Определение № 3 от 26.02.2014 г. на ВКС по д. № 42/2013 г.

Производството е по реда на чл.135 ал. 4 от АПК. Образувано е по спор между Софийски градски съд, І-18 състав и Административен съд София -град, І-11 състав по въпроса кой от тях е компетентен да разгледа предявения от Н. А. К. иск срещу Агенция „М.” за обезщетение на имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица при Митница „Аерогара – София” акт на Директора на НЗОК ,който е отменен по съдебен ред. Исковата молба е постъпила по описа на Административен съд – София- град, като образуваното адм.д. № 253/2013 е прекратено поради неподсъдност с определение № 6925 от 14.11.2013г, след като е отменено определението ,с което е бил даден ход на делото по същество. Прието е ,че въпреки посочения ответник не се касае за иск при специалната квалификация по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ ,не е налице незаконосъобразно действие на административен орган и видно от представени по делото доказателства, административните действия по изземване на валута сами по себе си не са били обявени за незаконосъобразни с влязъл в сила акт. Претендираните вреди са за лихви от задържане на сума, която след приключване на наказателно производство с оправдателна присъда е била върната .От приложените постановления ,присъди и съдебни решения, според Административен съд София- град се доказва основание за търсене на отговорност от правозащитни органи, по общия исков ред. За да повдигне препирня за подсъдност, с определение от 21.11.2013г Софийски градски се е позовал на твърденията на ищеца в исковата молба, които изцяло отговорят на иск с правна квалификация чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.С иска се твърди, че митнически органи са причинили вредите, тъй като незаконосъобразно са задържали собствените му парични средства, при и по повод изпълнение на административна дейност. Изтъкната е липсата на твърдение в исковата молба за незаконосъобразни действия на правозащитен орган, като обстоятелство в някоя от хипотезите по чл. 2 ЗОДОВ. Върховният касационен съд и Върховният административен съд ,петчленен състав, след проверка на данните по делото и изтъкнатите доводи на съдилищата, прие следното: Компетентен е Административен съд София град и предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като за квалификацията са от значение твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането ,което формулира, чрез посочването на ответник включително. В случая ищецът привързва твърденията си към фактически състав по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ като изрично подчертава, че задържането на паричната сума е незаконосъобразната служебна дейност на Агенцията, която дейност е административна и е причинила вредата, изразяваща се в размера на законната лихва за времето, през което сумата е задържана, от ответника. В случая административният съд е извършил преценка на компетентността си само въз основа на представени доказателства, а не въз основа на обстоятелственото изложение в исковата молба. Значението на факти, които не са наведени от ищеца като обстоятелство по основанието на иска срещу посочения ответник, но са от значение за неговата основателност, се преценяват от съда при решаващата му дейност, по същество. Водим от гореизложеното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС