Определение № 50072 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Л. Т., Е. Д. Б. и В. Л. Т. против решение № 103/22.03.2022 г. по гр.д.№ 816/2021 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 179/20.09.2021 г. по гр.д.№ 607/2019 г. по описа на РС-Самоков, в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване за установено по отношение на ответницата А. И. Р., че касаторите са собственици на основание придобивна давност на общо 27/393 ид.ч. от ПИ с идентификатор ...............по КК на [населено място], целия с площ 393 кв.м. В частта, с която е уважен иска за общо 1/4 ид.ч. от същия имот, придобита от касаторите /ищци/ на основание наследство и сделки, иска, предявен от тях е уважен и решението е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на приетата СТЕ и събраните свидетелски показания и за необоснованост на решението, тъй като изводите не са формирани въз основа на събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Твърди се противоречие на решението със съдебната практика, според която въззивният съд е задължен да обсъди всички относими към спора доказателства, както и наведените в срок доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по тях. По второто наведено основание се твърди противоречивост на мотивите относно това дали и от кой момент наследодателите на страните са придобили местото, придадено по регулация. Ответницата по касация А. И. Р. не взема становище по касационната жалба. Оспорила е иска. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е безспорно установено, че по плана от 1964 г. и от 1978 г. на [населено място] се е предвиждало придаване по регулация 54 кв.м. от имот пл.№ ............., собственост на С. Г. към парцел ........... от кв. .........., собственост на братята Л. З. Т. и И. З. Т. и на съпругата на втория М. Т.. Регулационните сметки за това придаваемо место са уредени, т.е. регулацията е приложена, видно от н.а. № ..........,т....//1990 г. По делото е представена декларация от И. и М. Т. с нотариална заверка на подписите им от 22.02.1990 г., че сумата за обезщетението за придаваемото место е изплатена само от Л. З. Т. и че И. и М. Т. нямат никакви претенции към придаваемият се имот и жилищната сграда в него. Безспорно е, че в придаваемото место е имало част от масивна сграда, която една година след уреждане на сметките по регулация е съборена и в имота е изграден гараж. От свидетелските показания и СТЕ е установено, а е било и безспорно по делото, че от 40 години е разпределено ползването на имота и посочената придадена по регулация част се ползва от ищците /сега касатори/, като между двете реални части за ползване има поставени огради /масивна в задната част и дървена към улицата/. С исковата молба, ищците, които са собственици общо на 1/4 ид.ч. от имота на основание наследство и сделки, твърдят, че са придобили по давност и припадащата се част на ответницата от придаваемото по регулация место, което определят на 27 кв.м. /половината от 54 кв.м., а не 3/4 ид.ч., колкото тя притежава от останалата част от имота// Твърдението им се свежда до това, че са установили владение върху цялото придаваемо место още от 1990 г. и са придобили чрез реално владение на 27 кв.м. 27/393 ид.ч., каквато считат, че е била припадащата се част от него на ответницата. Въззивната инстанция е възприела изводите на РС, че ищците не са придобили по давност частта от придаденото по регулация место на ответницата. Съдът се е обосновал с отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, предвидено в действащият към 1990 г. чл. 110 З., което се определя от съдебната практика като условно – ако регулацията бъде приложена. В случая издаденият нот. акт по регулация доказва сбъдването на условието. След прилагане на регулацията за придаваемото место от 54 кв.м. чрез плащане, негови собственици са станаливсички собственици на парцела, към който е придаден имот при същите квоти, /а не по равно/. Прието е за неоснователно твърдението за придобиване по давност от ищците на припадащата се част от придаваемото место на ответницата, тъй като владението на реална част от имот, съответстваща на придаденото по регулация место не води до увеличаване на дела им, защото тази част не може да се обособи в самостоятелен парцел по регулация и дори да е упражнявано владение върху нея, това не води до придобиване на собственост нито върху реална, нито върху идеална част от имота. След възникване на съсобственост, когато някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Съдът е приел, че от събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищците са установили фактическа власт върху частта от имота придадена по регулация, но тя е резултат от разпределеното ползване на дворното место от съсобствениците, което е различно от владението и не води до придобиване по давност. По първият въпрос, по който е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, съдът действително не е обсъждал подробно свидетелските показания и СТЕ, но е възприел установеното от тях за безспорно доказано - че дворното место е разпределено между страните, включително с масивна и дървена стена в различни части, че ищците упражняват фактическа власт върху част, в която изцяло попада придаваемото место от момента на уреждане на регулационните сметки – 1990 г. Затова поставеният въпрос не определя изхода от спора. Относим към спора по делото е правният въпрос дали владение на реална част от парцел, която е придадена по регулация и за която регулацията е приложена чрез плащане може да има за последица придобиване по давност на съответна идеална част само от част от съсобствениците на парцела, които упражняват фактическа власт върху нея. Този въпрос не е зададен, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика. Според нея, частите от имоти, които по силата на влязъл в сила дворищно-регулационен план се придават от един имот към съседен нему парцел при действието на З. /отм./ не представляват самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.97 ЗС- Решение № 143/16.03.2012г. по гр.д.№ 913 от 2011 г. І гр.о Ако е приложена регулацията, придаваемите места са част от парцела, към който се предават. Придаването по регулация на основание влязъл в сила и приложен дворищно регулационен план, съгласно чл. 110 З. /отм/ е основание за придобиване на придаваемото место при същите квоти между съсобствениците, при които те са собственици и на останалата част от парцела. С решение № 186/19.02.1987 г. по гр. д. № 836/1986 г. на ОСГК на ВС и Решение № 34 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2017 г., I г. о., решение № 2743/7.07.1983 г. по гр. д. № 1543/1983 г. на ВКС, I гр.о., решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I г. о. и много други се приема, че владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиване по давност на съответна идеална част. Този извод се извежда от нормативната уредба от влизане в сила на Закона за благоустройство на населените места /отм/ - чл. 53, ал.2/, ЗПИНМ /отм/ - чл. 40, ал.2/, З. отм/ - чл. 59, които не допускат придобиване по давност на реална част от парцел, респ. придобиване по давност на идеална част, съответна на владяната реална част. Изключение е изрично уредените хипотези в чл. 181, ал.1 и 2 от З. /отм/, според който, когато владяната реална част се присъединява към съседен парцел и остатъкът от парцела е с лице и повърхност, необходими за обособяване на самостоятелен парцел, може да се придобие тази реална част, а когато тази част не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, се придобива съответната на площта идеална част. И в двете хипотези обаче законът изисква владението да е изтекло до влизане в сила на З. – 01.06.1973 г., поради което тези хипотези не са неприложими към настоящия казус. Установена е и практика на ВКС, с която се приема, че след влизане в сила на ЗУТ /ДВ, бр. 1/2001 г./ разпоредбата на чл. 200 ограничава правото на придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населени места и за разлика от чл. 181, ал. 3 З. (отм.) не придава правно значение на владението на реална част като способ за придобиване на идеална част от имот. Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – тоест, при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота съобразно предвиждането на ПУП. Настоящият случай не е такъв, тъй като регулационни планове за процесния имот е имало и по отношение на него те са приложени. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имоти към съседен урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ, но такава процедура за процесната площ по взаимно съгласие на страните по делото не е провеждана. (В този смисъл виж Р № 67 от 16.07.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, 2 г. о., Р № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., 1 гр. о., Р № 105 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2017 г., I гр. о., Р № 83 от 29.10.2019 г. по гр.д.№ № 2238 /2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. и др.). Въззивният съд е съобразил, че след придобиване на придаваемото место от 54 кв.м. по регулация на основание влезлия в сила регулационен план и уреждане на сметките за него, то е станало съсобствено между всички съделители при същите квоти. В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт предполага съсобственост или съвладение. Придобиването по регулация на придаваемо место към съсобствен парцел води до придобиване и на тази част в съсобственост. Владението на тази реална част не може да доведе до придобиване на съответната идеална част. Изложеното също сочи на това, че първият поставен въпрос не е определящ за изхода от спора. Необсъждането изрично на свидетелските показания и приетата СТЕ не са повлияли на крайният извод, а по относимият към спора въпрос, съдът се е произнесъл в съответствие със съдебната практика. Поради това на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не се допуска касационно обжалване. Съдът не констатира противоречие в мотивите на обжалваното решение. Нормата на чл. 110 З. /отм/ предвижда непосредствено отчуждително действие на дворищно регулационния план относно предвижданията му за придаваемите по регулация места към съседни парцели. Съдебната практика обаче, в съответствие с нормата на чл. 33, ал.1 З. определя това действие като условно – ако регулацията бъде приложена. /ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС/ Съдът е приел, че съсобствениците на парцела са станали собственици и на придаваемото место по регулация след заплащането му при същите квоти, при които са съсобственици на целия парцел. Отрекъл е обаче придобиване по давност от касаторите на припадащата се част от придаваемото место за ответницата по изложените съображения. Противоречие при излагане на тези изводи няма. Мотивите на решението са постановени при спазване на правилата на логиката, поради което съдът не констатира очевидна неправилност. Затова и на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК не допуска касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение