Определение № 5856 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4453/2025 г.

Производството по делото е образувано по подадена на 24.07.2025 г. с вх.№ 20189 по регистъра на АС-София, касационна жалба от Ф. Й. Б., чрез пълномощник адв.А. А.-Т., срещу въззивно решение № 786/09.06.2025 г. по в.гр.д.№ 110/2025 г. на АС-София. Насрочено е закрито заседание по чл.288 ГПК пред състав на Второ г.о. на ВКС, за 09.06.2025 г. Постъпила е по касационното дело молба вх.№ 23231/12.12.2025 г. от Ф. Й. Б., чрез пълномощник адв.А. А.-Т., с искане да се спре изпълнението на въззивното решение, с което касаторът е осъден да плати на ищеца Д. В. обезщетение в размер на 29 838 лв. за неимуществени вреди, със законната лихва от 28.11.2021 г. до окончателното плащане, и 162 лв. обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 11.04.2023 г. до окончателното плащане, което въззивно решение не било влязлото в сила поради обжалването му в срок с горепосочената въззивна жалба. С молбата представя и платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС парична гаранция в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за главницата. Поради това се излагат съображения, че е налице основанието по чл.282, ал.2, т.1 ГПК да се спре изпълнението на въззивното решение. Настоящето произнасяне е само по искането за спиране изпълнението на въззивното решение по чл.282, ал.2 ГПК, съгласно разпореждане № 2537/15.12.2025 г. на заместник-председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия по реда на т.33, р.ІІ от Правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във ВКС. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени искането, данните по делото и закона, намира следното: С въззивно решение № 786/09.06.2025 г. по в.гр.д.№ 110/2025 г. на АС-София, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно осъдително решение № 5471/09.10.2024 г. по гр.д.№ 4395/2023 г. на СГС, ГО, І-17 състав, е осъден на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, ответникът Ф. Й. Б. да плати на ищеца Д. В. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес в размер на 29 838 лв. / частичен иск от 98 470 лв./ със законната лихва от 28.11.2021 г. до окончателното плащане, и 162 лв. обезщетение за имуществени вреди / частичен иск от 540 лв./ със законната лихва от 11.04.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото. За присъдените суми за обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка, по въззивното решение на АС-София, е бил издаден изпълнителен лист на 04.07.2025 г. по съдебно разпореждане от 03.07.2025 г. Въззивното решение е било връчено на ответника Б. на 24.06.2025 г. Касационната жалба от ответника, по която е образувано настоящето дело, е с вх. № 20189 от 24.07.2025 г. С оглед на това касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен срок, поради което въззивното решение на АС-София не е влязло в сила в частта му относно иска за неимуществените вреди / с цена този иск над 5000 лв./ и може да бъде спирано по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. В останалата част - за сумата от 162 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, въззивното решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, тъй като предявеният иск е с цена под 5000 лв., в тази част въззивното решение счита се влязло в сила съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК и подлежи на принудително изпълнение. Това изпълнение не може да бъде спирано по реда на чл. 282 от ГПК, който ред се отнася само до спирането на предварителното изпълнение на невлезлите в сила въззивни решения. Затова в тази му част искането следва да бъде оставено без уважение. В останалата част – по иска за неимуществени вреди, предварителното изпълнение на въззивното решение може да бъде спряно на основание чл. 282 от ГПК. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, а именно осъдителните такива. В конкретния случай въззивното решение е осъдително за парично вземане- чл.282, ал.2, т.1 ГПК. По сметката на ВКС е внесена с нареждане от 12.12.2025 г. сума в размер на 30 000 лв. като парична гаранция за спиране изпълнението на въззивното решение, сумата е налична по сметката на ВКС, видно от служебно отбелязаната справка от счетоводството на съда на 15.12.2025 г. Това сочи, че са налице предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за уважаване на молбата в частта относно изпълнението на въззивното решение за сумата за обезщетение за неимуществени вреди. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: