Определение № 305 от 06.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4236/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. И., чрез пълномощника му адвокат П. К., против решение № 55 от 12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 37 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 485/6.11.2013 г. по гр.д. № 1483/2012 г. на Районен съд-Габрово за отхвърляне на предявения от Н. А. И. против К. Й. Л., М. Г. Л., Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 143218.518.17 с площ 1099 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица] предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, застроен с многофамилна жилищна сграда с идентификатор 143218.518.17., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 143218.518.17.2 и сграда с идентификатор 143218.518.17.3. Отговор на касационната жалба са подали съделителите В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г., с който оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: В исковата молба ищецът твърди, а и съдът е приел за установено, че в резултат на наследяване и правни сделки, ищецът Н. А. И., К. Й. Л. и М. Г. Л. са съсобственици на терен за озеленяване с площ 798 кв.м. /за който от експертното заключение се установява, че е част от дворище с пл. № 4098, която по З. е отредена за озеленяване/, а останалите съделители - Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. - са съсобственици на УПИ ХІІ-4058, като към настоящия момент двата имота са обедидени в общ поземлен имот с идентификатор 143218.518.17 с площ 1099 кв.м. В. съд е приел, че основният спор по делото е дали този имот може да бъде предмет на делба. Изложени са съображения, че проблемът, който произтича, видно от събраните по делото доказателства е, че към момента не може да се обособи „терена за озеленяване” като самостоятелен парцел. Самостоятелен обект би имало по кадастрална карта, ако е била проведена докрай процедурата по чл.53 З. /заради която делото е било спряно пред първоинстанционния съд и е изготвен акт за непълноти и грешки № 98 от 29.04.2013 г., но поради изразено изрично несъгласие на част от съделителите, както и бездействие за подписване на друга част, административният орган е приел, че следва да откаже отразяването на грешката, която засяга имот 143218.518.17/. Прието е, че безспорно е установено по делото, че е налице непълнота на кадастралната карта. Редът, по който кадастралните карти могат да се изменят, когато съдържат непълноти и грешки е уреден в чл.53 от З., като това може да се извърши както по административен ред, така и в отделно исково производство, което е различно от делбеното. В обобщение е направен извод, че по настоящото дело делбата не може да бъде допусната, тъй като имот с идентификатор 143218.518.17 включва в себе си УПИ ХІІ-4058 и „терен за озеленяване” и ищецът претендира за делба само на „терена за озеленяване”, а за останалата част, т.е. УПИ ХІІ-4058, няма претенции, като в едно бъдещо производство, когато имотът бъде разделен с два идентификатора, то тогава съдът може да се произнася по отношение квотите, при които се допуска делбата. К. поставя въпросът: „Ако предмет на съдебна делба е самостоятелен имот с кадастрален идентификатор, в границите на който са включени повече от един терени с различно устройствено предназначение по смисъла на ЗУТ, следва ли да се извърши процедура по чл.54,ал.4 З. за обособяването на отделните терени по ЗУТ в самостоятелни имоти по смисъла на З. преди допускането на делбата и тази процедура необходима предпоставка ли е за допускането и извършването на съдебната делба?” и свързания с него въпрос” „Допустимо ли е правен спор по чл.53 З. да се решава чрез иск за съдебна делба?”., по които се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед поставените въпроси, свързани с наличието на противоречива практика на ВКС, по която е образувано т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, производството по делото е било спряно с определение от 14.10.2014 г. Тълкувателното решение е постановено на 23.08.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., поради което настоящото дело следва да бъде възобновено. Даденото по реда на чл.292 ГПК тълкуване е, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 З. /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 З., като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. По поставените въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение