Определение № 417 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 13.12.2019г. по гр.д.№1237/2019г. на ОС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД. Жаоподателят –В. Б. И., в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, каккто и че същото е постановено при допусната от съда очевидна неправилност. Моли дасе допусне касационно обжалване. Ответникът- С. Т. И., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения срещу С. Т., осъдителен иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 894 лв., представляваща платени от В. Б. в качеството му на поръчител вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С. Т. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005 г. до 01.03.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за граждански брак от 11.10.1977 г., Договор за банков кредит от 17.08.2005 г., Анекс № * от ... и Анекс № * от ... към същия договор е прието за установено, че по време на брака им, сключен на 11.10.1977г., е подписан Договор за банков кредит от 17.08.2005г. между ответницата и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по силата на който е отпусната сума в размер на 25 000 лв., като е договорено да бъдат рефинансирани, както следва: със сумата от 3572,99 лв. - съществуващ потребителски кредит в „Банка ДСК“ ЕАД за предсрочно му погасяване и съществуващ потребителски кредит в „Прокредит банк (България)“ АД в размер на 1402,83 лв., като остатъкът от кредита да бъде използван от кредитополучателя за потребителски нужди. Установено е, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 10015/2018г. по описа на РС-Варна. Установено е от приетия като доказателство по делото анекс №* от ... към договора, че ищецът В. Б. се е задължил пред банката да отговаря за изпълнение задълженията на ответницата като поръчител в кредитното правоотношение. Съдът е изложил съображения за това, че поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник /арг. чл.141, ал.1 от ЗЗД/, като съгласно чл.143, ал.1 ЗЗД, при извършено изпълнение на задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането и съгласно ал.2, изр.първо от същата правна норма, длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Прието е, че в конкретния случай кредитът, по който ищецът е станал поръчител, е изтеглен от ответницата по време на брака на страните, при което и предвид целта на договора – за предсрочно погасяване на съществуващи два потребителски кредита и за потребителски нужди, е налице хипотезата на чл.36, ал.2 СК, а именно, че за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Съдът се е позовал на практика на ВКС застъпена в решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о. на ВКС, което е прието, че когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата, а в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Прието е, че доколкото ответницата като титуляр на кредитното правоотношение е заявила за какво са били разходвани получените средства, то в тежест на ищеца, като оспорващ, е да докаже, че целта, за която са били ползвани не е била за удовлетворяване на семейни нужди. В настоящия случай ответницата е поддържала, че получената по кредита сума е използвана за ежедневни битови и други необходими месечни нужди. Съдът е приел, че не е доказано по категоричен начин по делото твърдението на ищеца-жалбоподател, че средствата по кредита са били предоставени от ответницата на нейния баща за ремонт на закупена от него къща. Съдът е приел, че представените от ищеца писмени доказателства за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.11.2012 г., с който ответницата, заедно с баща си Н. Т. К., са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба относно недвижим имот в [населено място], общ. В., В. област и относно застрояването на имот, находящ се на [улица], № **, в [населено място], който не е семейна общност, не опровергават становището на ответницата за разходване на заемните средства за семейни нужди и не доказват твърдението на ищеца, че сумата по кредита е била ползвана за удовлетворяване на несемейни разходи. Прието е, че сумата по кредита е разходвана за семейни нужди, като в отношението си в кредитора всеки от съпрузите дължи всичко, а във вътрешните отношения си дължат по равно. Съдът е приел, че представените данъчни декларации и годишни отчети, свързани с доходите на ищеца по време на брака му с ответницата, не водят до извод, че единствено той е заплащал всички дължими вноски по кредита за посочения от него период. Установено е, че ответницата е ангажирала писмени доказателства – извлечения от банковата й сметка за периода от 10.02.2014 г. до 21.05.2018 г., от които е видно, че от средствата по банковата й сметка е събрана сума в общ размер от 13 346,48 лв. за погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит. Установено е по делото, че през процесния период ищецът е внесъл за погасяване на задължението по кредита общо сумата от 3140 лева, а ответницата – 13 346,48 лева и доколкото към момента на погасяването общото задължение по банковия заем възлиза на 35 681,88 лева, то се налага извода, че ищецът не е изпълнил в повече от припадащата му се част от общия дълг, поради което предявения от него иск за сумата от 16 894 лева, представляващи платени от последния, в качеството му на поръчител, вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., е отхвърлен като неоснователен. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалние си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: как следва да е разпределена доказателствената тежест при оборване презумпцията о чл.36, ал.2 СК за равенство на задължения, изявлението на бивш съпруг, че не си спомня за какви нужди на семейството са изразходвани суми по кредита представлява ли признание, че тази сума се намира при него, поради което не е общо задължение и как следва да се установи по делото дали средiтвата по кредита, получен от бивш съпрут са изразходвани за нужди на семейството. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е очевидно е неправилно, тъй като е необоснован извода, че полученият от единия съпруг кредит е за семейни нужди, при липса на доказателства за това как са разходвани средствата по кредита. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените основание. В практиката на ВКС, застъпена и в ршение от 23.07. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о, се приема, че когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата, а в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Приема се, че когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. Приема се, че ако получилият сумата длъжник създаде пречки за събирането на доказателства и след това промени становището си в хода на производството по делото, това негово процесуално поведение се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Съобразявайки практика на ВКС съдът е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.143 ЗЗД. Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На ответницата по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция,тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът