Определение № 932 от 25.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №1272 от 12.10.09г. по гр.д.№2162/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решението от 17.07.08г. по гр.д.№8268/06г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. срещу М. Д. А. отрицателен установителен иск – че ответницата не е собственик на поземлен имот пл.№193 по ПНИ на СО „А. мак”, кв.”Виница”, гр.Варна. Въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от този иск, тъй като с решение на поземлената комисия №746 от 19.10.2000г. им е било признато право на възстановяване на собствеността върху процесния имот. Този иск обаче е неоснователен, тъй като ответницата е собственик на имота по силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт №149/1968г. и съдебна спогодба по делбено дело №4382/1982г., като впоследствие имотът е бил и застроен – чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Дарител е бил бащата на ответницата Д. С., който от своя страна е получил собствеността чрез замяна от Т. комисия – протокол от 18.10.1965г., като се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост №115/1966г. Съдът е приел, че констатациите на този нотариален акт не са опровергани от представеното от ищците писмо от община В., според което в архива им не се съхранява описания протокол на Т. комисия. Изложени са съображения, че съгласно Правилника за прилагане на ЗТПС, препис от протокола се е изпращал както на Областната поземлена дирекция, преминала към ГНС, така и в Дирекция за земята, архивът на която е наследен от съответното министерство. Прието е, че липсват доказателства да е налице несъответствие в поредността на издадени през този период протоколи на Т. комисия, която да разкрива липсата на описания в нотариалния акт протокол от 18.10.1965г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към нея се поддържа, че по съществения материалноправен въпрос за значението на протокола за замяна на Т. комисия при доказване съществуването или не на реална замяна по ЗТПС, въззивното решение влизало в противоречие с приетото в решението от 22.01.2000г. по гр.д.№1440/2000г. на Варненския окръжен съд и решение по гр.д.№465/2002г. на ВКС, 5 чл. с-в. Ответницата в производството М. Д. А. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускането и до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът, който е обусловил изхода на правния спор, не е за значението на протокола на Т. комисия, с който се извършва замяна на земеделски земи, а за това кога следва да се счита за опроверган един констативен нотариален акт за собственост, основан на такъв протокол. Поставеният от жалбоподателите материалноправен въпрос не е точен и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Независимо от това, липсва противоречие между обжалваното решение на Варненския окръжен съд и посоченото от жалбоподателите решение по гр.д.№465/2002г. на ВКС, 5 чл. с-в. В това решение на ВКС се приема в производство по чл.231 и сл. от ГПК /отм./, че новооткритите писмени доказателства – поредица от протоколи на Т. комисия №31-35 от 1963г. доказват обстоятелството, че не е имало протокол от 22.12.1963г., който е послужил като основание на съда да признае с влязлото в сила решение наличие на основанието по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ за разрешаване на конкуренцията на права между лицата, на които е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ и тези, които са получили собствеността върху същия имот чрез замяна от Т. комисия. По същество петчленният състав на ВКС е приел, че липсата на протокол на Т. комисия от определена дата може да се установи чрез представяне на поредица протоколи от този период. Обжалваното решение не противоречи, а е в съответствие с този извод на ВКС, който е възпроизведен и в самото въззивно решение. И на последно място – съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК възниква при противоречие между обжалваното решение и друго влязло в сила решение на съда. Затова невлязлото в сила решение от 22.01.2000г. по гр.д.№1440/2000г. на Варненския окръжен съд, представено от жалбоподателите, не може да обуслови допустимост на касационно обжалване по настоящото дело. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,