Определение № 6100 от 06.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Митници“, представлявана от директора Г. Димов против Определение № 3823/05.02.2025 год., постановено по административно дело № 920/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. В подкрепа на оспорването, частният жалбоподател е заявил, че в оспореното определение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), като не е отчел разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от с.з. Заявено е твърдение, че в конкретният случай, съдът се е доверил на добросъвестността на страните, на тяхното добросъвестно изпълнение на задължението да пазят информацията, определена като поверителна, съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗЗТТ. С оглед на това, по мнение на оспорващия, това е попречило на съда правилно и обосновано да определи специалната мярка, която следва да приложи. Твърди се, че ако съдът бе извършил правилна преценка на обстоятелствата и изпълнил императивната разпоредба на чл. 12, ал. 5 от ЗЗТТ, на основание чл. 12, ал. 3, т. 1 от с.з. би ограничил достъпа до тези материали и би задължил Агенция „Митници“ да представи копия от тези доказателства със заличени данни. В съответствие с тези доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, по силата на което да се ограничи достъпа до цитираните материали, като се укаже на Агенция „Митници“ да представи копия от тези доказателства със заличени данни, относно поверителната им част. В срока по чл. 232 от АПК, по делото е постъпило възражение от „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД с ЕИК 121144767 със седалище в гр. София, представлявано от управителя Н. Божилова, чрез представител по пълномощие – адв. И. Маджуров, в което е оспорена частната жалба като недопустима, алтернативно като неоснователна, като в подкрепа на това твърдение са заявени конкретни доводи и аргументи. Заявено е искане за оставяне без разглеждане на частната жалба, респ. за оставянето й без уважение. По делото е постъпила и частна жалба от „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД с ЕИК 121144767 със седалище в гр. София, представлявано от управителя Н. Божилова, чрез представител по пълномощие – адв. И. Маджуров срещу Определение № 3823/05.02.2025 год., постановено по административно дело № 920/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение за недопустимост на съдебното определение, доколкото същото е постановено от съд, на който не са подведомствени споровете по Закона за защита на търговската тайна. По мнение на оспорващия, предвидените в чл. 12, ал. 3 от ЗЗТТ мерки за поверителност на информацията могат да бъдат приложени само в съдебно производство по защита на търговска тайна, уредено в специалния ЗЗТТ, но не и в други съдебни производства. Заявено е, че съдебното производство относно недействителността на административен договор е административно производство, а не гражданско/търговско, поради което, ЗЗТТ не намира приложение. В условията на алтернативност са развити и доводи за неправилност на съдебното определение, доколкото същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за обезсилване на оспореното определение, алтернативно за неговата отмяна като незаконосъобразно и присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил писмен отговор от директора на Агенция „Митници“, в който са развити обстоятелствени доводи за неоснователност на оспорването и е формулирано искане за отхвърляне на частната жалба на „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД. По делото е постъпила и частна жалба от „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД с ЕИК 121144767 със седалище в гр. София, представлявано от управителя Н. Божилова, чрез представител по пълномощие – адв. И. Маджуров против Определение № 6160/21.02.2025 год., постановено по административно дело № 920/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Твърди се, че оспореното определение е недопустимо, доколкото според мотивите на съда се оспорва индивидуален административен акт, а в действителност, предмет на спора е законосъобразността на административен договор. Доводи в подкрепа на недопустимостта на съдебния акт е и факта, че по повод оспорването на Определение № 3823/05.02.2025 год., постановено по административно дело № 920/2025 год. по описа на Административен съд – София-град все още няма окончателен съдебен акт, което препятства възможността за постановяване на краен акт. В частната жалба е заявено и твърдение за неправилност на оспореното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в подкрепа на това твърдение са заявени конкретни доводи и аргументи. Предвид горните доводи е формулирано искане за обезсилване на оспореното определение, като недопустимо, респ. за отмяната му като незаконосъобразно и присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК, по делото е постъпил отговор по частната жалба от директора на Агенция „Митници“, в който са развити подробни аргументи за неоснователността на оспорването, в заключение на които е заявено, че оспореното определение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Заявено е искане за отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на прекратителното определение. Във връзка с така заявените искания и възражения, като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира следното: Производството е образувано по повод постъпила жалба от „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД срещу Административен договор за придобиване на оборудване за митнически контрол по Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол (CCEI), като част от Фонда за интегрирано управление на границите, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета, сключен от Агенция „Митници“. Във връзка с постъпилата жалба и в изпълнение на съдебно разпореждане от 12.08.2024 год. на заместник-председателя на Административен съд – София-град, с писмо от 16.08.2024 год., административният орган е изпратил административната преписка, относима към жалбата. В писмото са обективирани и аргументи относно недопустимостта, респ. неоснователността на оспорването. В допълнение е заявено и твърдение, че оспорения договор представлява както търговска тайна по смисъла на чл. 3 от ЗЗТТ и по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ДОПК, така също е и класифициран по чл. 6 и Приложение № 2 от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност с ниво 3, TLP RED, което означава, че разпространението му извън лицата, които изпълняват служебните си задължения, сериозно застрашава информационната сигурност в Агенция „Митници“. С оглед така заявените твърдения, в писмото е заявено искане, документите, имащи ниво на класификация TLP RED, „Конфиденциално“ по чл. 6 и Приложение № 2 от НМИМИС да не бъдат разкривани на други лица, а информацията, предоставена в пликове „Търговска тайна“ да бъде определена от съда като поверителна и на основание чл. 12, ал. 3 от ЗЗТТ да наложи специални мерки за запазване на поверителния й характер. Във връзка с така получената информация, с Определение № 15157/21.08.2024 год., постановено по административно дело № 8201/2024 год., състав на Административен съд – София-град (АССГ) е определил за поверителна информация, за която се твърди, че съдържа търговска тайна и се намира в книжен кафяв плик с надпис: „Съдържа: - информация с ниво на класификация по чл. 6 и Приложение № 2 от НМИМИС 2, TLP-AMWER: ограничено използване и ниво 3, TLP RED: Конфиденциално; - информация, представляваща търговска тайна по смисъла на чл. 3 от ЗЗТТ“, съдържащ един брой черен класьор с приложения номера от 1 до 23. Указано е, че документите, съдържащи се в един брой черен класьор с приложения номера от 1 до 23 да се обособят в отделен том, който да се съхранява в касата на съда. В определението е указано, че справки по документите по делото, представляващи търговска тайна, могат да се правят единствено от страните, техните процесуални представители и вещо лице, в случай, че бъде назначено такова, в присъствието на съдебния деловодител. С последващо Определение № 15240/22.08.2024 год., постановено по административно дело № 8201/2024 год., съдебният състав на АССГ, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд (СГС). Изрично е указано, материалите, които са определени като поверителна информация да се предадат в СГС по начин, осигуряващ тяхното съхранение и не разгласяване на съдържащата се в тях информация. След получаване на делото, в СГС е образувано търговско дело № 1750/2024 год., по което с Определение № 3492/12.09.2024 год. е повдигнат спор за подсъдност между СГС и АССГ, относно разглеждане на делото. Във връзка с повдигнатия спор за подсъдност, с Определение № 265/23.01.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 3499/2024 год., смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е постановил, че компетентен да се произнесе по жалбата на „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД е Административен съд – София-град, на който е изпратено делото. След повторното получаване на оспорването, в АССГ е образувано административно дело № 920/2025 год. по описа на съда. С Определение № 3823/05.02.2025 год., съдебният състав на АССГ, на основание чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗТТ отново е определил за поверителна информация, за която се твърди, че съдържа търговска тайна и се намира в книжен кафяв плик с надпис: „Съдържа: - информация с ниво на класификация по чл. 6 и Приложение № 2 от НМИМИС 2, TLP-AMWER: ограничено използване и ниво 3, TLP RED: Конфиденциално; - информация, представляваща търговска тайна по смисъла на чл. 3 от ЗЗТТ“, съдържащ един брой черен класьор с приложения номера от 1 до 23. Указано е, че документите, съдържащи се в един брой черен класьор с приложения номера от 1 до 23 да се обособят в отделен том, който да се съхранява в касата на съда. В определението е указано, че справки по документите по делото, представляващи търговска тайна, могат да се правят единствено от страните, техните процесуални представители и вещо лице, в случай, че бъде назначено такова, в присъствието на съдебния деловодител. В допълнение е посочено, че преди конституиране на страните в производството – до материалите представляващи търговска тайна, следва да има достъп единствено съдията-докладчик по делото и съдебните състави, осъществяващи инстанционен контрол на съдебните актове. С последващо Определение № 6160/21.02.2025 год., постановено по адм. дело № 920/2025 год., съдебният състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД за прогласяване на недействителността на Административен договор за придобиване на оборудване за митнически контрол по Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол (CCEI), като част от Фонда за интегрирано управление на границите, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета, сключен от Агенция „Митници“. С определението е оставено без разглеждане искане на дружеството за спиране изпълнението на административния договор и е постановено прекратяване на производството по адм. дело № 920/2025 год. по описа на АССГ. При мотивиране на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е обосновал доводи за недопустимост на оспорването, поради липсата на правен интерес у оспорващия по смисъла на чл. 159, ал. 4 от АПК. Развити са аргументи, че жалбоподателя няма качеството на страна по административния договор, нито е негов адресат, като липсват данни сключеният административен договор да е нарушил или застрашил пряко права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, а и не поражда каквито и да е задължения за „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че следва да се произнесе на първо място по оспорването на прекратителното Определение № 6160/21.02.2025 год. по адм. дело № 920/2025 год. на АССГ, доколкото предходно оспореното с цитираните частни жалби Определение № 3823/06.02.2025 год. по адм. дело № 920/2025 год. на АССГ има по-скоро акцесорен характер към основния въпрос, относно допустимостта на жалбата на „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД против административния договор. Настоящият съдебен състав намира оспореното Определение № 6160/21.02.2025 год. по адм. дело № 920/2025 год. на АССГ за валидно, допустимо и правилно. В случая, предмет на оспорване е договор за придобиване на оборудване за митнически контрол по Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол (CCEI), като част от Фонда за интегрирано управление на границите, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета, сключен от Агенция „Митници“ с юридическо лице, различно от жалбоподателя „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД. В разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК е указано, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд, като ал. 2 допълва, че споровете се разглеждат по реда на дял трети. С оглед така цитираната правна регламентация, приложение намира разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК (находящ се именно в дял трети), съгласно който, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В този смисъл, несъстоятелни се явяват възраженията на частния жалбоподател „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД, че оспореното прекратително определение е недопустимо, доколкото съдът е приложил разпоредби, касаещи оспорване на административен акт, а в случая се оспорва действителността на административен договор. Анализът на цитираната по-горе разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК обосновава извод, че с нея се определя кръгът на лицата, които са активно легитимирани да оспорят административен акт/административен договор (съгласно препращащата разпоредба на чл. 19ж, ал. 2 от АПК). Това са тези, чиито права или законни интереси са нарушени или застрашени от акта/договора или за които той поражда задължения. Релевантното, по смисъла на законовата разпоредба, „засягане“ обуславя правния интерес от оспорването. По смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и в контекста на нормата на чл. 120, ал. 2 от КРБ, положителната процесуална предпоставка включва пряко, непосредствено и лично накърняване или застрашаване на законни права, свободи или интереси за подателя на жалбата. Само това „засягане“ обуславя значим за правото интерес от оспорването и прави засегнатото лице надлежна страна в производството по оспорване на административния акт/административния договор. Безспорно право на жалба имат и лица, които не са адресати на индивидуалния административен акт/административния договор, ако същият засяга или застрашава техни права, интереси и свободи. В практиката си съставите на Върховен административен съд многократно са отбелязвали, че правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт/административен договор да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Административният акт/административния договор трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Единствено при наличието на така описаните обстоятелства, правният интерес може да се определи като непосредствен. За да е личен, жалбата следва да е насочена към защита на субективни права, свободи и законни интереси на оспорващия. В настоящият случай, с оглед установената по делото фактическа обстановка, споделим се явява извода на първоинстанционния административен съд, че посочените по-горе предпоставки не са налице по отношение на оспорващия „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД. При мотивиране на правния си интерес, от страна на дружеството е заявено, че ако оспореният договор остане в сила, то за дружеството „ДАНЛЕКС 78“ ЕООД ще е налице реална възможност за нанасяне на вреда, изразяваща се в пропусната полза от сключване и изпълнение на договор за доставка на оборудване с посочения предмет и 36 месеца гаранционна сервизна поддръжка. По твърдение на оспорващия, пропуснатата полза в случая се изразява в неосъществено увеличение на имуществото (нереализирана печалба) в резултат на невъзможност за сключване на договор за доставка и сервизиране на рентгеново оборудване по Грантово споразумение. Анализът на така заявените от оспорващия обстоятелства обосновава извод, че в случая не се твърди пряко и непосредствено нарушаване или застрашаване на права или законни интереси на дружеството или наличието на задължения, които възникват за него в следствие на изпълнение на оспорения договор. Така заявените доводи обосновават твърдяна вреда в хипотезата на пропусната полза, в следствие на невъзможността от бъдещо, хипотетично сключване на договор с идентичен предмет, от който дружеството би реализирало печалба. Изискуемият правен интерес при оспорване на индивидуален административен акт/административен договор по смисъла на АПК трябва да е пряк и непосредствен. От своя страна, правният интерес следва да е действителен, а не хипотетичен, какъвто е в настоящия случай. Предвид горното и доколкото в случая оспорващото дружество не е страна нито адресат по оспорения договор, нито е налице пряко и непосредствено засягане или застрашаване на права и законни интереси на дружество, нито за него възникват каквито и да е задължения, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно. Като е приел, че в случая оспорващия не доказва правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Съобразявайки горните доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни частните жалби против Определение № 3823/05.02.2025 год. по адм. дело № 920/2025 год., постановено от АССГ с правно основание чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗТТ, доколкото същите се явяват безпредметни в хипотезата на недопустимо съдебно оспорване. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,