Определение № 60502 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 52/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. В. Г. от [населено място] против решение № 260024 от 08.10.2020 г. по в. т. д. № 232/2020 г. на Апелативен съд–Пловдив, с което, след отмяна на решение № 486 от 04.11.2019г. по т. д. № 61/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора, е отхвърлен предявеният от същата на основание чл.422 ГПК установителен иск против „ЕСКИЗАРА“ АД за сумата от 250 000 лева - неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, като въззивният съд е отхвърлил предявения от касаторката иск. Касаторката атакува въззивното решение като недопустимо, евентуално – като неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният състав неправилно е приел, че адв. Л. Т., подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, разполага с представителна власт да инициира въззивното производство от името на "ЕСКИЗАРА" АД въз основа на пълномощно от 29.11.2018г. Поддържа се, че документът не е годен да учреди представителна власт в полза на адв. Т., тъй като не съдържа надлежно според българското право упълномощаване за извършване на процесуални действия от името на "ЕСКИЗАРА" АД в качеството му на въззивник. Според касаторката, същото е валидно само за първоинстанционни производства - такива, които са образувани по искове, а не по въззивни или касационни жалби. Сочи, че на стр. 5, абз. 4 от документа се упълномощава адв. Т. да подава въззивни и касационни жалби от името единствено на физическото лице С. К., но не и от името на "ЕСКИЗАРА" АД. На следващо място, се твърди, че от текста на английски език на стр. 7 и 8 от пълномощното от 18.11.2018г., нотариално заверен бил единствено подписа под документа, но не и неговото съдържание, нито превода му на български език. Касаторката се позовава на чл. 5, пар. 3 от Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 05.10.1961г., съгласно който поставеният под документа апостил удостоверява единствено истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост - автентичността на печата или марката, поставени върху документа. Поради това счита, че съдържанието на пълномощното (и в частност - частта от него, преведена на български език), от което адв. Т. твърди, че черпи представителната си власт за процесуално представителство пред българските съдилища, само по себе си не било годно да учреди подобна представителна власт в нейна полза. Същевременно в обжалваното решение Апелативен съд-Пловдив се позовава на възражение за недължимост по ч. т. д. № 1390/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора, в което С. К., чрез процесуалния си представител адв. Т. посочва, че с оглед тежкото му здравословно състояние няма възможност да изпълнява функциите на изпълнителен директор на "ЕСКИЗАРА" АД. Свитън К. изрично е заявявил, че по здравословни причини не желае повече да изпълнява управленски и представителни функции по отношение на дружеството, а не че желае друго лице - пълномощник да ги изпълнява от негово име. Освен изложените съображения за недопустимост на обжалваното решение, касаторът навежда доводи и за неговата неправилност. Сочи, че неправилно е прието от съда, че вписаното в търговския регистър решение на Съвета на директорите на АД, че дружеството ще се представлява от всички членове на съвета "само заедно", не представлява ограничение на представителната власт по смисъла на чл. 235, ал. 4 ТЗ и че е противопоставимо на трети лица. В настоящия случай, на 19.05.2008г. Съветът на директорите на "ЕСКИЗАРА" АД бил взел решение дружеството да се представлява от изпълнителния директор С. К. и председателя на съвета на директорите Е. К. "само заедно", като решението било вписано в търговския регистър на 21.07.2008 г. Счита, че в случая приложение следва да намери императивната разпоредба на чл. 235, ал. 4 ТЗ, съгласно която ограниченията на представителната власт на Съвета на директорите, на Управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на трети лица. Същият принцип бил установен и в правото на ЕС и по-специално в императивната разпоредба на чл. 9, пар. 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на дружественото право (предишна ред. чл. 9, пар. 2 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 09.03.1968 г. относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества), съгласно която "Ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени". Дали ограничението е вписано в съответния регистър, или не, било без правно значение. Именно поради това с допълнението на разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ТЗ (ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) изрично било пояснено, че ограниченията на представителната власт не подлежат на вписване в търговския регистър. Ето защо, посоченото ограничение в представителната власт на дружеството - издател на процесния запис на заповед, нямало действие по отношение на поемателя Р. Г.. Въззивният съд неправилно бил приел, че когато запис на заповед е подписан само от председателя на Съвета на директорите на АД при вписана форма в търговския регистър на представителство "само заедно" с друг член на съвета, разпоредбата на чл. 301 ТЗ не намира приложение, респ. че не следва да се приеме, че дружеството не се е противопоставило на сделката веднага след узнаването. В процесния случай "ЕСКИЗАРА" АД не се било противопоставило на издадения запис на заповед незабавно, въпреки че дружеството било узнало за издаването му чрез председателя на Съвета на директорите си Е. К. още на 31.08.2010г. Намира обстоятелството кога другият член на Съвета на директорите - С. К., е узнал за издаването на процесния запис на заповед, за ирелевантно за настоящия спор, тъй като ответник в него е дружеството-издател, а жалбоподателката в качеството си на поемател няма претенции към посоченото физическо лице и не твърди наличието на облигационни отношения между нея и това физическо лице. Твърди, че в обжалваното решение съдът смесвал два коренно различни и независими един от друг факта - узнаването на дадено обстоятелство от дружеството (юридическо лице), което било релевантно в настоящия спор, и узнаването на същото обстоятелство от член на Съвета на директорите (физическо лице), което не било от значение за изхода на спора. Изводът на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ в случая бил формиран в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. Въз основа на гореизложеното намира обжалваното решение и за необосновано, тъй като фактическите констатации на съда били опорочени, поради допуснати грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение във връзка с прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката. Съответно неправилни били правните изводи на съда, което е довело до неправилен съдебен акт. Същевременно се поддържа, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза категорично е установено, че представеният от жалбоподателката запис на заповед от 31.08.2010г. за сумата от 250 000 лева е оригинал. С оглед на това счита, че претенцията й е основателна и следва да бъде уважена. Претендира присъждане на направените от нея разноски. Ответникът по жалбата и по делото, "ЕСКИЗАРА" АД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основателността на иска, апелативният състав е приел от правна страна следното: Основанието на претендираното от ищцата Г. материално право по установителния иск по чл.422 от ГПК против „Ескизара“ АД е вземане в размер на 25 000 лева по запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че процесният запис на заповед е издаден на 31.08.2010 г. за сумата 250 000 лева, с падеж 31.08.2015г., подписан е за издателя „Ескизара“ АД, [населено място], от Е. К. К., като поемател по него е ищцата Р. В. Г.. Ценната книга е послужила като основание за издаване на заповед № 1261 от 10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №2227/2018г. на Районен съд - Стара Загора. Видно от разпореждане на районния съд от 08.01.2019г. /стр.27 от ч.гр.д. №2227/2018г./, след издаване на цитираната заповед за изпълнение и извършено отбелязване за това върху записа на заповед, оригиналът е бил върнат на заявителката Р. Г., а по делото е представено копие от същия. Въззивният съд е задължил ищцата да представи оригинала на записа на заповед. В съдебно заседание на 24.07.2020г. това би сторено, но поради изричния отказ на страната този документ да бъде приет по делото, е извършена констатация от съда, описана в протокола от проведеното съдебно заседание и е допусна съдебно-графологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице М. Д. Саханджиев, извършил техническото изследване на документа, представен от ищцата в присъствието на представители и на двете страни по делото, същият представлява оригинал на запис на заповед, изпълнен с тъмносиня едноцветна химикална паста. С оглед на това, решевещият състав е счел, че няма пречка представеното по делото копие от същия документ да се цени като писмено доказателство. Съдът въз основа на служебна справка в търговския регистър е констатирал наличие на вписване по партидата на дружеството под № 20080721172032 от 21.07.2008г. относно промяна в представителството на дружеството, спроед която представителството се осъществява съвместно (само заедно) от изпълнителния директор С. К. и председателя на СД Е. К., за което е взето решение на заседание на Съвета на директорите на „Ескизара“ АД от 19.05.2008г. Прието е, че съгласно чл.7 от ЗТРЮЛНЦ, вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. С оглед на това съдът е счел за основателно възражението, че представеният запис на заповед е подписан само от единия от изпълнителните директори на издателя ( от председателя на СД Е. К.) при вписано съвместно представителство на дружеството. За да постанови отменителното-отхвърлителното си решение, въззивният състав е намерил за неправилен изводът на първоинстанцианния съд, че на основание чл. 235, ал. 4 от ТЗ „ограничения на представителната власт на Съвета на директорите, на Управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър“. Аргументирал се е, че в случая вписването на съвместно упражняване на представителната власт, не представлява лишаване на представителя от някакви отделни представителни правомощия - например по отношение на определен вид сделки или до някакъв максимален размер. Касае се до вписан начин на упражняване на общата представителна власт, а именно това да се осъществява заедно от посочените лица - обстоятелство, подлежащо на вписване и напълно противопоставимо на третите лица с оглед публичния характер на отразеното вписване. Решаващият състав е заключил, че всеки от двамата представители разполага с пълен обем от представителни правомощия, но ги упражнява съвместно с другия представител. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че подписвайки процесния запис на заповед самостоятелно, без той да е подписан за дружеството - издател и от другия вписан представител при условията на съвместно представителство, председателят на СД Е. К. е надхвърлила своята представителна власт. Същевременно след анализ на писмените доказателства по делото, съдът е счел, че С. К. е възразил на 28.11.2018г. от името на „Ескизара“ АД незабавно след узнаването на подписания от другия представител запис на заповед, поради което не е налице потвърждаване на извършеното правно действие без представителна власт по реда на чл.301 ТЗ, а напротив – има наличие на изрично противопоставяне. В мотивната част на атакуваното решение съдът е обсъдил определение № 1338 от 12.12.2018г. по ч.т.д. №1390/2018г. по описа на ОС - Стара Загора, с което в производство по реда на чл.423 от ГПК съдът е намерил, че са налице особени непредвидени обстоятелства, поради които представляващият дружеството „Ескизара“ АД С. К. не е могъл да узнае своевременно за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, имаща за основание процесния запис на заповед. От приложените по това дело писмени доказателства - медицински доклади, писма от „Кингс Колидж Хоспитал“, Л., Англия е установено претърпяно от С. К. тежко пътно-транспортно произшествие и последвалия дълъг период на лечение и възстановяване в Англия от октомври 2017г. до август 2018г. При опитите на частния съдебен изпълнител да връчи покана за доброволно изпълнение до дружеството, се установява, че по данни на съседи собствениците са се развели и живеят в чужбина, а на адреса не пребивава никой. С цитираното определение съдът е приел, че възражението на С. К. от 28.11.2018г. срещу издадената заповед за изпълнение е редовно и го е приел. Също така няма никакви доказателства, ангажирани от ищцата, които да установяват, че същият е узнал в по-ранен момент от ноември 2018г. за издадения от името на дружеството запис на заповед. Въз основа на изложеното апелативният състав е достигнал до извода, че извършеното от името на дружеството волеизявление само от единия представител Е. К. при вписано съвместно представителство, изразяващо се в издаване на процесния запис на заповед, и при изричното противопоставяне на другия представител С. К. незабавно след узнаване за това правно действие, не обвързва валидно „Ескизара“ АД и не поражда правни последици за това дружество. С оглед на изложеното съдът е заключил, че представеният документ - запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., подписан само от Е. К. от името на „Ескизара“ АД, не материализира вземане на Р. В. Г. към „Ескизара“ АД за сумата 250 000 лева - неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, като значими за изхода на спора, включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: „1/ Представлява ли вписаното в търговския регистър решение на съвета на директорите на АД, че дружеството ще се представлява от всички членове на съвета "само заедно", ограничение на представителната власт по смисъла на чл.235, ал.4 ТЗ и непротивопоставимо ли е на трети лица?; Твърди противоречие с правото на ЕС и по-специално в императивната разпоредба на чл. 9, пар. 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017 г. (предишна ред. чл. 9, пар. 2 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 09.03.1968 г.) и с постоянната практика на ВКС, обективирана в: решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 370 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 1497/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС (касаещи капиталовите търговски дружества), и определение № 186 от 19.03.2012 г. по т. д. № 557/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.; 2/ Намира ли приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато запис на заповед е подписан само от председателя на Съвета на директорите на АД при вписана в търговския регистър форма на представителство "само заедно" с друг член на съвета, респ. следва ли да се приеме, че дружеството не се е противопоставило на сделката веднага след узнаването? Твърди се, че даденото от въззивната инстанция разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по двата въпроса и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по втория въпрос, както и на евентуална недопустимост на решението – основание за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.2, предл. второ ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Неоснователно е искането за допускане на решението до касационно обжалване на основание на чл.280, ал.2, предл. второ ГПК,. Твърдяната от жалбоподателя евентуална недопустимост на въззивното решение се основава на поддържания неоснователен довод за липса на представителна власт на адв. Л. Т. да инициира въззивно производство от името на "ЕСКИЗАРА" АД въз основа на пълномощно от 29.11.2018г. Видно от съдържанието на пълномощното, на стр. 3, абзац последен от него, адвокатът е упълномощен от С. К., в качеството му на изпълнителен директор на „Ескизара“ АД и единствен вписан към този момент в ТР представител на дружеството, да го представлява пред всички съдебни органи, на стр.5, абзаци 2 и 4 - адвокатът е упълномощен да защитава дружеството при предявени срещу него искове, от какъвто и да било характер, пред всички съдебни инстанции и да подава от негово име жалби пред въззивни и касационни инстанции. С оглед очертаното съдържание на пълномощното, настоящият състав на ВКС приема, че в обемът на представителната власт на адвоката обхваща представителство на ответното дружество пред всичики инстации, вкл. и пред въззивната, поради което въззивната жалба е подадена от адвоката на дружеството при наличие на надлежна за това представителна власт. Нещо повече, доколкото изрично не е предвидено друго в пълномощното, на основание чл.34, ал.4 ГПК то има сила до завършване на делото във всички инстанции. Въпросът за приложението на чл.235, ал.4 ТЗ не може да предпостави допускане на решението да касация, тъй като макар и явяващ си обуславящ за изхода на спора, спрямо него не е осъществена наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява противоречие на акта с цитираната практика на ВКС /решения по чл.290 ГПК и ТР/, която е неотносима към настоящия спор, тъй като с нея са дадени разрешения, приложими в хипотези, различни от процесната /въведени с дружествения договор или с решение на Общото събарние на съдружниците ограничения на представителни функции на дружествени органи; разминаване на формирана воля от решение на ОС на дружеството и изразената такава пред 3-те лица от представителя на дружеството/. Цитираното от касатора определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска решение до касация не представлява практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно Тълкувателно решение 1/2011г. по тълк.д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Последният въпрос, свързан с приложението на чл.301 ГПК също не покрива сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното от касатора решение на ВКС не е в хипотеза на съвместно представителство на търговско дружество, поради което е неотносимо към даденото от апелативния съд разрешение. Нещо повече, решението е постановено в пълно съответствие с практиката на ВКС относно приложението на чл.301 в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец на едно или част от лицата, осъществяващи съвместното му представителство – решение № 18 от 04.04.2014г. по т.д. № 24/2013г. на I т.о. на ВКС и решение № 103 от 25.07.2014г. по т.д. № 2994/2013г. на I т.о. на ВКС, в които е прието, че за противопоставянето по см. на чл.301 е достатъчно наличието на волеизявление за това на едно от останалите лица, формиращи съвместното представителство на търговеца, което изключва и приложението на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като няма промяна на обществените условия или на законодателството, които да налагат даването на ново различно тълкуване на разпоредбата в хипотеза на съвместно представителство. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд