Определение № 156 от 29.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 530/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна жалба на УМБАЛ – „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, [населено място] против определение № 97 от 20.01.2020 г. по ч. гр. дело № 1683/2019 г. на Старозагорски окръжен съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Старозагорски окръжен съд е потвърдил разпореждане на Старозагорски районен съд, с което е била върната въззивната жалба на частния касатор против решение № 1295 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 1200/2019 г. на Старозагорски районен съд. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след като с разпореждане, районният съд е дал указания въззивникът да представи документ за внесена държавна такса и е указал последиците от неотстраняване на този недостатък на въззивната жалба и след като същият не е бил отстранен в дадения срок, правилно жалбата е била върната. Съдът е разгледал и възраженията на страната, с оглед твърдението й, че не е спазено изискването на чл. 50, ал. 3 ГПК при връчване на съобщението с указанията. Въззивният съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че е налице идентичност между понятията „канцелария“ и „деловодство“, като деловодството на юридическото лице е организационно – административна единица, която се занимава с административна работа и се намира на адреса на управление на дружеството. Така, след като всички книжа, страната е получила чрез един и същи служител в служба „Деловодство“, то съобщението е връчено редовно. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният касатор е посочил основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Развил е своето разбиране относно приложението на чл. 50, ал. 3 ГПК. В заключение е заявил, че тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Накратко е развил и съображения, квалифицирани от него по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът не обосновава довод за допускане на определението до касационно обжалване. Същият не е формулирал правен въпрос, който съставлява общо основание за допускане на акта до касационно обжалване и чиято липса е достатъчна, за да не бъде допуснато такова. Дори,обаче,общо посоченото по приложение на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК да се счете за поставен въпрос, то основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК не може да бъде обосновано, тъй като практиката по приложението на този текст е налице, тя е константна и непротиворечива, като въззивният съд се е позовал и изброил редица актове на ВКС, недвусмислено изясняващи термина „канцелария“, в какъвто смисъл касаторът е уточнил общата си представа за тълкуване на текста. Основанията по чл. 281, т. 3 ГПК са ирелевантни към тази фаза на касационното производство, тъй като същите са неотносими към лимитивно изброените основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, първо отделение