Определение № 955 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. Б. от [населено място] срещу решение на Окръжен съд [населено място], постановено по гр.д. №71/2013 год. на Врачанския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решението на първата инстанция в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за размера над 7 000 лв. до 15 000 лв. Правят се оплаквания за неправилност на решението в тази част, доколкото при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдилищата не са съобразили принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния претендиран размер. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба К. Б. К. от [населено място], не взема становище по нея. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче законовите предпоставки, с които законът свързва допустимостта до касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване се застъпва становището, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280 ,ал.1, т.1 ГПК.Според касатора, решението в обжалваната част е постановено в противоречие с изискванията на ППВС №4/1968 год.,според което при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички относими обективни обстоятелства, което в случая не е сторено. В изложението обаче не е формулиран конкретен правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/1968 год. В. на отделни обстоятелства, а именно настъпилото осакатяване и загрозяване в резултат на телесната повреда, които според касатора не са взети предвид при определяне размера на обезщетението само по себе си няма характер на правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане на обжалваното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода от спора. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.