Определение № 3360 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител В. Д. – директор на ТД – Бургас на Комисията, против определение № 99 от 27.02.2024 г. по ч. гр. д. № 64/2024 г. на Апелативен съд – Бургас. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение частната жалба на КОНПИ против определение № 260001 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 1270/2016 г. на Окръжен съд – Бургас (ОС – Бургас), с което тя е осъдена да заплати държавна такса по приключилото производство в размер на 89 242. 83 лв. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че с решение № 9 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 1270/2016 г. на ОС – Бургас, потвърдено с решение № 61 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 72/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50341/31.10.2023 г. по гр. д. № 3958/2021 г. по описа на IV г.о. на ВКС, е отхвърлен предявеният от КОНПИ иск против съпрузите Н. Ц. Т. и Ю. И. Т. за отнемане в полза на държавата на имущество, за което не са установени законни източници на средствата, на обща стойност 2 231 070. 84 лева. Посочено е, че след връщане на делото окръжният (първоинстанционен) съд е констатирал, че е пропуснал да събере от ищеца дължимата за производството държавна такса за произнасяне по иска и на основание чл. 77 ГПК е осъдил Комисията да внесе по сметката на съда държавна такса в размер на 89 242. 83 лева. Изложени са съображения, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и се плаща в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Отчетено е и обстоятелството, че държавната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Формиран е извод, че КОНПИ е публична държавна институция, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като е съобразено изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на Конституционния съд на Република България, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. В тази връзка е прието, че съгласно смисъла на цитираната разпоредба, държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. Втората съдебна инстанция е намерила, че в производството по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата, поради което доводът на жалбоподателя, че производството касае публично вземане е преценен като неоснователен. Горното е обосновано със съображения, че само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то занапред, едва след като съдебният акт се стабилизира, като отнетото от държавата имущество не придобива автоматично статут на публична държавна собственост. При тези обстоятелства решаващият състав е обосновал извод, че КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) и няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация и поставя следния въпрос: „Дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗОНПИ?“. Искането за достъп до касация е неоснователно. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е обуславящ изхода на делото и удовлетворява общия селективен критерий, но не и сочения допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса е създадена трайно установена и последователна съдебна практика на ВКС, според която в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ – отм. и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ). При действието на тези разпоредби е формирана съдебна практика на ВКС, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено (в този смисъл приетото в определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г. на III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о.). В случая въззивният съд не се е отклонил от даденото по – горе правно разрешение, като е формирал извод, че КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото в зависимост от резултата, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Следва да се посочи още, че в разглежданата хипотеза предявеният от Комисията иск е отхвърлен и съответно изцяло намира приложение разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), действаща към датата на предявяване на иска и КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт. Наличието на съдебна практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено изключва приложно поле на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение, жалбоподателят не е обосновал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има за последица недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ал.Цонев по ч.гр.д. 1597/24г. на ВКС,ІІІ ГО Не съм съгласен, че КОНПИ дължи държавна такса на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Съображенията за това са следните: Неоснователен е аргументът, че нормата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ е специална спрямо общите правила на ГПК и ДОПК (не става ясно на кои норми от общата част). На правилото на чл. 84, т.1 ГПК, че КОНПИ като държавно учреждение не дължи държавна такса по дела за конфискация и отнемане на парични средства, тъй като са публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, съответства нормата на чл. 153, ал.3 ЗОНПИ (КОНПИ не внася държавна такса по иска). Тук е явно, че не е налице отношението на обща към специална норма. Нормата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ (държавната такса се присъжда съгласно изхода на делото) следва да се тълкува във връзка с чл. 78, ал.6 ГПК (при освобождаване от д.т., последната се събира от осъденото лице съгласно изхода на делото) във връзка с чл. 159 ЗОНПИ (за неуредените случаи се прилага ГПК). Не съществува правило в ГПК, според което след приключване на делото, държавната такса се събира от освободения от д.т. ищец за отхвърлената част от иска. Държавната такса се събира с предявяване на иска, а при освобождаване на ищеца от държавна такса- след приключване на делото от осъденото лице. Разноските се присъждат съгласно отхвърлената част от иска, но не и държавната такса. Правило, че КОНПИ дължи д.т. за отхвърлената част от иска не съдържа и нормата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Не може да се изведе правилото от аргумент за противното- то е приложимо само при изключителни норми. Не може да се възникне задължение за плащане на д.т. по аргумент за противното. Следователно не е налице отношението на обща към специална норма за чл. 78, ал.6 ГПК и чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Изводът е, че тълкувателното правило за дерогиране на обща норма от специална не се прилага в случая. Субсидиарното приложение на чл. 78, ал.6 ГПК, във вр.чл.159 ЗОНПИ изяснява смисъла на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ. Систематичното тълкуване на нормите, а не отношението на обща към специална, дава правилото, че в хипотезата на чл. 157, ал.2 ЗОНПИ държавната такса се събира от осъденото лице съгласно изхода на делото. Освен това, ще е налице логически абсурд, ако се приеме, че КОНПИ дължи д.т., защото ще е налице едновременно еднакъв приход и разход за държавния бюджет- да се плати от бюджета, за да влезе обратно в бюджета (последицата е правно нищо). ПОДПИС: