Определение № 28 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 643/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Виванел Къмпани“ ЕООД, [населено място] против решение № 260062 от 22.10.2020 г. по гр.д. № 388/2020г. на Варненски апелативен съд Ответникът по касация- „ Комерсиал Фууд“ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. И. Г. е на становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл „ в противоречие с практиката на ВКС по въпросите“- 1/ “ Макар една фактура да не е подписана от купувача, в случай, че същата съдържа изискуемите от Закона за счетоводството реквизити, то може ли да служи като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката… “, 2/ „ Вписването на фактурата в дневниците на продажби покупки на купувача и продавача и на техни представители, отразяване стойността й в справките – декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея дали са обстоятелства, които насочват към извод на възникване на продажбеното отношение, по повод, на което тя е съставена. “ 3/“ В случай,че е доказано осчетоводяването на фактура, както и ползването на данъчен кредит, необходимо ли е доказване на реалното предаване на доставената стока “.,4 / „ Осчетоводяване на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея. “ След като е формулирала тези въпроси, страната буквално е възпроизвела съдържанието на касационната си жалба, в това число и петитума й, с който иска връщане на делото на долната инстанция за ново разглеждане. Изложението съдържа изцяло оплаквания за неправилност на акта.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1 не са релевантни. Този извод се налага поради липсата на обоснованост на връзката им с решаващите изводи на състава, като такива доводи липсват в изложението. Така например - първите два въпроса третират постановки изцяло обусловени от константна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.301 ГПК както и формалните предпоставки за установяване на конкретни договорености на база на представена от страните двустранно осчетоводена фактура. В този смисъл първостепенния съд / а и въззивният чрез препращане/ подробно е разгледал както тази практика, така и нейното значение в конкретния случай, като е приел, че между страните са налице договорни правоотношения. В тази връзка липсва оплакване на страната, което да подкрепя разбирането й, че тези въпроси са релевантни спрямо защитаваната от нея позиция на ответник по делото, който твърди, че не е получил договорената стока, а не оспорва наличието на договорни правоотношения. Още повече, че съдилищата са ги разрешили именно с оглед константата практика на ВКС и в пълно съответствие с нея. Третият и четвъртия въпрос са зададени некоректно, тъй като съдът не е извел реално предаване на стоката съобразно съдържателните твърдения във въпросите, а с оглед целия доказателствен материал, включително и с оглед приложението на чл.176,ал.3 ГПК. Извън тези съображения за липса на релевантно въведено общо основание, страната не е развила каквито и да било доводи по допълнителния критерий който изисква, съобразно възпроизведения от нея текст на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, да обоснове противоречие между решаващ мотив на съда, свързан с поставен въпрос и разрешението на същия въпрос в конкретно посочена практика на ВКС, респ. ВС – казуална или задължителна. Такива доводи липсват, като оплакванията за неправилност на акта са ирелевантни за тази фаза на производството, тъй като същите се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение