Определение № 5239 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от съделителката Ц. Т. С., чрез адв. Ц. Б., срещу определение № 1106 от 24. 04. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 483/2024 г. на ОС – Пловдив, потвърждаващо протоколно определение от 17. 11. 2023 г. по гр. д. № 15175/2021 г. на РС – Пловдив, с което е прекратено производството по делото в частта по предявената на 12. 07. 2023 г. от Ц. Т. С. против Н. С. К., по реда на чл. 346 ГПК, претенция по сметки – за присъждане стойността на подобренията, направени от Ц. Т. С. в делбения имот (апартамент). Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му при несъобразяване с практиката на ВКС и ВС със задължителен и незадължителен характер. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение, отмяната му и връщане на делото на районния съд за разглеждане на предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки. С писмен отговор, подаден от съделителката Н. С. К., чрез адв. Х. М., се изразява становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като частният жалбоподател е изложил само основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното определение, но не и такива по чл. 280 ГПК, нито е поставил правен въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното определение и въведени твърдения за противоречие изводите на въззивния съд със задължителната съдебна практика – ППВС № 6/1974 г., ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. и ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, тълкувателните решения по т.д. № 3/2016 г., т.д. № 4/2014 г. и т.д. № 3/2014 г., както и несъобразяване с ТР № 111/1962 г. на ОСГК на ВКС, но не формулиран нито един правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обсъждането на оплакванията за незаконосъобразност на въззивното определение изисква извършването на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от основанията за неправилност по чл. 281, т.3 ГПК, а извършването на преценка за правилността на определението във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Независимо от изложеното, за яснота следва да се посочи, че предявената от Ц. Т. С. против Н. С. К., по реда на чл. 346 ГПК, на 12. 07. 2023 г. – първото съдебно заседание след допускане на делбата, претенция по сметки – за присъждане стойността на подобренията, направени от Ц. Т. С. в делбения имот (апартамент), не е била приведена в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, въпреки неколкократно предоставената от съда възможност за това. Предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки за подобрения следва да бъдат конкретизирани по вид, време на извършване, дали са извършени със съгласие на другите съсобственици или при изричното им противопоставяне. Това е необходимо за да се определи правната квалификация на претенциите (по чл. 72-74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 60-62 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД), съгласно разясненията, дадени с ППВС № 6/1974 г. Дадените от първоинстанционния съд, с протоколно определение от 12. 07. 2023 г., указания съделителката да конкретизира всяко едно от подобренията по вид, време на извършване и дали са извършени със знанието и съгласието на другия съсобственик, са законосъобразни. Въпреки неколкократно предоставените възможности, съделителката Ц. С. не е посочила време на извършване на подобренията и дали това е станало със съгласието, съответно – със знанието и непротивопоставянето на останалите съсобственици. Същевременно по делото са въведени твърдения, че подобренията са извършени преди смъртта на наследодателката, в която хипотеза претенцията следва да се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН. Неизпълнението на законосъобразно дадените указания е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 и 4 ГПК и прекратяване на делбеното производство във втората му фаза в частта относно предявените от Ц. С. против Н. К., по реда на чл. 346 ГПК, претенции за присъждане стойността ни извършени в съсобствения апартамент подобрения. Следва да се отбележи, че указанието за посочване каква част от стойността на всяко от подобренията съставлява стойност на вложени материали и каква стойност на труд е незаконосъобразно, но това е без значение при преценка правилността на обжалваното определение, доколкото частната жалба не е върната заради неизпълнение само на това указание. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,