Определение № 464 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3922/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение21.03.2023 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
СПИРА производството по гр. д. № 3922/2022 г. по описа на IV г. о. на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.04.2022г. по гр.д.№2920/2021г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.153,ал.1 ЗПКОНПИ
Жалбоподателят –КПКОНПИ, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното приложение на разока и развитие на правото. Поддържа съща така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателите Ц. Г. А., Г. Ц. Г., Ш. Х. М. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Поддържаот също така, че решението е очевидно неправилно и молят да се допусна касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Въззивният съд както е потвърдил частично първоинстанционното решение е отнел в полза на държавата по иск с правно основание чл. 153, ал.1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявен от КПКОНПИ, имущество на общастойност 87 363 лв. от Ц. Г. А., Г. Ц. Г., Ш. Х. М. Б. и „Ша Хюсеин“ ЕООД, тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица и го е отнел както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ц. Г. лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Мито“.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ц. Г., Г. Ц. и Ш. Х.:
- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ML 500“,
- лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стилно“,
На основание чл.145, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от „Ша Х.“ ЕООД:
- лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц220“,
На основание чл. 146, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Г. Ц..:
- самостоятелен обект в сграда в [населено място], представляващ магазин No 1, вУПИ I, в кв. 92 по плана на [населено място], с предназначение търговска дейност, сплощ от 50,49 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части насградата и от правото на строеж върху терена.
С решението се отхвърлят предявените от КПКОНПИ искове за
отнемане на имущество на обща стойност 31 445, 54 лв., както следва:
от Ц. Г.
- сумата в общ размер на 7 484,46 лв., представляващи парични преводи от трети лица чрез системата Western Union в „Интернешънъл АсетБанк” АД с получател Ц. Г.
- сумата в размер на 1 220,55 лв., представляваща погасителни вноски по кредит No[ЕИК]/14.09.2017 в „Ти Би Ай Банк” АД с титуляр Ц. Г.
- сумата в общ размер на 1 435,50 лв., представляващи внесени суми на каса по разплащателна сметка в лева N. в „Банка ДСК „ЕАДс титуляр Ц. Г..
- сумата в общ на размер 15 596,92 лв., получена от чуждестранно лице по разплащателна сметка в лева N. в „Банка ДСК„ ЕАД с титуляр Ц. Г..
- сумата в общ на размер 7 754,91 лв., получена от чуждестранни лица от Ирландия и Гърция чрез система за парични преводи в„Банка ДСК „ЕАД с получател Ц. Г..
- сумата в общ на размер 7 228,74 лв., представляваща паричнипреводи от трето лице H. A. чрез системата Western Union в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД с получател Ц. Г..
- сумата в размер на 4 639,86 лв., представляваща направени вноски по кредитна карта Visa Elctron в „Юробанк България” АД с титуляр Ц. Г..
- сумата в размер на 2 806,60 лв., представляваща паричен преводот трето лице чрез системата Money Gram в„Общинска банка” АД с получател Ц. Г.
На основание 151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ отхвърля иска за отнемане от Г. Ц.
-сумата в размер 81 лв., представляваща паричен влог по сметка N. в евро, открит в „Банка ДСК” ЕАД.
С допълнително решение от 10.06.2021 г. се отхвърля искането за отнемане на незаконно придобито имущество от Ц. Г. в размер на 100 лв.,съставляващи продажна цена на имуществени дялове от „Мира 4Джи“ ЕООД.
Съдът е изложил съображения за това, че за да възникне в полза на държавата специалното субективноправо на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на няколко материално правни предпоставки:1) привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетниядоход, който надвишава определен размер (150 000 лева в конкретния случай)за целия проверяван период, 3) наличие на незаконно придобито имущество, което е такова, за което не е установен законен източник.
Установено е, че срещу ответницата Ц. Г. е повдигнато обвинение, за престъпление, визирано в ЗПКОНПИ, като изходът по наказателнотопроизводство е ирелевантен. (чл. 5, ал. 2), а искат за отнемане на незаконно придобито имущество е предявен срещу синът на ответницата, нейният съпруг и дружество, в което едноличен собственик на капитала е съпругът и.
Съдът е посочил, че основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо място от това да се установи, че има увеличение на имуществото напроверяваното лице в началото на изследвания период и в края му и акотова значително несъответствие не бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е незаконно. (Решение No 13 от13.10.2012 г. по конституционно дело No 6/2012г. на КРБ).
Съдът е приел за установено (ССЕ, л. 953), че е констатирано несъответствие от минус 209 730, 45 лв., поради което е изпълнено посоченото по-горе условие за наличие на основание за отнемане на имуществото в случай, че същото не е оправдано със законни източници.
Съдът е приел, че за разлика от отменения предходен закон, ЗПКОНПИ не изисква като процесуална предпоставка за възникване направото на иск да е налице влязла в сила осъдителна присъда по отношениена проверяваното лице, а престъпната дейност и образуването на наказателнопроизводство е само повод за започване на проверката отКомисията и изхода от наказателното дело е ирелевантен и по делото на не подлежи на установяване връзката между придобитото имущество и извършено престъпление. Съдът се е позовал на решение No 13 от13.10.2012г. по к.д. No 6/2012 г. на Конституционния съд, в което е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.),направенитепрез това времеразходи и възникналите задължения. Ако се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен. Законът създава правната основа за възстановяване на справедливостта чрез отнемане в полза надържавата на имущество, което като противозаконно придобито подлежи на връщане на обществото.
Съдът се е позовал и на практиката на ВКС (напр. определение No 560 от 23.06.2016 г. по гр. д. No 1964/2016 г., ІІІг. о.), за това че „незаконността на един доход се предопределя от порочността наоснованието при неговото придобиване, като този порок не може да бъде саниран от декларирането на дохода, неговото облагане с данък и пр., доколкото това действие не отстранява порока на основанието запридобиването му.“.
Съдът е приел, че ако дадено имущество бъде включено в счетоводния баланс на дадено дружество, това не обуслявя извод, че е законно придобито.
Съдът е приел за недоказано и твърдението на ответницата Г., че е получавала средства от близки и приятели (по конкретно два транша – на 21.08.2015 г. от 4995,88 евро и на 9.09.2015 г. от 2998,70 евро) за да закупи отнетия имот. Съдът е приел, че автомобилът „Мерцедес МЛ500“ е придобит за 6800 лв. с оглед състоянието му, тъй като в приетата по делото САТЕ е отразено, че към датата на придобиването му. пазарната стойност на същия е в размер на 28 366 лв. (л. 819). Не е възприето за основателно и твърдениито, че автомобилът „Алфа ромео“ не следва да бъде отнемат, тъй като съставлява подарък от ответника Ш. за техния годеж, тъй като това твърдение не е подкрепено с доказателства по делото, като е посочено, че и дори и да се приеме, че действително се касае до подарък от единия ответник в полза на ответницата, то вещта е с оценка от 11 189 лв. към дата на придобиване –ако тази сума се извади от отрицателната величина на несъответствието установена по делото, тя отново няма да попадне под предвидения в закона праг от 150 000 лв.
Съдът е приел, че на отнемане подлетжи и л.а. „Фиат“, независимо дали ответницата Г. го е закупила с лични средства, след като не е доказала, че сащите имат признат законен произход.
Съдът е приел, че следва да се има предвид цената на вещите, към момента на тяхното придобиване, а не към разглеждането на делото.
Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че имуществото съществува в края на проверявания период, поради което може да се отнеме имущество, което е налично впатримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 143, чл. 144, чл.145 и чл. 146 ЗПКОНПИ. Изложени са съображения за това, че в случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества, а паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143,чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват начл. 141 и чл. 142, ал. 2 от закона. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период и ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или другосъбитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент (решение No 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. No3224/2017 година и решение No 263/18.12.2020 година, постановено по гр. д.No 1293/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).
Съдът е приел, че в случая комисията-ищец не е провела соченото по-горе доказване по отношение на претендираните за отнемане суми, поради което по отношение на тях искът е неоснователен и го е отхвърлил. По тези съображения е прието, че искът следва да се отхвърли и по отношение на равностойността на дружествените дялове от „Мира 4 Джи“ ЕООД, тъй като същите не са част от патримониума на проверяваното лице към края на извършване на проверката.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят КПКОНПИ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даденотговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да бъде отнето имущество, което не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период по смисъла на чл.151 ЗПКОНПИ- ТД №4/2021г. ОСГК и следва ли да се отнемат парични суми неналични в края на проверявания период да участвуват при формиране на несъответствието.Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението е очивидно неправилно.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК си жалбоподателите Ц. Г. А., Г. Ц. Г. и Ш. Х. М. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при въззивно обжалване на иск с правно основание по чл. 13, ал.1 вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ следва ли страните да са равнопоставени при участието си в производството, допустимо и законосъобразно ли е постановяването на съдебен акт при нередовно призоваване на една от страните в производството пред въззивната инстанция и липсата на надлежно упълномощен процесуален представител в това производство, допустимо и законосъобразно ли е постановяването на решение на базата на изготвено и прието по делото експертно заключение послужило за издаването на съдебен акт, без експертът да е имал достъп до назначената му за експертиза вещ, следва ли при наличието на документ за покупко – продажба с отразена в същия и неоспорена по надлежния ред цена, да се определя и приема по делото за меродавна пазарна такава/определена от ВЛ/, а не действително отразената в документа собственост. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения по приложението на ЗОПДНПИ (отм.); респ. ЗПКОНПИ на състави на ВКС.
Към настоящия момент пред ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, по което са поставени за тълкуване въпросите:
- Представляват ли "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?
- Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
Отговорите на поставените за разглеждане в тълкувателното дело въпроси са от съществено значение за изхода на спора по настоящето дело, поради което е с оглед разпоредбата на чл. 292 ГПК производството по същото следва отново да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело.
При тези съображения, съдът
Цитирани разпоредби
24- чл. 146 ЗПКОНПИ
- чл. 142, ал. 2, т. 1
- чл. 145
- чл. 5
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 284, ал. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 292 ГПК
- чл. 141 ЗПКОНПИ
- чл. 151 ЗПКОНПИ
- чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ
- чл. 1
- чл. 108
- чл. 13, ал. 1
- чл. 141
- чл. 142, ал. 2, т. 2
- чл. 142, ал. 2
- чл. 143
- чл. 144
- чл. 146
- чл. 153, ал. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 5, ал. 2