Определение № 938 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1597/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на СДРУЖЕНИЕ “ЛИТИ– ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, ЕИК[ЕИК], против определение № 1851/27.07.2023 г. по в.гр.д. № 2010/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено изцяло определение № 5944/24.05.2023 г. по гр.д. № 2126/2023 г. по описа на Районен съд - П., X. състав. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта по исковете на сдружението да се признае за установено по отношение на “ЛАЙТ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК[ЕИК], че в отношенията между страните е недействителен договор за кредит № 7/19.08.2019 г. между ответника и М. Д. В., на основанията по чл. 38 от ЗКНИП във връзка с чл. 24 от същия закон, чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 и 12 от същия закон, като недопустимо; прекратено е производството по делото в частта по иск на сдружението да се признае за установено по отношение на “ЛАЙТ ФИНАНСИ” ООД, че в отношенията между страните е нищожна клаузата на чл. 8 ал. 1 от действителен договор за кредит № 7/19.08.2019 г. между ответника и М. Д. В., поради противоречие с добрите нрави, като недопустимо; прекратено е производството по исковете на сдружението да се осъди “ЛАЙТ ФИНАНСИ” ООД да заплати на ищеца следните суми: 408,20 лева - държавна такса за образуване на частното гр.д. № 8115/21 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х състав, 1 150 лева - възнаграждение за процесуално представителство в хода на същото заповедно производство, 200 лева - хонорар за независим оценител, 72 лева - такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ П. Н. и 108 лева - авансови такси съгл. т. 5 и т. 4 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ Р. Р., като недопустимо. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото въззивният съд не е обсъдил всички основания за отмяна на атакуваното първоинстанционно определение, изложени в частната жалба, като не е изобщо обсъждан въпросът, че от определението не става ясно дали производството е прекратено изцяло или продължава в някоя част. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не възприема мотивите на районния съд за недопустимост на исковете. Твърди се, че са неправилни изводите на въззивния съд относно стабилизирането на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Твърди се, че не може да се приеме, че неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК в рамките на заповедното производство и то от потребител, който е по-слабата страна в правоотношението с кредитора – небанкова финансова институция, разполагаща с обезпечение на вземането си (ипотека), представлява пречка по-късно това лице да заведе дело за защита на правата си. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като e поставен следният процесуален въпрос: Дали един ищец – потребител или негов правоприемник имат правен интерес да водят иск за недействителност на потребителски договор след влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, когато срещу същата не е било подадено възражение по чл. 414 от ГПК (некоректно е позоваването на чл. 422 от ГПК, която касае искът за съществуване на вземането). Ответникът по частната касационна жалба “ЛАЙТ ФИНАНСИ” ООД оспорва искането за достъп до касация като неоснователно, както и оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 от ГПК, намира следното: Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че след отговора по исковата молба на ответника “ЛАЙТ ФИНАНСИ” ООД с приложения и на доказателства във връзка с възраженията за недопустимост на исковете, безспорно се очертава между страните, че по повод на обявените за предсрочно изискуеми вземания на ответника – кредитор по процесния договор за заем № 07/19.08.2019 г. спрямо длъжника М. Д. В., чийто правоприемник се твърди да е ищецът въз основа на договор за прехвърляне на бъдещи вземания (цесия) от 13.09.2022 г., е проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 20215330108115/2021 г. по описа на ПРС, Х състав, по което е издадена и влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на разпореждането по която е бил издаден изпълнителен лист. Приел е, че не се твърди и не са налице доказателства длъжникът по процесния договор за заем № 07/19.08.2019 г. да е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, с оглед на което в производство по чл. 422 от ГПК същият да упражни правата си на потребител, включително във връзка с действителността на целия договор и/или на отделни клаузи от него. Приел е, че с реализирането на принудителното изпълнение въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5019/03.06.2021 г. и разпореждането за незабавно изпълнение от същата дата, то към момента на принудителното изпълнение действителността на целия процесен договор и/или на отделни клаузи от него, не е била оспорена от потребителя, поради което правната възможност за повдигане на спор в тази насока впоследствие се явява без правен интерес, което обуславя както недопустимост на евентуално предявени претенции по чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК от страна на самия потребител, така и по аргумент от по силното основание - и за легитимиращия се въз основа на сключен договор за бъдещи вземания (цесия) с потребителя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, освен по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В случая спорът е търговски, произтичащ от търговска сделка съгласно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ, доколкото кредитодателят ответник “ЛАЙТ ФИНАНСИ” ООД е търговско дружество, което по занятие отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, с оглед вписания в търговския регистър предмет на дейност на това дружество. С изменението на чл. 113, изр. 2 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.) е създадено изключение за разглеждане на искове на и срещу потребител като граждански дела, като за определяне на процесуалният ред е от значение качеството на страната по дело – физическо лице потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, което се разглежда като “икономически по-слабата страна”. Доколкото се касае до изключение, същото следва да се тълкува стриктно и не може да се прилага за други лица. В случая не е налице соченото изключение, тъй като и ищецът СДРУЖЕНИЕ “ЛИТИ – ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, и ответникът са юридически лица, и за същите не важи горепосоченото изключение. Делото между същите е търговско, за което се прилага по-високият праг за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В случая цената на исковете, прекратени с първоинстанционното определение, потвърдено с обжалваното въззивно определение, е под законовоустановения праг за касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лева, поради което същото не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения съдът намира, че подадената от СДРУЖЕНИЕ “ЛИТИ– ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ” частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,