Определение № 626 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 605/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 558/08.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 569/12г. от Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 28.06.2012г. по гр.д.№ 227/12г. на Врачанския районен съд за връщане на въззивната му жалба против решение от 23.05.2012г. по същото делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е внесъл държавна такса по въззивната жалба, включително и намаленият размер, за който жалбоподателят не спори, че е дължим, както и че съобщението за отстраняване на нередовностите е надлежно връчено на страната. Частният жалбоподател поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК четири въпроса за правните последици от невнасянето на държавна такса, за указването на последиците от неизпълнение на това задължение, за проверката от въззивния съд на правилността на указанията на първоинстанционния съд за връчването на съобщения. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въведените от частния жалбоподател правни въпроси съществува непротиворечива практика на ВКС, включено и в определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК: Опр.№ 384/22.06.12г. по ч.т.д.№ 246/12г. на І т.о., Опр.№ 477/29.09.11г. по гр.д.№ 417/11г. на ІІІ г.о., Опр.№ 474/11.11.2009г. по ч.гр.д.№ 418/09г. на ІІ г.о., Опр.№ 474/17.08.09г. по ч.гр.д.№ 303/09г. на ІV г.о. Въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. В съобщението до въззивника неправилно е определен размерът на дължимата държавна такса, както и страната не е уведомена за последиците от неостраняване в указания срок на нередовностите на жалбата, поради което не е налице основанието по чл.262, ал.2 ГПК за връщането й. Обжалваното определение, както и първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба следва да се отменят и делото да се върне на Вр.РС за администриране на въззивната жалба. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд