Определение № 60115 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 758/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 260050/16.09.2020 г. по в. гр. д. № 197/2020 г. Софийският окръжен съд е:

• обезсилил решение № 167/01.10.2019 г. по гр. д. № 1494/2017 г. на Самоковския районен съд в: частта, с която Ц. С. Г., М. С. Т., И. К. С., С. Г. Т. и Р. Г. П. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И. Н. С., Е. Х. Д. и Й. Х. С. да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............по кадастралната карта на [населено място] и 1/2 ид. ч. от построените в него сгради - двуетажна второстепенна сграда с площ 20 кв. м. с идентификатор .............и едноетажна второстепенна сграда с площ 12 кв. м. с идентификатор ..............; в частта, с която са осъдени да предадат на Е. Х. Д. и Й. Х. С. владението на 1/2 ид. ч. от тези сгради; в частта, с която искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е отхвърлен; в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на Е. Х. Д. и Й. Х. С.;

• отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...........и вместо това е признал за установено по отношение на Ц. С. Г., М. С. Т., И. К. С., С. Г. Т. и Р. Г. П., че И. Н. С. е собственица на 1/2 ид. ч. от застроен поземлен имот с идентификатор ..............по кадастралната карта на [населено място], с площ 518 кв. м., с номер по предходен план пл. № ....и № .....и е осъдил ответниците да предадат на собственицата владението на описания имот; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил н. а. № ..../20.08.2014 г. за 1/2 ид. ч. от собствеността, призната на Г. С. С., М. С. Т. и Ц. С. Г. върху застроен поземлен имот с идентификатор .............по кадастралната карта на [населено място], с площ 518 кв. м., с номер по предходен план пл. № ..........и № ............

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците по иска И. К. С., С. Г. Т., Р. Г. П., Ц. С. Г. и М. С. Т., които са изложили оплаквания за постановяване на решението при касационните отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

От ответницата по касация - ищцата И. Н. С., е постъпил писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

Преди произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

При извършената съпоставка между диспозитива и първоинстанционното решение и диспозитива на обжалваното въззивно решение се констатира, че въззивният съд не се е произнесъл по иска, предявен от И. Н. С., за ревандикация на двете второстепенни сгради, който е уважен от районния съд. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че следва да бъде признато за установено, че ищцата е собственица на 1/2 ид. ч. от поземления имот и от построените в него сгради, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните имоти и не допускат ищцата до тях, за да ги ползва. При това положение настоящият състав на ВКС, състав на I-во г. о., намира, че е налице хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка, тъй като приетото в мотивите към решението не е намерило израз в диспозитива на същото. Грешката следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК, за което делото следва да се върне на въззивния съд.

Налице е очевидна фактическа грешка и поради липсата на диспозитив по отношение на н. а. № ........, том .........., рег. № ............., дело № ...........от 24.10.2014 г., който е отменен изцяло с диспозитива на първоинстанционното решение.

Липсва диспозитив и относно постановената от първоинстанционния съд отмяна на н. а. № ....., том ....., рег. № ......, дело № .......от 20.08.2014 г., отменен за 1/2 ид. ч. от построените в поземления имот с идентификатор ..................сгради: двуетажна жилищна сграда, цялата със застроена площ 46 кв. м., с идентификатор .............., с предназначение - еднофамилна жилищна сграда /която не е предмет на спора по настоящото дело/; двуетажна второстепенна сграда, цялата със застроена площ 20 кв. м., с идентификатор .................., с предназначение - селскостопанска сграда и едноетажна второстепенна сграда, цялата със застроена площ 12 кв. м., с идентификатор ........., с предназначение - селскостопанска сграда /с диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е отменил този нотариален акт за 1/2 ид. ч. от застроения поземлен имот с площ по кадастралната карта 518 кв. м, с идентификатор ..........., с номер по предходен план пл. № ....и пл. № ..../.

Обстоятелството, че в мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е изложил съображения по въпроса за отмяната на нотариалните актове, не е пречка за развитието на производство по чл. 247 ГПК, тъй като отмяната или изменението на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК представлява разпоредена от закона правна последица от уважаване на иск за защита на собствеността /ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС; ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Освен това първоинстанционният съд не е уважавал иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за 1/2 ид. ч. от поземления имот с идентификатор .........., както е посочено в диспозитива на въззивното решение, а е отхвърлил такъв иск, така че няма как да се обезсили решение в смисъл, обратен на поставеното. Това също представлява очевидна фактическа грешка.

След приключване на производството по чл. 247 ГПК делото следва да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по подадената от И. К. С., С. Г. Т., Р. Г. П., Ц. С. Г. и М. С. Т. касационна жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.