Определение № 26 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. Д. Д., подадена от адв. К. Д., против решение № 7295/02.11.2017 г. по възз.гр.д. № 369/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-37-86/10.09.2016 г. по гр.д. № 30898/2012 г. по описа на СРС, в частта, която са отхвърлени предявените от И. Д. Д. срещу З. П. С. и П. А. С. искове за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. №... и рег. № ... от 30.01.2011 г. на Нотариус рег. № ... на НК, с правно основание чл. 44 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД, с правно основание чл. 44 във връзка с чл. 26,ал. 1, пр.3 от ЗЗД, искът за унищожаемост на същото пълномощно на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, исковете за установяване нищожността на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 3 от 31.01.2011 г. на нотариус с per. № ... на НК, на основание на чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - поради привидност, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД поради липса на форма поради нищожност на нотариалното удостоверяване и за обявяване на относителната му недействителност по чл. 40 ЗЗД, както и исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД за предаване обратно на владението върху имота, с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването му без основание в периода от 31.01.2011 г. до 01.12.2011 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 лв. лихва за забава върху главницата от 2 000 лв. за същия период. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно и следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещните страни по жалбата – З. П. С. и П. А. С., подаден чрез процесуалния им представител адв. А. М.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество атакуваното решение е правилно и законосъобразно, претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на III г.о. отделение на ГК на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното: За да се произнесе Софийски градски съд подробно е разгледал твърденията и възраженията на страните и достигнал до собствени фактически и правни изводи. Посочил е, че производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. Д., подадена в качеството му на единствен на наследник на баща му Д. Д., против З. П. С. – леля на ищеца, съпруга на брата на баща му и П. А. С. – първа братовчедка на ищеца, дъщеря на леля му и чичо му. Приживе наследодателят на ищеца притежавал 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от ... кв.м. на [улица] [населено място], съставляващо УПИ ... от кв. ... по плана на [населено място], м. „О.-М.“, заедно с 1/3 ид.ч. от находящата се в мястото сграда с площ от ... кв.м., намираща се в южната част на имота, състояща се от две стаи, куня и антре, заедно с мазе и таван с площ от по ... кв.м. На 30.01.2011 г. Д. Д. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № ... и рег. № ... от 30.01.2011 г. на Нотариус Р. М. с рег. № ... на НК упълномощил З. С. да продаде на П. С. на цена, не по-ниска от данъчната оценка, притежавания от него недвижим имот, както и да получи продажната цена. Нотариусът направил забележка, че пълномощното е извършено извън кантората му, а вместо подпис упълномощителят е поставил отпечатък от палеца си пред нотариуса и подписаните двама души свидетели. На 31.01.2011 г. З. П. С., действаща в качеството ѝ на пълномощник на Д. Д., продала на П. А. С. имота за сумата от ... лв., на колкото възлизала данъчната му оценка. На ....2011 г. упълномощителят починал. Софийски градски съд е постановил атакуваното решение при обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и при съобразяване на данните от изслушаните пред двете инстанции експертизи, включително и приетата повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза. Приел е, че искът с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е неоснователен, като е счел, че не е доказана липса на воля, респ. липса на съгласие на упълномощителя за сключване на разпоредителната сделка. Посочил е, че упълномощителната сделка е сключена в изискуемата от закона форма и съдържание, което ясно отразява волята на упълномощителя, имотът е индивидуализиран, посочен е видът на разпоредителната сделка, както и параметрите ѝ. Съдът е приел, че не е доказано упълномощителят да се е намирал в такова състояние, което да изключва формирането на правно-валидна воля. Изразените съменения от експертите, извършили съдебно-психиатричната експертиза пред въззивната инстанция и отразената от тях хипотетична възможност към датата на упълномощаването лицето да не е могло валидно да волеобразува и волеизявава обаче не са годни да обусловят извод за основателност на претенцията за нищожност, доколкото не са категорични, а изразяват само неяснота по този съществен въпрос. Съдът е решил, че искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД също е неоснователен. Прието е за недоказано твърдението, че е сключен договор от представител без представителна власт, обуславящ висящата недействителност на сделката. Ответната страна З. П. С. е разполага с представителна власт, видно от заключенията по приетите експертизи за състоянието на упълномощителя и данните от показанията на разпитаните свидетели, от които се установява извършването на упълномощаването. Искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД също е счетен за неоснователен. Софийски градски съд се е посочил, че при процесната сделка не се установява нееквивалентност на престациите, която практически да е сведена до липса на престация. Продажбата действително е извършена на цена, равна на данъчната оценка, която е по-ниска от продажната цена, но същата не може да се квалифицира като малозначителна с оглед интереса на кредитора. Подробно въззивният съд е обсновал разрешението си, като се е позовал на нормативните разпоредби на законодателя, които допускат извършване на сделка дори на цена по-ниска от данъчна оценка, свободата на договаряне и самостоятелната преценка на страните по сделките как да ги сключат, като преценката за равностойност се извършва единствено от страните по нея с оглед конкретните им интереси. По отношение на доводите за липса на изпълнение на задължението за плащане на уговорената цена от страна на купувача, Софийски градски съд изрично подчертава, че дори такова да е налице, то не е порок, който може да доведе до нищожност на договора, а представлява основание за реализирането на договорната отговорност. Съдът е приел, че искът за унищожаемост на сключения договор за продажба на основание чл. 31 ЗЗД също е неоснователен. Аргументирано е разграничено основанието за нищожност на договора поради липса на съгласие от основанието за унищожаемост на сделка поради сключването ѝ от дееспособно лице, което в този момент не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си, включително и при позоваване на практиката на ВКС. Посочено е, че съгласието в хипотезата на чл. 31 ЗЗД е несъзнавано, тъй като лицето не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, тази неспособност може да се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят пооставянето му под запрещщение. Макар по делото да се установило, че Д. Д. бил в тежко здравословно състояние, поради което до известна степен бил поставен в зависимост от обгрижващите го в домашна обстановка близки, тази зависимост не обосновава приложението на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, тъй като той бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си, както и да се грижи за своите работи. Съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, според която правото на наследника да иска унищожаване на това основание на сключен от наследодателя му договор е обусловено от започнато производство за поставяне под запрещение на лицето, извършило сделката, което в случая също не е налице. Отхвърлен е и искът за привидност на сключената разпоредителна сделка с имуществото на наследодателя на ищеца – чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. Софийски градски съд е приел, че от събраните доказателства не се установява нито абсолютна, нито относителна симулация. Искът с правно основание чл. 40 ЗЗД също е счетен за неоснователен от въззивния съд. Мотивите са, че не се установяват нито обективния, нито субективния елемент на този вид недействителност. Разпоредителната сделка е извършена на цена по-ниска от пазарната, но равна на данъчната оценка на имота, така че дори да се приеме, че е налице увреждане на упълномощителя, то е незначително с оглед интересите му в конкретния случай, а именно средства за неговото гледане и лечение. Софийски градски съд е констатирал и че липсват данни за недобросъвестност на насрещните страни. Обстоятелството, че починалият е разчитал на техните грижи, не е аргумент в тази посока, а и е подчертано, че тази зависимост до голяма степен е провокирана от незаинтересоваността на сина от състоянието на баща му. Като е заключил, че сделката, с която имуществото на починалия Д. Д. е прехвърлено, е валидно и редовно извършена, съдът е приел, че същата е провела вещно-транслативния си ефект, а претенциите за предаване владението на имота от страна на ищеца, както и за заплащане на обезщетение за ползване са неоснователни. Ищецът не се легитимира нито като собственик на имота, нито като кредитор на вземане за обезщетение за лишаване от правото му на ползване. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно, тъй като възивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според твърденията му не са обсъдени всички наведени възражения от страната, нито е извършена съвкупна преценка на събраните доказателства. Посочени са съдебни актове, съдържащи тълкуване на задълженията по чл.10, чл. 12 и чл. 235 ГПК. На първо място следва да се посочи, че претендираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е ново за българската правна система и беше регламентирано от законодателя с промените на процесуалния закон, обнародвани с ДВ бр. 86 от 2017 г. Това основание задължава касационната инстанция, с типичния ѝ селективен характер, да извърши самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя да го допусне до касационно обжалване. В случая тезата на касатора за липса на мотиви и необоснованост не може да бъде споделена. Софийски градски съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, събрал е нови доказателства в упражнение на правомощията си по чл. 266 ГПК, достигнал е до обосновани изводи. Нещо повече, според настоящия състав твърденията за процесуални нарушения от подобно естество, не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Действително съдопроизводствените действия следва да насочени към установяване на обективната истина, но в гражданския процес единствено доказаните обстоятелства се считат за осъществили се факти. Ето защо несъгласието с преценката на съда относно установяването на конкретни правнозначими факти не може да обуславя безусловно допускането на касационно обжалване. В случай, че се твърди нарушение на процеса на постановяване на съдебното решение и действия на съда в разрез с установените от практиката разрешения, касаторът е следвало да постави правен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК значение и да обоснове съществуването на някоя от допълнителните предпоставки. Поради изложеното следва да се направи извода, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора в тежест на касатора следва се възложат и сторените от ответните страни по касация разноски за адвокатска защита. Приложен е договор за правна помощ, от който е видно, че в деня на подписването му З. П. С. и П. А. С. са заплатили в брой на адв. А. М. сумата от ... лв., представляща адвокатски хонорар. Постъпила е и частна жалба на З. А. С. и П. А. С., чрез процесуален представител адв.М. против определение от 14.02.2018г., постановено по в.гр.д. № 369/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Изложени са съображенията на съда, че искането е неоснователно поради това, че във въззивното производство не се представени доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от данните по делото във въззивното производство е представен от процесуалния представител на З. и П. С. договор за правна защита и съдействие /л.42 и л.43/, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на ...лв. и начин на плащане – „в брой при подписване на настоящия договор срещу разписка“, каквато разписка обаче не е представена във въззивното производство /както е посочено и в обжалваното определение/, а едва с частната жалба. Съгласно чл. 78 ГПК и ТР № 6/13г. ОСГТК на ВКС, т.1 разноски се присъждат само разноски, за които има представени доказателства за извършването им. Поради това съставът на СГС не е имал основание да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, за което не са били представени доказателства, че е реално платено от страната. Представената с частната жалба разписка не следва да се взема предвид, тъй като производството по чл.248 ГПК има за цел да поправи грешките и пропуските на съда при разпределяне на отговорността за разноски, но не и пропуските на страните да докажат своевременно претенциите си за разноски. Поради това обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение