Определение № 5158 от 11.11.2025 г. на ВКС по д. № 2056/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „СОФ Кънект“АД, [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд/ГС/ по гр.д. № 11627/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. В. – Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 КТ, с който е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „експерт по обучения, стандарти и нови технологии“, наложено й със заповед от 21.06.22 г. за нарушение по чл.190, ал.1,т.2 КТ; по чл.344, ал.1,т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка и по чл.221, ал.1 КТ, за сумата от 1526, 80 лв., представляваща обезщетение за срока на предизвестие от един месец. Отхвърлени са насрещните искове на работодателя – сега касатор по чл.221, ал.2 КТ – за сумата от 1526, 80 лв., обезщетение при дисциплинарно уволнение и за същата сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно прекратяване на тр. правоотношение по чл.327, ал.1,т.3 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение само в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ и обусловения от него иск по чл.221, ал.2 КТ. В останалата част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.3 ГПК и касационната жалба следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването на въззивното решение в подлежащата на обжалване част касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК поставя въпросите:

1. Може ли съдът да вземе предвид неизтъкнато от служителя основание за упражняване на потестативното право по чл.327, ал.1,т.3 КТ?

2. Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи собствени мотиви и да обсъди и даде отговор на наведените от въззивника конкретни възражения по твърдяната порочност на първоинстанционното решение?

В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя въпроса:

3. Представлява ли злоупотреба с право връчване на изявлението по чл.327, ал.1,т.3 КТ, с което служителят освен прекратяване на тр. правоотношение цели и да си осигури по-благоприятно по размер и продължителност на изплащане обезщетение за безработица от НОИ спрямо следващото се обезщетение при прекратяване с предизвестие?

Във връзка с този въпрос обаче в изложението не са обосновани специфичните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Изложени са оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за недоказана злоупотреба с право, които ВКС не разглежда в това производство.

Останалите поставени в изложението въпроси са във връзка с необжалваемата част от решението на ГС.

Касаторът се позовава още на вероятна недопустимост и евентуално – очевидна неправилност на въззивното решение / осн. по чл.280, ал.2 ГПК/, като твърди нередовност на исковата молба по отношение предпоставките на използваното от ищцата за прекратяване на трудовия договор осн. по чл.327, ал.1,т.3 КТ.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска за отмяна на уволнението въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение в случая е прекратено от ищцата на 15.06.22 г. с едностранно волеизявление в писмена форма на осн. чл.327, ал.1,т.3 КТ. След прекратяването ищцата не дължи явяване на работа, поради което не е налице вмененото й със заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение / неявяване на работа в продължение на два последователни дни – 16.06. и 17.06.22 г. /, обуславящо дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал.1,т.2 КТ. Уволнението е извършено при вече липсващо / след прекратяване на тр. правоотношение от работника/ потестативно право на работодателя за това, поради което е незаконно. Прекратяването на тр. правоотношение, независимо дали по заявление на едната или и на двете страни, настъпва само веднъж – в случая тр. договор е прекратен с едностранно волеизявление на работника по чл.327, ал.1 КТ, преди издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение / и преди извършване на упоменатото в нея нарушение на трудовата дисциплина/.

По възражението на работодателя за злоупотреба с право от страна на работника при прекратяване на тр. правоотношение с едностранно волеизявление по чл.327, ал.1 КТ въззивният съд е приел, че злоупотреба с право не се установява – работникът не е недобросъвестен само поради това, че е прекратил тр. договор едностранно, без виновно поведение на работодателя. Никой работник не може да бъде заставен да упражнява труд принудително при определен работодател. В случая не е установено правото по чл.327, ал.1 КТ да е упражнено от работника недобросъвестно, за да се навреди на другата страна или не по предназначение.

Незаконността на уволнението предпоставя неоснователност на иска по чл.221, ал.2 КТ – обезщетение на това основание се дължи само при законно дисциплинарно уволнение.

При данните по делото не са налице сочените основания за допускане на обжалването: Въззивният съд не е взел предвид неизтъкнато от ищцата основание за прекратяване на тр. правоотношение по чл.327, ал.1,т.3 КТ. Събирал е доказателства за и се е произнесъл по наведените в исковата молба твърдения за вменени на служителката с връчената й на 14.06.22 г. длъжностна характеристика множество нови задължения, обуславящи промяна в характера на работата. Затова не е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр.д. №222/16 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №882/11 г. на четвърто г.о. и др.

Въззивният съд е изложил подробни съображения във връзка с твърдяната от касатора / отв. по иска/ злоупотреба с право при прекратяването на тр. договор по чл.327, ал.1 КТ. Описано и отчетено е оплакването на касатора като въззивник за налична злоупотреба с право поради съзнаваната от ищцата липса на основание за прекратяване на тр. правоотношение и опит да се избегнат неблагоприятни последици, съчетан с домогване до неследващи се ползи като увеличаване на договореното възнаграждение и гарантиране на максимално обезщетение за безработица. Въззивният съд е разгледал тези твърдения и доводи и е приел, че в случая не се установява упражняване на правото в нарушение на чужда свобода, за да се увредят чужди права и интереси, нито за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност. Действието на ищцата е правомерно, защото е в съответствие с гарантираните от Конституцията право на труд и забрана за принудителен труд. Затова не е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – ТР №1/2001 г. ОСГК, р. по т.д. №34/13 г. на второ т.о. и др.

Във връзка с третия въпрос, както беше вече посочено, не са обосновани от касатора допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК / значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/, които да бъдат разгледани във връзка с искането за допускане на обжалването. Затова касационно обжалване на това основание не може да се допусне. Освен това в практиката на ВКС, цитирана и във въззивното решение, въпросът за злоупотребата с право по чл.8 КТ е многократно застъпван и тя е изведена със съдържанието, посочено и от въззивния съд в случая.

Не се установяват също твърдяната вероятна недопустимост или евентуално – очевидна неправилност на решението на ГС. Искът по чл.344, ал.1 КТ е разгледан в рамките на очертаните в исковата молба основание и петитум, като по повод исканата отмяна на дисциплинарното уволнение въззивният съд се е произнесъл и за прекратяването на тр. договор на осн. чл.327, ал.1,т.3 КТ / действително ли е прекратяването на това основание и какво е значението му за законността на последвалото го дисциплинарно уволнение/.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г.о.