Определение № 413 от 09.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3152/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] приподписана от адвокат Д. Й. срещу решение № 1266/19.06.2014 г. по т.д. № 4772/2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Пети състав, потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което на основание чл.517 ал.3 ГПК и по иск на [фирма] е прекратено дружество [фирма] със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.517 ал.3 ГПК САС е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване на иска. Според САС липсват доказателства дружеството /сега касатор/ да е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника – длъжник Я. част от имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 ТЗ или, че вземането на взискателя е удовлетворено. Такива доказателства не са ангажирани до приключване на устните състезания пред САС и при наличие на останалите правилно установени фактически изводи, свързани с участието на длъжника Я. като съдружник в ответното дружество с дял в размер на 250 лв. /равняващи се на 5% от капитала/, принудително изпълнение, насочено върху дяловете на длъжника Я. в ответното дружество при наложен запор върху тях, вписан в Търговския регистър /ТР/ към АВ по партидата на дружеството, връчено съобщение за дружеството с изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството по реда на чл.50 ал.4 ГПК и липсата на удовлетворяване на вземането, САС е приел, че предявеният иск е основателен. Конкретно относно оплакванията на настоящия касатор и въззивник пред САС във връзка с приложението на чл.50 ал.4 ГПК и твърдения за нередовно връчване на препис от исковата молба с доказателствата и изявлението на ищеца по чл.517 ал.3 изр.1-во ГПК, САС е приел същите за неоснователни при изложени съображения, че съобщенията и уведомлението от ЧСИ са изпратени на вписания в ТР адрес на управление на дружеството и са залепени по чл.47 ал.1 ГПК след двукратно удостоверяване от длъжностното лице по призоваване, че не е намерено лице да ги приеме. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай в изложението си касаторът формулира следния въпрос: 1. „При установено /считаме за установено от събраните по делото доказателства/ ненадлежно връчване на книжа и съобщения от Частен съдебен изпълнител и при собственост на длъжника миноритарен дял /5%/, следва ли решаващия състав /с оглед обстоятелствата по делото – съставът на САС/ да постанови прекратяване на дружеството?” Въпросът е некоректно поставен, с оглед приетата от САС /а и от СГС/ фактическа обстановка по отношение връчените на настоящия касатор книжа и съобщения от ЧСИ. Във въпроса касаторът твърди, че счита за установено ненадлежно връчване на книжа, но за такова ненадлежно връчване няма данни, нито е прието за установено от съдилищата, нито самият касатор излага конкретни съображения, извън неговото твърдение, че книжата са връчени нередовно. В този смисъл така формулираният въпрос се явява необуславящ изхода на спора, но независимо от това липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, визиран от касатора в изложението му. Касаторът не излага никакви съображения или доводи, навеждащи на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само буквално възпроизвеждане на законовата разпоредба или част от цитираното ТР № 1/2010 г., извадено от контекста на изложението, не обосновава наличие на такъв допълнителен критерий за селекция. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има данни да е направила разноски пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: