Определение № 3390 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4372/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д., чрез адв. М. Д., срещу решение № 91/30.06.2023 г. по в.гр.д. № 62/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 49/18.01.2023 г. по гр.д. № 21/2022 г. на Окръжен съд – Бургас. С последното е оставена без уважение молбата на Г. И. Д. на основание чл. 105 СК за разкриване на тайната на осиновяването ѝ и предоставяне на информация да биологичния ѝ произход. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Моли то да бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението към касационната жалба се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК и касаторът поставя следните въпроси: 1/ Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 от СК? 2/ Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 от СК, при наличието на които съдът би допуснал разкриване произхода на осиновеното лице? Посочва противоречие с решение № 161/2020 г. от 19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/2020 г., IV г.о. на ВКС. 3/ В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история, и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК? 4/ В охранителното производство по чл. 105 от СК съдът следва ли да положи усилия за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения, включително като служебно изиска справки и информация от други институции, и следва ли да уважава доказателствени искания на молителя в тази насока? Сочи противоречие с решение от 07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 3943/2022 г. на ВКС, IV г.о. 5/ Представлява ли намеса в правната и личната сфера на биологичните родители на осиновеното лице разкриване тайната на осиновяването на осиновеното лице? Следва ли съдът точно да даде дефиниция в какво се изразява конкретно тази намеса? По петия въпрос се позовава на чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 679/2016 г., чл. 8 от КЗПЧОС, Odievre срещу Франция – решение от 13.02.2003 г. на ЕСПЧ, Й. срещу Норвегия - решение от 7 август 1996 г. на ЕСПЧ, Доклади 1996-III, стр. 1008, § 78; Milkulic, § 64, Kutzner срещу Германия № 46544/99, § 66, ЕСПЧ 2002-I) Счита, че разглеждането на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът твърди още, че решението е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Апелативна прокуратура – Бургас не е подала отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 105 СК, въззивният съд е приел за установено, че Г. И. Д. е осиновена и актуалният ѝ акт за раждане е съставен след извършено осиновяване (по молба за осиновяване от 04.07.1970 г. при раждане на 02.03.1970 г.). От събраните писмени доказателства е установил, че на датата на раждане на молителката – 02.03.1970 г. според акта ѝ на раждане, са родени две лица от женски пол и двете постъпили в Дом „Майка и дете“ – Бургас на 09.03.1970 г. и изписани на 23.03.1970 г., след осиновяване, което сочи разлика от 4 месеца между тяхното осиновяване и това на молителката. Посочил е, че не е възможен извод за идентичност на молителката с едно от двете установени по делото лица от женски пол, родени на същата рождена дата, които са били приети в дома и впоследствие осиновени. Приел е, че не е налице и обоснован извод за други съществени данни, свързани с раждането на молителката, които да налагат събиране на допълнителни доказателства. Отхвърлил е като неоснователен довода на молителката, че първоинстанционният съд не е упражнил инициатива служебно да събира данни за възможно осиновяване на две деца от женски пол, родени според нея в един и същи ден. Посочил е, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 от СК са такива факти от обективната действителност, при възникването на които за молителя биха се породили определени правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния и социалния статус на осиновения или са свързани с неговия мироглед, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители – по арг. от чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. Приел е, че при зачитане на това човешко право следва да се вземе предвид и необходимият баланс между личния и обществения интерес. В този смисъл е посочил, че при упражняване на това право намесата на държавните власти е допустима единствено в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Приел е, че в конкретния случай, независимо, че са налице важни обстоятелства, с които е обосновано искането на молителката, както и независимо от положените усилия, както от страната, така и от съда, не са били установени необходимите данни относно установяването на биологичния ѝ произход, поради което не са налице предпоставките по чл. 105 СК. Нещо повече, въззивният съд е разграничил разкриването на тайната на осиновяването и провеждането на разследване за издирване на биологичен произход. Приел е, че извършването на процесуални действия от съда по отношение на лица, за които не се твърди и не се установява да са биологични родители, е недопустима намеса в правната и личната сфера, независимо от установените важни обстоятелства, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което молбата е оставена без уважение. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното: За да се допусне касационно обжалване, е необходимо да бъдат установени кумулативно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 по т.д. № 1/2009 г. общата предпоставка изисква формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Допълнителните предпоставки изискват по поставения въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Поставените въпроси № 1, 2, 3 и 5 могат да бъдат сведени до един въпрос – за съдържанието на понятието „важни обстоятелства“ за разкриване на информация за произхода на осиновения, който въпрос не отговаря на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма обуславящо значение за изхода на конкретното охранително производство. Решаващи за въззивната инстанция в случая са били направените изводи за невъзможност за установяване в конкретния случай на биологичния произход на молителката след положената дължима грижа от съда и за служебно събиране на доказателства. За пълнота следва да се посочи, че съдът е съобразил трайната практика на ВКС, в т.ч. и цитираните от касатора решение № 161/19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г., IV г.о. на ВКС, а също и европейската правна уредба и практика, като е приел, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК преди изменението ѝ са налице. Следва да се отбележи също, че след постановяване на въззивното решение с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е изменена, като в § 37 от ПЗР на ЗИДСК законодателят е приел, че започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред. Поради това за настоящото дело, което не е приключило към 22.12.2023 г., е приложима новата редакция на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК, според която осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Следователно, изискването за обосноваване на наличие на важни обстоятелства не е изведено до необходимо условие. Решаващият извод на съда обаче е обусловен не от наличието или не на такива важни обстоятелства, доколкото той е и приел, че те са налице, а от липсата на безспорни доказателства за произхода на молителката. Четвъртият въпрос, касаещ задължението на съда за индивидуализиране и издирване на биологичните родители на осиновения, е обусловил волята на въззивния съд, но не е осъществена никоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Цитираното от касатора решение № 70/07.07.2023 г. по гр.д. № 3943/2022 г. касае различна фактическа обстановка, доколкото в него въззивният съд не е положил дължимата грижа за индивидуализиране и издирване на биологичните родители на осиновения, макар че са били налице необходимите за това данни. Прието е, че служебното задължение на съда за индивидуализиране и издирване на биологичните (рождените) родители на осиновения се изчерпва с осигуряването на редовното призоваване на биологичните родители, респективно с осигуряването на процесуалната им възможност лично или чрез процесуален пълномощник да изразят становището си по делото и да посочат релевантни обстоятелства по чл. 105 СК. Също така съдът следва да положи максимални усилия за индивидуализирането на биологичните родители и само в случай, че е обективно невъзможно да бъдат индивидуализирани или издирени, или ако те не заявят становище въпреки осигурената им реална възможност за това, съдебното решение по чл. 105 СК може да бъде постановено без тяхното изслушване. В този смисъл в цитираното решение е бил установен биологичен произход на осиновения, докато в настоящото дело въззивният съд е приел, че не са налице достатъчно данни за обоснован извод за конкретния произход на молителката. Следва да се посочи, че както въззивният съд, така и първоинстанционният съд, в случая са положили дължимата грижа, като освен че се е водил от служебното начало и е изискал от всички съответни държавни институции информация, както в Бургас, така и в [населено място] по искане на молителката, също така е уважил и всички допустими доказателствени искания от страна на молителката. Приел е обаче, че при всички събрани доказателства не е възможно да се установи идентичност на молителката с едно от двете посочени по делото лица от женски пол, родени на същата рождена дата, които са били приети в Дом „Майка и дете“ – Бургас и впоследствие осиновени, поради което предпоставките за приложение на чл. 105 СК не са осъществени. Настоящият състав намира, че извършването на процесуални действия от съда по отношение на трети лица, за които не се твърди и не се установява да са биологични родители, се явява недопустима намеса в правната и личната им сфера. В изложението касаторката е изложила и по същество доводи, свързан с несъгласие с фактическите и с правните изводи на въззивния съд, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 по т.д. № 1/2009 г. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт следва да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Не на последно място, следва да се посочи, че производството по чл. 105 СК е охранително по своя характер и като такова, решенията по него не се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това за молителката не съществува законова пречка при откриване на допълнителни данни за биологичния й произход да подаде нова молба с правно основание чл. 105 СК. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.