Определение № 2557 от 15.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1810/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2240/05.03.2026 г., подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу определение № 73 от 13.02.2026 г. по ч. гр. д. № 39/2026 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е: обезсилено протоколно определение № 1719/03.12.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата на Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № 658 от 01.08.2025 г.; оставена без разглеждане молба вх. № 19023/02.10.2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, подадена от Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р., с посочен в молбата съдебен адрес в [населено място] на адв. И. М. АК - Б., за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 658 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас; указано на Окръжен съд - Бургас, след връщане на делото, да извърши по подадената въззивна жалба изискуемите процесуални действия по чл. 262 и сл. ГПК. За да постанови определението си, Апелативен съд – Бургас е съобразил следното: По предявен установителен иск за собственост върху недвижим имот Бургаският окръжен съд е постановил решение № 658 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г., с което е признал за установено по отношение на Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р., че ищецът „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Б., с площ от 2240 кв.м, и е присъдил на ищеца разноски по делото. Съгласно приложените по делото пълномощни Я. С. Е., Н. С. Е. и Е. И. С. са упълномощили адв. К. Т. и адв. К. С., заедно и поотделно, да ги представляват по делото до приключването му пред всички съдебни инстанции, в производството по отмяна и възобновяване, обезпечителни производства и пр. К. Е. Р. е упълномощила със същите права само адв. К. Т.. След постановяване на решението от Окръжен съд – Бургас, препис от него е връчен на адв. С. и на адв.Т. на 25.08.2025 г. По гр. д. № 1540/2023 г. е подадена въззивна жалба вх. № 19031/02.10.2025 г. лично от Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р., с посочен във въззивната жалба съдебен адрес в [населено място] на адв. И. М., АК - Б.. От приложения към въззивната жалба лист се установява, че след подаването й е била извършена проверка от съдебен помощник за редовност по чл. 262 ГПК, като е отразено, че жалбата не е подадена в срок. Липсва акт на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба като просрочена. В същия ден, в който е била депозирана въззивната жалба, с молба с вх. № 19023/02.10.2025 г., подписана лично от Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р., с посочен в молбата съдебен адрес в [населено място] на адв. И. М. АК - Б., е направено искане до окръжния съд за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението. С молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК е депозирано писмено изявление на ответниците вх. № 19024/02.10.2025 г., че оттеглят пълномощията от адв. Т. и адв. С.. След като е връчил препис от молбата за възстановяване на срока за обжалване на насрещната страна и е получил писмения й отговор, с който е възразено срещу нейната основателност, Бургаският окръжен съд е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е постановил протоколно определение, като се е произнесъл по същество по искането, оставяйки молбата без уважение. Въззивният съдебен състав е изложил, че разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК сочи, че молбата за възстановяване на срок се подава в едноседмичен срок от съобщаването за пропускането му. Срокът за подаване на молба за възстановяване на срок е преклузивен. Законът ясно определя от кой момент започва да тече този срок, респ. - при какви предпоставки, като за тези обстоятелства, които са от значение за допустимостта на искането за възстановяване на срок, съдът следи служебно. Когато се иска възстановяване на срок за въззивно обжалване, както е в случая, преклузивният едноседмичен срок за подаване на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК започва да тече от момента на уведомяването на страните за връщането на въззивната им жалба, което става чрез връчване на препис от разпореждането на съда за това връщане, тъй като от този момент е налице „съобщаване“ за пропускане на срока по смисъла на чл. 64, ал. 3 ГПК. Практиката на ВКС по прилагането на чл. 64, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК непротиворечиво приема, че едва с връщането на съответната жалба за жалбоподателя започват да текат два срока - този по чл. 275, във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на жалбата и срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства, като страната може да направи две искания: да се отмени актът за прекратяване/връщане и да се възстанови срокът (вкл. в една молба), но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права - доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат - ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако този съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на жалбата и тогава се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК, като следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд, за да даде ход на същата. В случай че страната е счела за безпредметно да обжалва разпореждането за връщане на жалбата, а в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК е поискала възстановяване на пропуснатия срок, с възстановяването му (ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда (тъй като такова не е налице), а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната, като обстоятелството, че тя не е обжалвала разпореждането за връщане на жалбата в съответния срок от съобщаването му, преклудира само тази процесуална възможност за защита, но не и правото й да иска възстановяване на пропуснатия от нея срок по реда на чл. 64, ал. 2, във вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК, тъй като възстановяването на срока заличава последиците от връщането на частната жалба и води до възобновяване на делото. Предвид така изложеното, Апелативен съд – Бургас е приел, че в случая молбата за възстановяване на срок е била преждевременно подадена - преди постановяване на акт на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, респ. - преди съобщаването на страните от съда, че срокът за въззивно обжалване е пропуснат. Ето защо, поради липсата на постановен акт на първоинстанционния съд по чл. 262, ал. 3 ГПК за връщане на въззивната жалба като просрочена, към момента на подаване на молбата по чл. 64 ГПК от ответниците по исковата молба срокът за въззивно обжалване на решението не може да се приеме за пропуснат и в тази хипотеза за тях липсва правен интерес да искат възстановяване на срок за обжалване, след като не им е съобщено от съда, че този срок е бил пропуснат. Въззивният съд е заключил, че като преждевременно подадена и при липса на правен интерес от подаването й към момента на депозирането й в съда, молбата по чл. 64 ГПК е следвало да бъде оставена без разглеждане от Окръжен съд. Като е постановил определение, с което се е произнесъл по същество по недопустимо искане, първостепенният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а молбата за възстановяване на срок вх. № 19023/02.10.2025 г. да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. Жалбоподателят счита обжалваното от него определение за неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: За да се приеме, че е започнал да тече срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК за депозиране на молбата за възстановяване на срока, необходимо ли е изрично произнасяне и уведомяване от страна на съда за пропускането му, в хипотезата, в която самата страна признава този факт. Позовава се на противоречие на въззивното определение по този въпрос с приетото в: определение № 129/26.02.2015 г. по ч. т. д. № 3286/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 366/19.07.2016 г. по ч. т. д. № 1451/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 1799/22.06.2023 г. по ч. гр. д. № 894/2023 г. на ВКС, ІV г. о. и др. От Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е недопустима. По становище на настоящия съд „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД не е процесуалноправно легитимирано да обжалва определение № 73 от 13.02.2026 г. по ч. гр. д. № 39/2026 г. на Апелативен съд – Бургас; това право принадлежи единствено на Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р., които са подали молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване от тяхна страна, във връзка с която молба са се произнесли двете долустоящи съдебни инстанции. Дружеството не е инициирало производството по чл. 64 и сл. ГПК, поради което няма правен интерес да обжалва определение, с което това производство е прието за преждевременно образувано и в резултат е обезсилен, като недопустим, актът за разглеждане по същество на молбата по чл. 64, ал. 3 ГПК. Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ГПК, съгласно която само определението, с което се отказва възстановяване на срока, подлежи на обжалване, т.е. отречена е възможността на насрещната страна да обжалва дори уважаването на молба за възстановяване на срока. Изложеното обуславя оставяне без разглеждане на подадената до ВКС жалба и прекратяване на образуваното пред него дело. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,