Определение № 2155 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 523/2024 г.

За дължимостта и начина на определяне на отговорността за разноси при сключен договор с двама адвокати; (2)длъжен ли е съдът освен броя на адвокатите ,да преценява и други обстоятелства ,като размер на договорено,на платеното, съответствие по размер на „ възнаграждение за един адвокат „ по чл.78, ал.1 ГПК и когато претендираното е минимално определеният в чл.36, ал.1 ЗА размер ,следва ли да се редуцира съобразно броя на адвокатите .Изтъква се противоречие на въззивното определение с постановките на ТР №6/2013г ОСГТК ,в които е обяснено условието за присъждане на разноските – да са действително направени и това да е удовстоверено, както и противоречие с установена практика на ВКС в опр № 164/2020г по т.д №1723/2019г, опр. № 236/2016г по гр.д № 17145/2016г на Четвърто г.о, опр.№ 110-/2014г по гр.д № 58/2013г, опр № 165/2017г по гр.№ 5451/2016г на Трето г.о и др ,според която участието на други адвокати по делото не може да обоснове заплащане на сторените разноски в по- нисък размер от заплатеното възнаграждение за един адвокат. Съобразява се минималното адвокатско възнаграждение, при разплатено възнаграждение в съответствие с минималното ,а представителство от повече адвокати е ирелевантно за защитната функция на чл. 78, ал.1 ГПК. Постъпили са отговори,в които насрещните страни оспорват касационните си жалби и сочени основания да се допуска разглеждането им. Върховен касационен съд ,Трето г.о намира за обосновано изтъкваното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по свързано поставения правен въпрос в изложението на касатора Я. Д. И. и неговата касационната частна жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Уточнен съгласно правомощията на Върховен касационен съд, въпросът е за дължимостта и начина на определяне на отговорността за разноси съгласно чл. 78, ал.1 ГПК при сключен договор с двама адвокати ,като освен броя на адвокатите,преценява ли съда и други обстоятелства. По въпроса е формирана практика на ВКС,част от която изтъкната от защитата и на която съдебна практика въззивното определение противоречи в обжалваната от касатора част. По въпроса, формулиран в изложението на касаторите И. Д. И. и К. Й. И., не е отговорено на общите и специални изивквания на чл. 280, ал.1 т 1-3 ГПК. Общото изикване да е решаващо произнесен и обуславящ за правните изводи на съда, въпросът удовлетворява в първата му част - присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение ,доказано с договор за правна помощ. На този въпрос е даден отговор в Тълкувателно решение №6/2012г по тълк.д №6/2012г ОСГТК на ВКС, с който въззивното определение е изцяло съобразено в обжалваната от ответниците по иска част. Включените в съдържанието на въпроса по-нататък условия и тълкувания не са обуславящи, тъй като съобразяването им при отговор на поставения правен въпрос не би променило крайния извод, а именно че при двама или повече ангажирани адвокати, заплатени разноски за един адвокат се дължат, ако страната е имала такъв.Поддържаното от защитата на касаторите друго тълкуване противоречи на духа и буквата на закона. По въпроса, обосновал допускане на въззивното определение до касационно обжалване следва да се изтъкне ,че при възлагане разноските за адвокатска защита съобразно направените искания и възражения на страните съдът съчетано прилага принципа за съразмерност/чл.78 ГПК/ ,принципа за достъпност на адвокатска защита като гаранция за достъпа до правосъдие, зачитайки възмездният характер на тази защита при разумно и пропорционално възнаграждение, което да е обективно и справедливо/чл.36 ЗА/.Съчетаното прилагане на изтъкнатите принципи налага съображението, че при ограничаване отговорността за разноски до възнаграждение за един адвокат в чл.78, ал.1 ГПК законът не изхожда единствено от броя ангажирани адвокати ,на които страната с право на разноски по делото е платила възнаграждение.Критерият е комплексен.Следи се за пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати с присъждане на разноските. Неоправдано е адвокатско възнаграждение, платено от страната до минималния размер по Наредба №1/2004г на Висшия адвокатски съвет /НМРАВ/ или под него ,като дължими и възмездими разноски по делото ,да се редуцират спрямо броя адвокати сключили договора. Това противоречи на заложената в чл.78, ал.1 ГПК съразмерност, накърнява се и принципа за достъпност на адвокатска защита като гаранция за достъпа до правосъдие. От нормата на чл.78, ал.1 ГПК не следва,че разноските се възлагат обратно пропорционално на броя участвали адвокати ,ако те са повече от един и ако в договора възнаграждението не е персонално диференцирано (в т. см опр. №110/2014г по гр.д №58/2013г Трето г.о ) При положение, че ищец или ответник по делото е бил представляван и защитаван от адвокат ,като е заплатено едно възнаграждение при ангажирани с договора повече адвокати, поели защита по делото заедно и поотделно,възнаграждение за един адвокат се възлага в тежест на задължената за разноски страна. Когато при упълномощени двама адвокати само един от тях е осъществявал процесуално представителство и защита,това са извършените разноски за един адвокат, които съдът съобразява ( в т. см опр. №236/2016г по ч гр.д №1714/2016г Четвърто г.о) Критерият за единица в тези случаи е размерът на адвокатския хонорар (в т. см опр. №165/2017г по гр.д №5451/2016г на Трето г.о ),като за отговорността на насрещната страна е от значение платеното, тъй като за договорени, но неплатени възнаграждения ,насрещната страна не отговаря по реда на чл.78 ГПК (Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г по тълк.д №6/2012г ОСГТК). Определеността на възнаграждението за един адвокат, дори без да се прибягва до обвързващо позоваване на минималния праг по НМРАВ в който смисъл е формирана преобладаващо досегашната практика на ВКС, е функция от фактическата и правна сложност на делото, която съдът подлага на преценка ,както и участието на адвоката .С оглед даденото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, за съда не са обвързващи указаните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г съгласно която, от една страна,адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет,и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния.Подобна национална уредба представлява ограничение на конкуренцията ,при който извод НМРАВ и не следва да се прилага от националните съдилища съгласно даденото от Съда на ЕС задължително тълкуване/чл.633 ГПК/,тъй като не преследва легитимна цел. Когато обаче съдът следва да изгради преценка дали при ангажирани с един договор за правна защита и процесуално представителство двама /или повече/ адвокати, удостовереното в него плащане на възнаграждение е като за един адвокат, минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г остават ориентир за съдилищата,след като при договарянето на защитата по делото същите тези прагове са били съобразявани като повелителни за адвокатите указания по НМРАВ.Когато възлага отговорност за разноски представляващи адвокатско възнаграждение,задължителни за съдилищата остават указанията в Тълкуваткелно решение № 6 от 06.11.2013г по тълк.д №6/2012г ОСГТК. Касационната частна жалба на Я. Д. И. е по същество основателна. Въззивното определение не е съобразено с установената практика на ВКС, формирана в отговор на поставения правен въпрос .Неправилно е тълкуван и приложен чл.78, ал.1 ГПК в неговата защитна функция. Софийски апелативен съд правилно е отхвърлил доводите на ответниците –жалбопподатели ,че при плащане на адвокатско възнаграждение в установения и доказан размер от 2100лв в брой /за което договорът служи като разписка, чл. 77 ЗЗД/ тези извършени от ищеца разноски не следва да се зачитат, макар в документа да не е било означено за кой от двамата адвокати и за коя инстанция е плащането. Незаконосъобразно е обаче разбирането на въззивния състав ,че при това положение тази сума следва да се намали наполовина,след като упълномощените адвокати съгласно сключения и представен договор от 02.06.2022г за „правна защита и съдействие” са двама. Нито размера на платеното възнаграждение –част от договореното, нито защитата на ищеца по делото,която от изготвянето на исковата молба до неговото приключване е осъществена единствено от адв. Р.К. ,предпоставят извод за извършени от ищеца разноски и възнаграждения ,надхвърлящи дължимите за един адвокат, които поради това да останат за негова сметка. Като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, предвид защитимият за ищеца интерес по отменената сделка - кредитор по предварителен договор с право по чл. 19, ал3 ЗЗД ,съответно за всеки от двамата ответници при иска по чл. 135 ЗЗД, който иск ответниците - страни по договор за дарение на ид.части от застроен с триетажна сграда недвижим поземлен имот на [улица]в [населено място] ,са оспорвали ,платеното възнаграждение в размер на 2100лева не е прекомерно при защита с подаване на отменителния иск и процесуално представилство за една инстанция от адвокат /както правилно е приел въззивния състав, след като изрично е посочен СГС като съд, пред който иска да се заведе /. Ето защо искането по чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на платеното, е неоснователно. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.