Определение № 282 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2330/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР срещу решение № 74/14.02.2023г. по в. гр. д. № 9/2023 г. по описа на ОС Благоевград, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен иска на К. К. Ч. по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР до размер от 1658,04 лева. Жалбоподателят иска отмяна на решението като твърди със същото да е неправилно прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпросът за приложимия за казуса закон се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, като се сочи, че приетото от въззивния съд противоречи на разрешението по Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС и на решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., постановено по преюдициално запитване. Насрещната страна по жалбата - ищецът К. К.Ч., не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 5001 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 и превръщането му в дневен. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е частично уважен за сумата 1658,40 лева, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която в периода от 13.12.2016 г. до 13.12.2019 г. ищецът е работил по служебно правоотношение с ответника на смени по график; полагал е нощен труд за времето от 22, 00 часа до 6, 00 часа, като е отработил 1 652 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневното работно време възлизат на 1888,24 часа, като разликата между 1888,24 часа и 1652 часа или 236, 24 часа не е отчетена, стойността й от 1658, 40 лева не е начислена и съответно не е платена на ищеца. Тези факти са субсумирани под разпоредбите на Кодекса на труда и по-специално чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) по съображения за еднакво третиране на държавните служители по ЗМВР и наетите по трудово правоотношение, и такива, почерпени от тълкуването на решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая са налице и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд. По него е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове." За да се провери съответствието на решаващите съображения на въззивния съд с приетото тълкувателно решение следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер 33,17 лева Воден от горното, настоящият състав на ВКС