Определение № 358 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3195/2013 г.

С определение № 159 от 17.06.2013 год. е спряно производството по настоящото дело с оглед приемане ТР № 1/2013 год. на ОСГТК по някои въпроси, свързани с въззивното и касационно производство по граждански и търговски дела, което е обявено на 09.12.2013 год., поради което производството следва да се възобнови. Обжалвано е въззивно решение с № 502 от 13.12.2012 год., постановено по гр.дело № 680/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2820 от 26.06.2012 год. по гр.дело № 483/2012 год. на Разложкия районен съд за отхвърляне иска на М. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] Тона Г. Р., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] против И. И. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] П. И. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед РД-18-33/15.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот – [населено място], [улица] площ от 659 кв.м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор – парцел ХХ в кв.141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, и поземлен имот с идентификатор 61813.762.244 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед РД-18-33/15.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот-гр.Р., [улица] площ от 659 кв.м. трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор-парцел ХХ в кв.141, при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори № 61813.762.245; № 61813.763.53; № 61813.762.328; № 61813.762.243; № 61813.762.239, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на ищците върху описаните имоти, като неоснователен. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Г. П. лично и като настойник на Тона Г. Р., представлявани от адвокат Е. Я., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като е налице противоречива съдебна практика, а въпросът, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е свързан с възможността съдът да дава указания досежно съдържанието на исковата молба, изпълнението на които биха довели до недопустимост на предявения иск. Ответниците по касация И. И. Г. и П. И. Г. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че е преждевременно заявен тъй като обосновката на предмета на спора по чл.108 ЗС чрез конкретизиране на съответните части от 203 кв.м. и 316 кв.м., намиращи се в южната част на отделните поземлени имоти съответно на № 61813.762.244 и на № 61813.762.245 представлява твърдение за неправилното им заснемане в кадастъра (да са заснети претендираните части като един имот, на който ищцата твърди, че е собственик). Отчетено е, че успешното провеждане на иск по чл.108 ЗС предполага обособен предмет, индивидулизиран с кадастрални данни, което в случая налага успешното провеждане на иск по чл.53 ЗКИР. Направен е извод, че петитума на иска – за предаване на реални части, заснети по кадастралната карта в границите на поземлени имоти, противоречи и не е в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. Според удостоверение изх.№ [ЕГН]/16.09.2008 год. на Община-Р., издадено на основание чл.264, ал.1 от ДОПК данъчната оценка е 2 064 лева, т.е. цената на иска е до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима – в този смисъл и ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение на основание чл.280, ал.2 ГПК