Определение № 128 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. П. срещу решение №260054 от 08.07.2020г по в гр.д №41/2020г на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №5204 от 25.11.2019.г на Варненски районен съд ,по отхвърлен иск на касатора П. срещу „Енерго- Про Продажби„АД да заплати имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на задължение съгласно Общите условия на договорите за продажба на електроенергия да възстанови веднага прекъстано електрозахранване в имот на ищцата след погасяване на неплатеното задължение. На свой ред въззивният съд е приел за установено ,че ищцата е потребител на ел. енергия за битови нужди ,която не е изпълнила произтичащите от чл. 17, чл.18а, чл. 26 1 чл. 28 от ОУ свои задължения да заплаща стойността на доставената ел. енергия. Вземането ,както и неплащането му от ищцата са били безспорни, санкцията в чл.123 ЗЕ е била приложена законосъобразно и съгласно правата на дружеството по чл.20,ал.1 от Общите условия. Законосъобразни и своевременни са били и действията на ответника при възстановяване на ел.захранването в обекта след плащане на задължението по фактурата от 19.10.2018г, които действия въззивният съд е приел за установени и доказани от представени писмени доказателства и показанията на свидетел. На 20.12.2019г ел.захранването е било възстановено от служител на ответното дружество, противно на изложените в исковата молба твърдения за възстановяване на електроподаването чак на 01.01.2019г от лице, сочено като „познат“ на ищцата. На свой ред въззивният съд решаващо е приел ,че ответното дружествно е изпълнило задълженията си да възстанови електрозахранването в срок и в съответствие с действащите Общи условия, поради това не следва да отговаря за вреди. Изложени са и допълнителни съображения за отхвърляне на исковете поради липса на причинна връзка на посочените от ищцата вреди и вменяваното неизпълнение В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до кадационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,в редакцията на нормата до нейното изменение / ЗИДГПК, ДВ бр86/2017г /, както основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В уточняваща молба основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е подкрепено единствено със съображението ,че в друго решение, постановено по в. т.д №907/2008г на Варненски ОС по отношение на праводателя на ответника е прието ,че дружеството следва да отговаря за вреди при аналогични обстоятелства и в правния мир не може да съществуват съдебни актове, решаващи по противоречив начин аналогичен спорен предмет. Твърдението в изложението е за дадено от въззивния съд разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси ,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,тъй като :1.ВОС се е произнесъл неправилно по материален въпрос – чл.79, ал.1,ЗЗД чл. 82 ЗЗД и Общите условия на доставчика, като е „тълкувал неправилно събраните по делото писмени и гласни доказателства“ 2.Допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не са приети част от медицинските документи и е отказано да се назначи СМЕ. 3.Между същите страни и със същия предмет,в друг съдебен спор-в.т.д №907/2008г е било постановено решение от Варненски ОС, по което казусът бил идентичен и е налице противоречиво решаване от състави на ВОС. Ответникът по касационната жалба„Енерго-Про Продажби „АД възразява в отговор ,че не е изведен правен въпрос по отношение на който да са налице предпоставките на чл. 280,ал.1 ГПК .Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изложението не отговаря на съдържателните изисквания ,разяснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС.Не е формулиран правен въпрос,свързан с тълкуването и прилагането на цитираните законови норми. Не е направен и опит да се формулира правен въпрос ,който да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи по предмета на спора, изложени в решението. Оспорва се единствено крайният резултат,а той е обусловен от недоказване на твърденията в исковата молба и по- конкретно от опровергаването им при доказване, проведено от ответника.Изтъкват се бланкетните оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и за процесуални нарушения,като включително при тези оплаквания не се дължи сметка за изводите на съда по фактите ,дали основание за правните изводи в решението. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане. За пълнота следва да се добави ,че защитата изтъква отменена редакция на чл. 280, ал.1 т.2 ГПК, каквото основание за допускане до касационно обжалване понастощем законът не предвижда, а още и това ,че различият краен резултат при делата по искове, заведени на едно и също основание само по себе си не опредметява противоречиво разрешен правен въпрос,след като релевантните факти и направените изводи от тях са различни.В изложението не е налице и обосновка по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК съгласно разясненията, дадени в в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК Специалният селективен критерии на чл. 280,ал.1 т.3 ГПК не може да се обоснове изобщо, ако не е поставен правен въпрос. На ответника по жалбата, защитаван от юрисконстулт се дължат разноски в размер на 200лв. Воден от горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о