Определение № 154 от 03.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 21.03.2011 г. по гр. дело № 12554/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.08.2010 г. по гр. дело № 28263/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Х. Г. М. извършено със заповед № 54 от 13.08.2009 г. на управителя на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник” в отдел „Дежурни екипи” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1400 лв. за периода 13.08.2009 г. - 13.10.2009 г., ведно със законна лихва считано от 16.10.2009 г. до изплащане на задължението, и отменил решението в частта, с която е уважен иска по чл. 225, ал. 2 КТ за сумата 200 лв. и за периода 13.10.2009г.-13.02.2010г., като осъдил [фирма] да заплати на Х. Г. М. на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа в размер на 127,27 лв. за периода 13.10.2009 г.-18.10.2009 г. със законна лихва считано от 16.10.2009г. до изплащане на сумата. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен правния въпроса - налице ли е съкращение на щата, съответно закриване на част от предприятието, когато има промяна на длъжностното разписание и са съкратени цели отдели - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Х. Г. М. не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че по идентичен казус, със страна същият работодател, поставеният правен въпрос е разрешен различно. Представя се съдебно решение по гр. дело № 11600/2010 г. на Софийски градски съд, с което исковете на уволненото лице при същия работодател са отхвърлени. Представеното съдебно решение не е заверено, че е влязло в сила и не може да се обсъжда, като противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос - ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С обжалваното решение е прието, че от данните по делото - ново щатно разписание и свидетелско показание не се установява реално закриване на част от предприятието и реално съкращаване на щата, тъй като е извършена промяна в наименованието на (закритото) звено, при запазена длъжност с идентично наименование на заеманата от ищеца до датата на уволнението и идентичност в съдържанието на длъжностната характеристика, относно трудовата функция за длъжността, дало основание на съда да приеме уволнението за незаконно и да уважи искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Тези изводи не влизат в противоречие с утвърдената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, според която, със закриване на част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага освобождаването (уволнението) на работниците и служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността. В процесния случай е закрито звено „Дежурни екипи” (дежурен новинарски екип) и съкращаване на длъжностите от трите дежурни екипи, като е създадено ново звено „Архив - печат и интернет медии” с три екипа, в които работят по трима „технически сътрудници” с длъжностна характеристика сочеща на идентичност в съдържанието на трудовите функции за длъжността заемана от ищеца. Идентичността на трудовите функция е установена и от показанията на свидетел, работил съвместно с ищеца - обстоятелства сочещи на вътрешно организационно преустройство, а не на „закриване на част от предприятието”. Според установената съдебна практика „съкращаването на щата” като уволнително основание предпоставя фактическо премахване на съответната трудова функция - длъжност, щатна бройка, извършено по установен ред - от лице или орган, който има право да извършва промени в щатното разписание, които предхождат уволнението. В процесния случай длъжността „технически сътрудник” е запазена в новото структорно звено при идентичност на трудовата функция. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.