Определение № 9183 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на определение № 1420/15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 391/2026 г. на Административен съд-Сливен /АС-Сливен/, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд-Сливен /АС-Сливен/ и Административен съд София-град /АССГ/ относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на Д. И., гражданин на Руска Федерация, против решение рег.№ 343р-8719/12.05.2026 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР-Сливен. По повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, приема за установено следното от фактическа страна: Пред Административен съд София-град е подадена жалба от Д. И., против решение рег.№ 343р-8719/12.05.2026 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР-Сливен, с което му е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България. По оспорването е образувано адм. дело № 6605/2026 г. по описа на АССГ, прекратено с определение № 25116/22.06.2026 г., съответно - изпратено по подсъдност на АС-Сливен, като местно компетентен съд, по мотиви, че съгласно данните от приложената преписка и съдържанието на жалбата му, руският гражданин е регистриран на адрес в Република България, гр. Сливен, [улица], [адрес], което налага извода, че Административен съд-Сливен е местно компетентен да разгледа делото съд. След получаване на жалбата, в АС-Сливен е образувано адм. дело № 391/2026 г., като въз основа на данните по преписката съдът приема, че Д. И. има разрешено продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и не попада в категориите чужденци по чл. 3, ал. 2, б. "а" и "в" от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, съответно - притежаващи статут на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в РБ, с оглед на което не подлежи на вписване в регистъра на населението. Съобразено е, че атакуваният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ и според ал. 12 на същата разпоредба може да се обжалва по реда на АПК, а оттам - че приложимо е правилото на чл. 133, ал. 1 АПК, определящо местната подсъдност с оглед наличието на постоянен адрес на оспорващия. В тази връзка е изведено, че липсата на постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя в РБ налага да се приеме, че според чл. 133, ал. 1, предложение второ АПК, местно компетентен е Административен съд-София град, без при това да е обсъдено дали адресатът на отказа е лице с постоянен адрес в чужбина. В резултат с определение № 1420/15.07.2026 г. АС-Сливен прекратява производството по образуваното пред него дело и повдига спор за подсъдност, изпращайки делото на Върховния административен съд за определяне на съда, който да разгледа жалбата. При тази фактическата установеност, настоящият съдебен състав приема, че местно компетентен да се произнесе по оспорването на Д. И. е Административен съд-Сливен. Постоянният адрес, съгласно легалната дефиниция на това понятие в чл. 93, ал. 1 ЗГР, е адресът в населеното място, което лицето избира за да бъде вписано в регистъра на населението, като действително чужденците, получили право на продължително пребиваване не попадат сред субектите, изброени в чл. 3, ал. 2, б. "а" и "в" ЗГР, като подлежащи на вписване. Изискването към чуждите граждани, изведено от нормата на чл. 18, ал. 1 ЗЧРБ е при влизане в Република България да обявят целта на посещението си и в тридневен срок писмено да посочат адрес, на който ще пребивават, попълвайки адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Това задължение е изпълнено от жалбоподателя, предвид наличието на данни по делото за издавани по отношение на него разрешения за продължително пребиваване, ежегодно подновявани в периода 25.04.2023 г.-22.04.2026 г. Същевременно, не се установява Д. И. да има постоянен адрес в чужбина, като релевантен факт, обуславящ определяне на местната подсъдност в хипотезата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК, като лицето пребивава на територията на страната над три години и има регистриран настоящ адрес по смисъла на чл. 42, ал. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. От доказателствата по преписката се установява, че единственият известен и предоставен по делото адрес на чужденеца е този в гр. Сливен, посочен и в издадения му документ /разрешение/ за продължително пребиваване № RA0725295, със срок на валидност до 22.04.2026 г., попадащ именно в съдебния район на АС-Сливен. Посоченото, при отчитане на целта на законодателя при уреждане на правилата на местната посдъдност налага да се приеме, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 1 АПК, а оттам - че местно компетентен да се произнесе по повдигнатия спор относно законосъобразността на решение рег.№ 343р-8719/12.05.2026 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР-Сливен, е Административен съд-Сливен. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение