Определение № 4161 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2647/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Е. П., представляван от адв. Д. П., срещу определение № 1455 от 12.06.2024 г. по ч. гр. д. № 930/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9433 от 4.08.2023 г. по гр. д. № 7378/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на сумата 500 лева и от разноски. С цитираното определение на първоинстанционния съд молбата е била уважена частично, като жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса за разликата над 500 лева до дължимия размер от 2 000 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос, касаещ „предпоставките за освобождаване от държавни такси и разноски и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски, за необходимостта от извършване на преценка, доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на дължимата държавна такса и бъдещи суми за разноски позволява тяхното заплащане“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 603/25.05.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, второ т. о. и определение № 4376/15.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4210/2022 г. на ВКС, трето г. о. В допълнение жалбоподателят се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че преценката на данните в декларацията на молителя относно неговото семейно, здравословно и материално състояние не обуславя извод за наличието на основания за освобождаването му изцяло от заплащане на държавна такса и на разноски. Констатирал е, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, добро здравословно състояние, няма задължения за издръжка към трети лица и в своята съвкупност тези обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че заплащането на държавна такса в размер на 500 лева няма да го затрудни значително. Посочено е още, че пасивното му поведение не може да бъде възприемано като извинителна причина за неполагането на труд при общоизвестния факт, че липсата на работна ръка е проблем за три четвърти от фирмите на българския пазар. С тези мотиви съдът потвърдил постановения частичен отказ от освобождаване от държавна такса за сумата от 500 лв. и от разноски. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният от жалбоподателя въпрос, отнасящ се до предпоставките за освобождаване от държавни такси и разноски и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и разноски е обуславящ за изхода на спора. Съгласно практиката на ВКС, включително посочената в представеното към частната касационна жалба изложение, преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебното производство следва да бъде извършена въз основа на данните за семейното, имуществено и здравословно състояние на поискалото освобождаването лице, както и за трудовата му заетост и получаваните от него доходи по трудови и други правоотношения, вкл. и от реализиране на търговска дейност, съдържащи се в подадената от него декларация и приложените към нея доказателства. Преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. С оглед това, настоящият състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване за извършване на проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със съдебната практика. Както вече беше отбелязано, изводът за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебно производство следва да бъде основан на съдържащите се в подадената за тази цел декларация и приложените към нея доказателства. Обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст само по себе си не може да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, доколкото преценката следва да бъде извършена не с оглед възможността на молителя да придобие такива средства с труда си за в бъдеще, а с оглед притежаването на средства към момента на подаване на молбата. В случая в представената по делото декларация за материално и гражданско състояние жалбоподателят, декларирайки, че му е известно, че носи наказателна отговорност за подаване на невярна декларация, е посочил, че е неженен, не притежава имущество, няма доходи и се издържа от доходите на лицето, с което неговата майка – ищцата Д. А., живее на семейни начала. Според настоящия състав съдържащите се в тази декларация и доказателствата към нея данни обуславят извод за невъзможност на молителя да заплати дължимата държавна такса и разноски за производството по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това жалбоподателят бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 7378/2023 г. на Софийския градски съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.