Определение № 147 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 755/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. А. Н. срещу решение № 490 от 20.03.2012г. по т. дело № 2503/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 484 от 16.05.2011г. по т. дело № 746/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 362 – 364 ГПК сключеният на 28.02.2008г. между [фирма] в качеството на продавач и [фирма] в качеството на купувач предварителен договор за покупко-продажба на определени недвижии имоти и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер 22 535 лв. Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл извън правомощията си по чл. 269 ГПК; 2/ „Може ли решението на Съвета на директорите на [фирма], с което е дадено съгласие на [фирма] за вземане на решение /в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма]/ за разпореждане с имоти на [фирма], да замести решението на [фирма] за разпореждане с имоти на [фирма] при безспорно установен факт по делото, че такова решение не е било взето“; 3/ „Кои решения от тези, посочени в чл. 137, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ следва да бъдат протоколирани и необходимо ли е формулирането им в писмен вид, ако същите могат да бъдат изведени чрез тълкуване на волята на лицето /управител и представляващ едноличния собственик/ при презумирана от съда хипотеза на чл. 65, ал. 3 и доколко едно такова предполагаемо тълкуване на волята на едно лице гарантира добросъвестността спрямо трети лица? При липсата на протокол на едноличния собственик относно решенията, които макар и същото лице в качеството си на управител ще изпълни, не се ли поставя в опасност правната сигурност?“; 4/ „Ако се приеме, че не е необходим изричен писмен акт на едноличния собственик на капитала, в който да е взето конкретно решение за разпореждане с недвижим имот на дружеството, то в случай, че управителят е подписал едновременно няколко предварителни договора за покупко-продажба с различни лица, то в чия полза следва да се тълкува волята на дружеството да продаде конкретния недвижим имот и това не поставяли правната сигурност в опасност, която нормите на ТЗ са гарантирали“. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Т. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за недопустимост на въззивното решение, тъй като твърдяното нарушение на чл. 269 ГПК води до неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване поради това, че такива не са изложени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 3/2013г. на ОСГТК по два материалноправни въпроса, решаването на единия от които ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, а именно: необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, за действителността на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган /управител/управители/. Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 3/2013г. на ВКС, ОСГТК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение