Определение № 840 от 09.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4346/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] (неправилно наречена „частна касационна жалба”) срещу определение № 376 от 23.10.2013 г. по ч. гр. д. № 835/2013 г. на Софийски окръжен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество срещу постановеното от Самоковски районен съд определение от 29.08.2013г. по ч. гр. д. № 130/2013 г., с което е отхвърлена подадената от [фирма] молба за обезсилване на заповед за изпълнение № 141 от 08.03.2013 г. по същото дело и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му. Изразява несъгласие с извода, че първоинстанционното определение няма характер на преграждащо делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че обжалването му е единственият път за защита правната сфера на длъжника в заповедното производство. Представя и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба - [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима, респ. като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 19.11.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т.1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване не е обусловена от наличието на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения от частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани. По основателността на частната жалба: За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Самоковски районен съд определение от 29.08.2013г. по ч. гр. д. № 130/2013 г., с което е отхвърлена молбата на това дружество за обезсилване на заповед за изпълнение № 141 от 08.03.2013 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, решаващият състав е преценил, че същата е недопустима, тъй като няма преграждащ хода на съдебното производство характер. Въззивната инстанция е констатирала, че първоинстанционният съд не е указал на кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК предвид депозираното от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, но е счела, че това не променя извода за необжалваемост на съдебния акт по чл. 415, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира този извод за правилен. Определението, с което се оставя без уважение искането за обезсилване на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, за които е допустим инстанционен контрол, тъй като, от една страна, същото не прегражда развитието на производството /т. 1/, а от друга страна – в закона липсва изрично предвидена възможност за обжалването му. Преграждащ характер, обуславящ съответно и допустимост на въззивното обжалване, има само актът, с който се обезсилват заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, доколкото с него се слага край на конкретното заповедно производство и се препятства постигането на специфичната за това производство цел – снабдяване на кредитора с изпълнителен титул за вземанията му и принудително събиране на същите. Поради изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изпълнил процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК за даване на указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането си, с оглед постъпилите възражения по чл. 414 ГПК, делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение