти на трето лице, видно от съставения нотариален акт № ..., т. .., рег. № ..., дело № .../... г. на нотариус В. М.. При тези данни е прието, че едва с предявяване на исковата молба и получаването на преписа й от ответниците на 19.04.2022 г., ищецът надлежно е упражнил правото си по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като предвид извършеното разпореждане с имотите изпълнението на задължението на продавачите е станало невъзможно и не е било необходимо даване на срок за изпълнение. В заключение е направен извод, че след развалянето на договора ищецът има право да получи връщане на даденото по него, тъй като основанието за дадената престация е отпаднало с обратна сила. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставеният в изложението въпрос не обуславя селектирането на жалбата, тъй като същият е формулиран според защитната теза на касаторите, като във формулировката му са предпоставени факти, обстоятелства и взаимовръзки, които не са приети за установени по делото. В случая въззивният съд е приел, че и двете страни по договора са били неизправни по отношение на поетото задължение да сключат окончателен договор на 28.02.2022 г. При неизправност и на двете страни в хипотезата на настъпила изискуемост на задълженията им, както е в случая, всяка от тях може да развали едностранно договора. Това разрешение на въззивния съд е в съответствие с установената практика на ВКС (вж. - решение № 151/09.12.2014 г. по гр. д. № 1970/2013 г. на ВКС, I т.о.; както и приложеното към изложението - решение № 383/29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г., IV г. о.) и не е налице твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със съдебната практика, на която касаторите се позовават. Постановените от състави на ВКС решения касаят различен вид спорове, при други спорни факти и обстоятелства. Цитираното ТР № 1/02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС е неотносима практика, тъй като е постановено във връзка с въпроса дали по силата на влязло в сила решение за съдебна евикция, се разваля по право договорът за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Предвид изложеното, не са налице условия за допускане на въззивното решение до касационен контрол по формулирания в изложението въпрос. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение