Определение № 50604 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1648/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез пълномощници адв.А. П. и адв.Д. Х. съвместна касационна жалба на Е. Д. С., М. С. С. и А. Т. С. срещу решение № 1196/17.11.2021г. по възз.гр.д.№ 1026/21г. на САС в частта, с която е отменено решение № 261639/04.12.2020г. по гр.д.№ 9085/2017г. на СГС за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД да заплати, на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./, на всеки от Е. Д. С., А. Т. С. и М. С. С. обезщетения за неимуществени вреди за размера над 100 000лв., както и разноски в полза на Е. С. за размера над 2402.22лв., разноски в полза на М. С. за размера над 111.11лв. и ДТ по сметка на СГС в размер на 17 900лв., и е постановено друго, с което са отхвърлени искът на Е. Д. С. за размера над 100 000лв. до 150 000лв. и исковете на А. Т. С. и на М. С. С. за размерите над 100 000лв. до 120 000лв. и са присъдени разноски в тежест на касаторите. Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частите за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Е. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., а на А. С. и М. С. – по 50 000лв., както и в частите, с които са отхвърлени за размера над 150 000лв. до 200 000лв. - искът на Е. С. и за размерите над 120 000лв. до 180 000лв. - исковете на А. С. и М. С.. Тъй като не е подадена касационна жалба, не е предмет на касационното производство въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Е. С. за размера над 60 000лв. до 100 000лв. и на всеки от А. С. и М. С. за размера над 50 000лв. до 100 000лв. Основано на доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3, предл. 1 ГПК, поради неправилно приложение на материалния закон, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за уважаване на предявените искове за посочените размери. Според касаторите въззивният съд не е съобразил установените по делото конкретни факти, а се е задоволил само да изброи дадените със задължителната съдебна практика указания по приложение на чл.52 ЗЗД.Считат, че въззивният съд е следвало да съобрази силната връзка между съпрузите и с родителите, за която смъртта е изключително тежко преживяване, променящо по негативен начин живота на преживелите, които са лишени завинаги от обич, подкрепа и разбиране.Поддържат, че е следвало да се съобрази възрастта на пострадалия /35г./ и тази на ищците/ 38г., 64г. и 57г./ към момента на трагедията, че починалият е бил зрял мъж, в разцвета на силите си, че ищците са изгубили безвъзвратно грижата за отглеждане и възпитание на сина на пострадалия, изграждането на общ живот със съпругата му и подкрепата за родителите.Считат, че не е съобразена и икономическата конюнктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите са въвели основанията по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: Относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени от съда при решаване на въпроса за опредляне на справедлив размер, съгласно чл.52 ЗЗД, на обезщетението за неимуществени вреди? По него касаторите се позовават на ППВС № 4/1968г., както и на решение по т.д.№ 60093/19.10.2021г. по т.д.№ 1603/2020г., I т.о, решение № 60173/15.12.2021г. по т.д.№ 2147/2020г. II т.о., определение № 60719/23.12.2021г. по т.д.№ 450/2021г., I т.о. и определение № 60721/29.12.2021г. по т.д.№ 758/2021г., I т.о. В подадения чрез юрисконсулт М. В. писмен отговор ответникът по касационната жалба ЗК „Лев инс“ АД оспорва въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че при ПТП, настъпило на 13.08.2014г., в резултат на виновното и противоправно поведение на водач на товарен автомобил-влекач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, е починал М. С., чиято преживяла съпруга е ищцата Е. С., а ищците А. С. и М. С. - негови родители.При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди на касаторите въззивният съд е приел следното:Изложил е мотиви, че между съпрузите съществуват силни чувства на обич и привързаност, на хармония в отношенията и подкрепа и уважение.От свидетелските показания е установил, че ищцата Е. С. и починалия са били добро и сплотено семейство, не са имали конфликти, живеели са в едно домакинство и са се подкрепяли, като ищцата Е. С. е приела много тежко смъртта на съпруга си, станала е развалина, затворила се е в себе си, избягвала е контакти с чужди хора, поддържала е контакт само с най-близките си и е ходела на гробищата всяка събота.Формирани са и мотиви, че отношенията между дете и родител са съпътствани от обич, привързаност, подкрепа и уважение, като е посочено, че те не са в зависимост от възрастта на детето, с което всеки родител е свързан чрез чувства на обич, доверие и привързаност, на всеотдайна грижа, а детето търси обич, внимание и разбиране от родителите си, както и тяхната финансова и морална подкрепа.Посочено е, че тази взаимна връзка с ищците А. и М. С. с техния син е нарушена от внезапната и неочаквана негова смърт, причинило им негативни преживявания, които те няма да преодолеят във времето, тъй като загубата на дете е тежка и невъзвратима.От показанията на свидетеля П. е прието за установено, че, макар и починалият да е живял отделно от родителите си, те са били в много близки отношения и са организирали вечери и събирания.При определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил икономическата конюнктура и минималната и средната работна заплата за страната за 2014г.Посочил е, че присъдените обезщетения на съпругата и родителите в размер на по 100 000лв. за всеки от тях представляват 148 средномесечни заплати за август 2014г. Поставеният от касаторите правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, свързан със задълженията на въззивния съд да съобрази определените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Касаторите са посочили конкретно несъобразените от състава на въззивния съд критерии и, че несъобразяването им е довело до занижаване на определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди.Ето защо, е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка.Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото за тях обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, TK, II т.о. и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдебната практика е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО /а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура/ не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от формираната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е взел предвид възприетите от нея критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото и е изложил свои собствени мотиви за определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Касаторите следва да бъдат осъдени общо да заплатят, на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ДПП, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, на осн.чл.25а НПП, в размер на 100лв. Така мотивиран, съставът на I т.о.: