Определение № 72 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 212/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Обжалвано е решение № 1794/03.09.2014 год. по в.гр.дело № 832/2014 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, с което е потвърдено решение № 2453 от 03.04.2013 год., допълнено с решение № 4241 от 10.06.2013 год., постановени по гр.дело № 14667/2010 год. на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 7 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. С. К. против Р. С. Д. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност за периода месец август 1999 год. – месец август 2009 год. и при условията на евентуалност за периода от 01.12.2000 год. до 01.12.2010 год., на 8500/20595 ид.части от следните недвижими имоти: апартамент № 96, вх.”И”, ет.2(стар адрес:[жк], [улица]и ул.”417” № 23) заедно с принадлежащите му мазе 3 и идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху терена и една гаражна клетка от 24.00 кв.м., като гаража представлява помещение от рампата в ляво четвъртия гараж, заедно с принадлежащите му съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Н. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат В. С. М., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:

1. „Прекъсва ли по принцип давността искът по чл.38а Ж. (явно се има предвид Закона за Ж.-ЗЖСК)?

2. „Прекъсва ли се чрез предявяване на иска по чл.38а ЗЖК(явно се има предвид ЗЖСК) давността по отношение на съпруга на ответника, който не е участвал в делото”?

От ответницата по касация Р. С. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат С. Р. М. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за настоящото производство.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът(сега касатор) не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е владял постоянно, непрекъснато, спокойно и явно процесните недвижими имоти в периода месец август 1999 год. до месец август 2009 год., евентуално през периода от 01.12.2000 год. до 10.12.2010 год. Взети са предвид решение от 28.12.2007 год. по гр.дело № 22616/2006 год. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 28-ми състав, потвърдено с решение № 304/29.01.2009 год. по в.гр.дело № 549/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-Д състав като въззивното решение е влязло в сила на 26.11.2010 год., когато с определение № 1071 по гр.дело № 504/2010 год. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение не е допуснал до касационно разглеждане жалбата на В. Г. Д. (съпруга на ищеца), срещу която е уважен предявения от Р. С. Д. иск с правна квалификация чл.38а ЗЖСК за процесния апартамент, при което е отчетено, че в мотивите на въззивното решение е прието за неоснователно възражението за придобивна давност, която на основание чл.116, б.”б” ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС е прекъсната по отношение на двамата съпрузи с предявяване на 30.10.2006 год. на иска по чл.38а ЗЖСК понеже същите са упражнявали фактическа власт съвместно, респ. действието на същата в полза на К. е заличено.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 17.06.2014 год. на основание чл.128, ал.1 ЗСВ се образува тълк.дело № 5/2014 год. на Общо събрание на Гражданската колегия(ОСГК) по въпроси, по които е налице противоречива практика като І-ят въпрос е: „Може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл.31, ал.3 от Закона за кооперациите (обнародван в „Държавен вестник”, брой 63 от 1991 год., отменен със Закона за кооперациите, обнародван в „Държавен вестник”, брой 113 от 1999 год.).

По изложените съображения настоящото производство следва да се спре, поради което Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение на основание чл.292 ГПК