Определение № 140 от 09.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. С. и Н. К. М., чрез адвокати Х. Т. и С. Н., срещу въззивно решение №1873/22.04.2019 г., по гр.д. № 146/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280,ал.2,предл.3 ГПК. Твърди се и, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси :1. Може ли при незавършена процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по вина на ПК, бившите събственици да придобият имота по давност; 2.При наличие на две различни основания за придобиване правото на собственост върху даден имот лицето има ли право да заяви своето право на определено от него правно основание. Ответникът по касация [община], оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация „Старт 2015” ЕООД,гр.Благоевград., оспорва касационната жалба в писмено становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е обезсилено решение №197/2019г. по гр.д.№3161/2017г. на РС-Благоевград и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел за установено, че първоначално ищците С. и М. са предявили искове, както следва: срещу [община] по чл.124 ГПК за признаване за установено, че те са собственици на процесния имот с идентификатор ***, находящ се в Б., и срещу „Старт 2015” ЕООД за предаване владението на основание чл.108 ЗС като по отношение на втория иск е допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК от осъдидителен в положителен установителен. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими като преждевременно заведени, доколкото ищците са заявили претенциите си по съдебен ред, преди завършване процедурата по възстановяване собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ. Ищците са наследници на А. К., поч.1953г. и на К. К., поч.1998г. Процесният имот /нива от 2 дка/ е закупен от А. К. през 1926г. и по делото е безспорно установено, че към 1991г. е бил земеделска земя. От изисканите от ПК преписки, образувани през 1992г.,е видно, че той е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С решение от 1994г. на ПК-Б. на наследниците на А. К. е признато право на възстановяване собствеността на процесния имот. Доколкото решението на ПК само признава право на взстановяване, но не възстановява правото на собственост върху имота, то реституционната процедура не е приключила, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици на имота. Въззивният съд е посочил, че изводите в първоинстанционното решение за невъзможност за придобиване по давност на имота с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, са неправилни, тъй като заложеният в нея принцип е, че по отношение на подлежащите на реституция по ЗСПЗЗ имоти придобивна давност не тече преди завършване на реституционната процедура. Препятства се възможността трети лица да придобият собствеността върху такива имоти, преди възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и бившите собственици да могат да защитят правата си. Макар по делото да не са установени каквито и да било основания ответната община да актува имота като общински, то поради липсата на приключила реституционна процедура исковете са преждевременно заведени. В конкретния случай процесният имот, чиито собственици твърдят, че са ищците, попада под действието на ЗСПЗЗ и за уважаване на иска е необходимо те да се легитимират като собственици на части от бившата нива - предмет на делото въз основа постановено позитивно решение на поземлена комисия за възстановяване правото им на собственост съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Решенията на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост имат конститутивно действие и едва след постановяването им възниква правното качество на обекта на собствеността. Доколкото в полза на ищците, не се е установило наличие на приключила реституционна процедура, то те не могат да се легитимират като собственици на идеални части от процесния имот. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. В разглеждания случай касаторите са поставили въпроси, без да пососочат кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК е налице. Свързват така формулираните въпроси с основанието по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. Приетото от въззивния съд относно липсата на завършена процедура по ЗСПЗЗ кореспондира със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/1997г., ОСГК. Съгласно разясненията, дадени в него, решенията на поземлените комисии за възстановяване собствеността върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конституивно действие. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конституивно действие. Не се констатират предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. Следва да се отбележи, че очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – прилагане на закона в неговия обратен смисъл, респ. на несъществуваща или отменена правна норма или значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Посоченото в изложението към жалбата, че ищците са поддържали, че са собственици на имота въз основа на придобивна давност като наследници на бившите собственици, не може да послужи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. То е свързано с втория поставен въпрос – дали при наличие на две различни основания за придобиване право на собственост върху един имот, ищецът има право да заяви своето право на избрано от него правно основание, вкл.давностно владение. Такъв въпрос не е обсъждан от въззивния съд. Отделно от това следва да се има предвид, че собственикът на един имот на правно основание /в т.ч. приключила процедура по реституция/ не би могъл да го свои и придобие по давност, вкл. и по време на инициираната от самия него неприключила административна реституционна процедура. С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация [община] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно чл.78, ал.8 ГПК. В полза на втория ответник по касация разноски не следва да се присъждат поради липса на данни за направени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.