Определение № 2471 от 17.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2023 г.

Образувано по частна жалба (именувана „частна жалба – 3) с вх. № 3139/20.04.2023 г. на АС-Пловдив, съответно с вх.№ 12917/21.04.2023 г. на ОС-Пловдив, допълнена с молба именувана „частна жалба - 6“ с вх. № 14535/2023 г. на ОС-Пловдив, подадена от Л. П. Д. като представител на живущите в ЖСК-жил.блок 38А, к-с Хр.С., [населено място], против разпореждане № 1742 от 18.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС - Пловдив, с което е върната частна жалба против определение № 712/22.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, постановено в производство по чл. 95 ГПК. Частната жалба е допустима. От данните по делото се установява следното: Първоинстанционното гр.д. № 10513/2021 г. по описа на РС – Пловдив е образувано, след изпращането му по компетентност от АдмС-Пловдив, по искова молба от Л. П. Д. като представител на живущите в ЖСК-жил.блок 38А, к-с Хр.С., [населено място], срещу кмета на [община]. С определение № 4719 от 06.07.2021 г. по делото, исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Последващото обжалване на това определение е приключило с определение № 4 от 05.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 671/2921 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане на съдия от ОС-Пловдив по в.ч.гр.д.№ 1986/2021 г. на ОС-Пловдив за връщане на подадената частна жалба срещу определението на ОС-Пловдив по горепосоченото дело за потвърждаване на прекратителното определение по делото на РС-Пловдив. Подадената на 12.01.2023 г. до ОС-Пловдив, по в.ч.гр.д.№ 1986, молба с вх.№ 1019 от К. М.-като домоуправител съгласувано с Л. Д.- като представител на живущите в ЖСК-жил.блок 38А, к-с Хр.С., [населено място], с искане за предоставяне на правна помощ по делото, е изпратена на първоинстанционния съд РС-Пловдив, и последният, в производство по чл.95 ГПК, с определение № 1393 от 2.02.2023 г. по първоинстанционното гр.д. № 10513/2021 г. по описа на РС – Пловдив, е оставил без разглеждане молба за предоставяне на правна помощ по съображение, че производството по делото е приключило на 05.01.2022 г. - когато е постановено определение № 4 от 05.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 671/2921 г. на АС-Пловдив, съобразно което е прието да влиза в сила прекратителното определение по делото, и при вече прекратено дело няма правна възможност да се предоставя правна помощ. С определение № 712/22.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, е потвърдено определение № 1393 от 02.02.2023 г. по гр.д. № 10513/2021 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба по чл. 95 ГПК. Подадената от Л. Д.-като представител на живущите в горепосочената ЖСК, частна жалба вх.№ 10082/28.03.2023 г. срещу определение № 712/22.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, е върната с разпореждане № 1742 от 18.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, което разпореждане е предмет на настоящето производство пред ВКС. При така установените данни по делото, настоящият касационен състав намира следното: Производството по предоставяне на правна помощ е уредено като двуинстанционно съгласно изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу това определение е съответният въззивен съд, чийто акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Съответно и определението на първоинстанционния съд, с което е оставил без разглеждане молбата за предоставяне на правна помощ, подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, чието определение е окончателно по аргумент от чл.95, ал.6 ГПК, и не подлежи на последващо обжалване пред ВКС. Необжалваемостта на определението на окръжен съд, с което се потвърждава първоинстанционно определение на районен съд за оставяне без разглеждане молба за правна помощ, следва и от нормата на чл.274 от ГПК, защото това определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, вр. ал.1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, защото с него не се прегражда разглеждане на самото исково производство, по повод на което е искането за правна помощ, нито с него се прегражда развитието на други производства по смисъла на чл.280, ал.3, т.2 ГПК. Такъв акт не попада и сред посочените в ТР № 5/2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС като подлежащи на обжалване пред ВКС определения по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Следователно подадената частна жалба – с характер на касационна частна жалба, с вх.№ 10082/28.03.2023 г. срещу определение № 712/22.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 652/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на последващо обжалване съдебен акт (както правилно е посочено и в определението на ОС-Пловдив), и разпореждането за връщането й се явява правилно и подлежи на потвърждаване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: