Определение № 50864 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2185/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от Прокуратура на РБ срещу решение №95/22г. на САС, ГО, 8състав, в частта, с която Прокуратурата е осъдена да плати на ищеца И. И. Д. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Втора е подадена от ищеца срещу въззивното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 20000лв. до 120000лв. неимуществени вреди. В изложението, приложено към жалбата на ПРБ, се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно начина за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Този въпрос е поставен във връзка със следните касационни основания, посочени в жалбата: не са изложени мотиви за причинно- следствената връзка между обвинението и вредите; не посочил значението на всяко от установените обстоятелства относно размера на обезщетението; не са взети предвид обстоятелствата, имащи значение за по- нисък размер на обезщетението- липса на трайни вредни последици за психичното и физическо здраве на ищеца; липсват промени в личен план и в професионалното му развитие; липса на публично оповестяване; ищецът е бил на 36г. при повдигане на обвинението, което предполага по- висока устойчивост към стреса и по- бързо възстановяване; не са съобразени обществено- икономическите условия. В изложението, приложено към жалбата на ищеца И. Д., се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Не е формулиран правен въпрос, но се твърди очевидна неправилност по следните касационни основания, посочени в жалбата: не са взети предвид обстоятелствата, които имат значение за определяне на по- голям размер на обезщетението- повдигнати са обвинения за два тежки умишлени престъпления, наложена е мярка за неотклонение „задържане под стража“, не е могъл да се грижи за двете си малолетни деца. За да постанови решението си по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил следните обстоятелства: ищецът е бил на 36г.- в трудоспособна възраст; повдигнати му са две обвинения за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода от 10 до 15 години; наложена е мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 1 и 4 месеца; не е могъл да се грижи за семейството и двете малолетни деца; не е могъл да полага труд по трудово правоотношение; непрекъснато плачел, изпитвал страх; не е осъждан; приятели и съседи са се отдръпнали от ищеца; наказателното производство е продължило около 3 години в съдебна и досъдебна фаза; не се установява трайно влошено психо- емоционално състояние; 20000лв. като обезщетение съответства на социално- икономическата обстановка в страната към момента на увреждането; процесът не е станал широко обшествено достояние; разумен срок за продължителността на наказателното производство; не се установяват болки и страдания в по- голям интензитет, в сравнение с вече обсъдените данни. Въз основа на искането по чл. 288 ГПК, посоченото в касационните жалби и решаващите мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. По отношение на касационната жалба на ПРБ: По формулирания правен въпрос въззивният съд при тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД се е позовал на трайно установената практика на ВКС, като я е споделил напълно. Липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- да е налице противоречие по тълкуването на правна норма между въззивния съд и ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение за определяне на по- нисък размер на обезщетението, а именно- липсата на трайни вредни последици за психичното и физическо здраве на ищеца; липсата на промени в личен план и в професионалното му развитие; липсата на публично оповестяване; възрастта на ищеца; социално- икономическата обстановка. Съдът е отчел значението на тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението, тъй като е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение от 30000лв. на 20000лв. От друга страна, въззивният съд е отчел и обстоятелствата, имащи значение за присъждане на по- висок размер на обезщетението в сравнение с обичайния случай, защото освен продължителността на неоснователно приложената държавна принуда (3г.), въззивният съд е отчел и следното: накърняването на правото на свободно придвижване (задържането под стража е за период от 1г. и 4 месеца), по- интензивния страх от наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление (повдигнати са обвинения за две тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание от 10г. до 15г. лишаване от свобода); невъзможността от упражняване на родителските права и правото на труд. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по жалбата на ищеца И. Д.. Касаторът не е формулирал правен въпрос в изложението, поради което липсва изискуемата обща предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не се установява и обстоятелството „очевидна неправилност“ по повод твърденията на ищеца, че не са отчетени обстоятелствата, имащи значение за присъждане на по- висок размер на обезщетението. Напротив, за да присъди обезщетение в размер на 20000лв., а не 3000лв. (в обичайния случай), въззивният съд е отчел накърняването на правото на свободно придвижване (задържането под стража е за период от 1г. и 4 месеца); по- интензивния страх от наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление (повдигнати са обвинения за две тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание от 10г. до 15г. лишаване от свобода); невъзможността за упражняване на родителските права и правото на труд. Видно е, че мотивите към решението не са в противоречие с правилата на формалната и правната логика, поради което не е налице „очевидна неправилност“ в хипотезата на чл. 280, ал.2, пр.3 ЗОДОВ. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО