Определение № 7353 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. П. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – [заличен текст], против Определение № 918 от 08.05.2026г., постановено по адм. дело № 560/2025г. по описа на Административен съд – Търговище, с което частната му жалба против Определение № 550/31.03.2026г., постановено по същото дело е била оставена без разглеждане и върната на основание чл.213а, ал.2, вр. чл.215, т.4, вр. чл.231 АПК. Въпреки неясното изложение съдът приема за изразено несъгласие с резултата от постановения съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като разгледа жалбата и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и е допустима. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него Настоящият съдебен състав, след като се запозна с частната жалба и преписката по делото намира същата за неоснователна поради следното: С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Г. П. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място] против Определение № 550/31.03.2026г., постановено по адм. дело № 560/2025г. по описа на Административен съд – Търговище с аргумент, че се касае за оспорване на съдебен акт, който не прегражда пътя на производството, а единствено изпраща делото по подсъдност на компетентния да разгледа спора съд, като липсва изрично предвиждане на закона за оспорване на този вид актове. Определението е правилно, постановено е при съблюдаване на съдопроизводствените правила и материалния закон и е обосновано. Съдът правилно е отчел, че оспореното с върнатата частна жалба определение № 550/31.03.2026г., постановено по същото дело е с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 АПК и касае изпращане на образуваното дело на друг, преценен като компетентен да го разгледа съд. С това действие бива служебно променена подсъдността, като съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 АПК извършените до момента от страна на прекратяващия съд действия запазват силата си. Освен, че не прекратява хода на производството, т.е. не притежава преграждащ за ищеца ефект, възможността за оспорване на същото определение не е и изрично предвидена в законова норма. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите, изрично посочени в закона. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първостепенният съд правилно е приложил процесуалния закон, поради което постановеното определение е правилно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,