Определение № 60319 от 27.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. К., чрез адв. К. П., срещу определение № 608 от 21.06.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 394/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане от 22.03.2021 г. по гр. д. № 240/1997 г. на Районен съд – Велико Търново в частта, с която е отказано да бъдат предоставени официално заверени преписи от документи по делото – съдебно решение и удостоверение за раждане от биологичните родители и е отказан достъп до документи относно биологичния произход на осиновения. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, противоречието му със закона и практиката на ВКС и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че предявеното към районния съд искане е неправилно квалифицирано и е подменена волята на молителя. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран следният въпрос: Когато осиновеният по делото иска препис от решението и документи по делото за осиновяване относно биологичния му произход и достъп до същото дело, допустимо ли е служебно да се подменя волята му, като се квалифицира по чл. 105 СК? Жалбоподателят се позовава на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като същевременно твърди, че по въпроса е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 536 от 13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4447/2019 г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 23 от 15.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4886/2019 г. на ВКС, III г.о. Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: В РС – Велико Търново е постъпила молба от Д. С. К. за предоставяне на официално заверени преписи от документи по гр. д. № 240/97 г. по описа на съда – постановеното съдебно решение, с което е допуснато пълното осиновяване на молителя, и удостоверение за раждане от биологичните родители на осиновения. С разпореждане на съда от 22.03.2021 г., на основание чл. 105, ал. 1 СК, е разрешен достъп само до тези материали по делото, които не съдържат информация за произхода и е отказано издаването на препис от съдебното решение и удостоверението за раждане. Разпореждането е обжалвано пред ОС – Велико Търново в частта, в която е отказан достъп до изброените документи. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 105 СК навършилият 16 години осиновен или осиновителите имат право да поискат информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Искането се предявява пред окръжния съд, допуснал осиновяването, който се произнася след изслушване в закрито заседание на рождените родители на осиновения и на прокурора. Целта е да се съобразяват правата и интересите на всички участници в осиновяването. Въззивният състав е приел, че в случая законовият ред не е спазен – не е доказано по предвидения в чл. 105 СК начин наличието на важни обстоятелства, налагащи разкриването на исканата информация, а молбата изразява само субективното желание на молителя за установяване на произхода му. Поради това разпореждането в обжалваната част е потвърдено. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Поставеният въпрос не съставлява общо основание за достъп до касация. Въззивният съд е приел, че е сезиран с искане от осиновения за достъп до информация по процесното осиновително дело и в този смисъл не е променил правната квалификация от искане по чл. 77, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата на такова по чл. 105 СК, каквито са твърденията на жалбоподателя. Действително в обжалвания акт са анализирани предпоставките за предоставяне на информация за произхода на осиновения по чл. 105, ал. 1 СК, но във връзка с извода на съда, че именно по този специален ред следва да се направи съответното искане от осиновения. Посочено е, че съгласно чл. 105, ал. 1 СК осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Преценката за наличието на такива обстоятелства се прави от окръжния съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора. Като е приел, че в случая не е спазен надлежният ред по чл. 105, ал. 1 СК, въззивният съд е потвърдил частичния отказ по молбата на осиновения. Следва да се отбележи, че не е налице и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Макар като такова да е посочена т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК, от обстоятелствената част на въпроса става ясно, че се касае за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се твърди противоречие на обжалваното определение с практика на ВКС. Цитираните определения на ВКС обаче са произнесени при различна фактическа обстановка, поради което посочената съдебна практика е неотносима към настоящия случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.