Определение № 978 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4412/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Б., чрез процесуален представител адв. Д. Е., против въззивно решение № 934 от 04.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2882/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, касателно определения след частична отмяна на решение № 262220 от 13.08.2021 г. по гр. д. № 7842/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив режим на лични отношения на бащата И. В. К. с детето Б. И. К., родено на 23.06.2019 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба И. В. К. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. В. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвените пред двете инстанции по същество социални доклади и преценявайки интереса на детето Б. И. К. е приел, че на бащата следва да се определи разширен режим на контакти с детето, както следва: до навършване на три години и шест месеца на детето всяка сряда от 17.00 до 19.00 ч., както и всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10.00 до 19.00 ч. и в неделя от 10.00 до 17.00 ч., с право на бащата да взема детето при себе си за посочения времеви период. За периода от навършване на три години и шест месеца на детето до започване на училище – започване на обучението в първи клас, режимът на лични отношения следва да е всяка сряда от 17.00 до 20.00 ч. и всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с приспиване при бащата. Всяка втора и четвърта седмица от месеца бащата има право на комуникация с детето чрез съвременни средства за комуникация понеделник и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката следва да осигури възможност за провеждане на такава телекомуникация за детето. За този период детето ще има право да прекарва една седмица през лятото с баща си, като същия следва да уведоми майката най-малко един месец предварително кога ще вземе детето при себе си. Рождения и имения ден детето има право да празнува с двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се постигне, на съответния празник (рождения ден, имен ден) детето има право да празнува с баща си поне три часа, като най-късно в 18.00 ч. същото следва да се върне при майката. Следва родителят, при когото се намира детето, в случай на личен празник на другия родител – рожден ден или имен ден, да осигури възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00 ч. За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00 ч. в неделя, а през нечетните години да празнува с майка си. За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в 14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата, а за нечетните години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 ч. на 27 декември. За новогодишните празници всяка четна година Б. ще бъде при баща си от 14.00 ч. на 31 декември до 14.00 ч. на втори януари с преспиване, а с майка си ще празнува новогодишните празници всяка нечетна година. След започване на училище, тъй като детето ще е по-голямо, но ще има и други ангажименти, Б. следва да осъществява контакти с баща си всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази, в която има седем дни от месеца, от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване при бащата, като се осигури режим на осъществяване на връзка с бащата със съвременни средства за комуникация всеки вторник и четвъртък от 18.00 ч. до 19.00 ч. Пролетната ваканция в първата половина следва детето да прекарва с баща си, а втората половина – с майката. Зимната ваканция (с изключение на Коледните и новогодишните празници) всяка четна година детето ще прекарва с баща си, а всяка нечетна – с майка си. През лятото бащата ще може да взема детето при себе си за един месец, като най-малко два месеца предварително да уведоми майката за периода, през който има възможност да вземе детето. Аргументирал се е, че по делото е установено, че срещите по повод осъществяване режима на лични отношения между бащата и детето в присъствието на майката са повод за напрежение между родителите, което категорично не е в интерес на детето. От заключението на изготвената комплексна съдебно медицинска и психологична експертиза не е установен наличен проблем в здравословното състояние на Б., който да е животозастрашаващ и да налага вземането на защитни мерки – срещите да се осъществяват в присъствието на майката. За детето е изключително важно да поддържа постоянен контакт с неотглеждащия го родител. Независимо от обтегнатите отношения, бащата не се е отказал от опитите си да поддържа непрекъсната връзка с Б., съответно – майката не е ограничавала срещите между бащата и сина му. Двамата полагат усилия, за да може детето и бащата да оползотворяват пълноценно времето, което им е предоставено. Б. общува свободно с баща си, не е дистанциран. Същевременно до изменението на определените привременни мерки детето не е оставало насаме с баща си или родствениците му, без да присъства майката. Необходим е период на адаптация, за да може по-лесно Б. да приеме промените. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Какво е значението на възрастта и развитието на детето при определяне на времето за преспиване на детето при бащата в случаите, когато биологичната възраст на детето не отговаря на календарната му възраст?“; 2. „При определяне на режим на лични контакти на дете с родителя, комуто не са предоставени родителските права, кой от двамата родители има приоритет при определяне на времето за ползване на годишния си отпуск през лятото и кои са критериите, които позволяват това предимство; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема приоритета на единия или другия родител в случая?“; 3. „При постановяване на режим за лични контакти през лятото по време на годишния отпуск на родителите, следва ли да бъдат съобразени правата на родителя, който упражнява родителските права, да бъде с детето по време на отпуска си, без в този период и не повече от месец, другият родител да се ползва от режима на лични контакти през това време?“ и 4. „Какви са критериите за определяне на телекомуникационен режим лични контакти на дете с родител чрез съвременните технологични средства и какво е значението на възрастта и развитието на детето за времето, честота и продължителността на тези контакти; има ли задължения родителят да обезпечи такава връзка и в какво се изразяват те; възможностите му подлежат ли на съдебна преценка; длъжен ли е съдът да изложи мотиви за решението си в тази му част?“. Сочи, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1974 г., решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. ВКС, IV г. о, решение № 35 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 3585/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 253 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 5011/2017 г. на ВКС, IV г. о., а третият и четвъртият са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване, но по него не се разкрива поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение не е в противоречие с посочените от касатора ППВС № 1/1974 г. и решения ВКС относно критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права. Въззивният съд е обсъдил всички правнорелевантни обстоятелства по делото във връзка с предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК. Съобразени са представените социални доклади. Изслушал е страните и е преразпитал свидетелката В. Б.. Установено е от експертното заключение на изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, че соматичният статус на детето, неврологичният статус и психологическото изследване не изискват отглеждане на детето в специализирано детско заведение. Посещаването на детска градина след тригодишна възраст би било полезно за нервно-психическото развитие на детето. Необходимо е проследяване от детски пулмолог при изява на заболяване с бронхообструктивен синдром. Към момента не е с диагноза детска хемиплегия, а Специфично разстройство в развитието на двигателните функции (СРРДФ) с код F82. Не се налага ежемесечна рехабилитация, а проследяване от детски невролог на 3 г. възраст за преценка на мускулния тонус и двигателност. Установени са смесени когнитивни дефицити (езикови, дискретни графомоторни, дефицити в уменията и навиците), което е предиктор за бъдещи образователни и адаптационни затруднения и изисква включването на специализирани логопедични занимания и стимулиране на повече самостоятелност у детето. Наложително е проследяване на развитието с цел избягване на фрустрация и проследяване на когнитивен процес и адаптивните способности на детето от детски невролог и детски психолог на 3 г. възраст и в следващите две години – веднъж на 6 месеца, а след 5 г. – поне веднъж годишно до преценка на специалистите. Според разясненията, дадени от експертите в съдебно заседание, в момента детето е компенсирало двигателните дефицити, но в тази възраст мозъкът е пластичен и, ако се спрат каквито и да било активни мероприятия, които са довели до компенсиране на тези двигателни дефицити, в следващата половин година, най-рисковата, може да настъпи отново наличие на двигателни дефицити, това не е приключил процес. Общото функциониране на детето отговаря на възраст от около една година и девет месеца – две години (при календарна две години и осем месеца към момента на изследването). Ето защо в случая, при съобразяване на експертното заключение съдът е достигнал до извод, че когнитивните затруднения на детето към настоящия момент се преодоляват успешно и не са налице такива обстоятелства, който да изискват намаляване контактите на детето с бащата, включително в дома му с пресписване след достигане от детето на определената от съда възраст. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Вторият и третият въпроси за не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в посочения от касатора смисъл. Определеният от съда режим на лични контакти на детето с неотглеждащия родител – за един месец през лятото не създава неравенство между родителите, доколкото през останалото време извън определения режим на бащата, майката ще е с детето. По четвъртият поставен въпрос не се разкрива поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е трайна практика на ВКС – решение № 1 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 1477/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г. на ВКС, IV г. о., която е била съобразена от решаващия състав при постановяване на решението в частта относно задължението на родителите да осигуряват възможност за телекомуникационна среща или разговор на детето с другия родител. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение