Определение № 1353 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 621/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. В. Е., чрез адвокат С. М. от АК-Смолян, срещу решение № 294/07.11.2022 г. по в.гр.д.№ 290/2022 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава и се отменя частично решение № 99/25.07.2022 г. по гр.д.№ 95/2022 г. на Районен съд Мадан в частта, в която са отхвърлени исковете на Е. В. Е. против Прокуратурата на Република България и Областната дирекция на МВР гр.Смолян, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за разликата над присъдените 4000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от повдигането на обвинение, ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Задължен ли е въззивният съд при произнасянето по спорния предмет на делото да обсъди всички своевременно въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?", който в обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. От Прокуратурата на Република България е подаден отговор, в който се оспорва касационната жалба и се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. От Областна дирекция на МВР гр.Смолян, също е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата, с твърдения, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е привлечен като обвиняем на 02.06.2020 г. по ДП № 89/2020 г. на РУ-Мадан, за извършено престъпление по чл.354а, ал.5,вр. с ал.3 пр.2, т.1, пр.1 НК, което е прекратено с постановление от 05.02.2021 г. на РП Смолян, поради недоказаност на обвинението. При определяне на дължимото обезщетение, съдът е съобразил вида и тежестта на обвинението, продължителността на досъдебното производство, приключило в разумен срок, както и обстоятелството, че след първоначалното задържане на ищеца по ЗМВР е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка". Според мотивите на решението, по делото не се доказва на ищеца да са причинени вреди, надхвърлящи обичайните притеснения и неудобства при наказателно преследване, а изнесената информация за претърсване на дома му да се е отразила негативно на частната практика, която той осъществява. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като процесуалноправният въпрос, независимо че обуславя изхода на делото и волята на съда в обжалваното въззивно решение, не е разрешен в противоречие, а изцяло в съответствие със съдебната практика на ВКС, вкл.с цитираните решения по гр.д.№ 2056/2015 г., IV г.о. и по гр.д.№ 159/2022 г., I г.о. В съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с т.19 на ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, се приема, че при разглеждане на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, т.е. формира собствени изводи за наличието или липсата на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди на пострадалия. В случая, при определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че са от значение тежестта на обвинението, постановената спрямо обвиненото лице лека мярка за неотклонение, разумната продължителност на наказателното преследване, както и степента на въздействие на наказателната репресия върху личния и професионален живот на ищеца. Тези изводи се основават на доказателствата по делото, въз основа на които са установени релевантните за спора обстоятелства и преценявани по вътрешно убеждение на съдебния състав, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след евентуалното допускане на решението до касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос. Отделно от изложеното, въззивният съд се е произнесъл по всички своевременно въведени от страните в процеса доводи и възражения, като е обсъдил естеството на извършените процесуалните действия и взетите мерки за процесуална принуда и за неотклонение /задържане за 24 часа и „подписка"/, личността на пострадалия, както и липсата на доказателства за негативни последици от разпространената информация за досъдебното производство спрямо ищеца и възпроизвеждането й в медиите. Мотивите на въззивния съд, в този смисъл, са изцяло в съответствие с разясненията в т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, според което при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. След като е установил релевантните за спора факти, въз основа на които са формирани собствени изводи за крайния изход на спора, се налага извода, че съдът е изпълнил задължението си да изложи кратки и ясни мотиви по наведените доводи и оплаквания и не е налице противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение