Определение № 102 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2888/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община-Благоевград, представлявана от временно изпълняващия длъжността кмет на общината срещу решение № 114 от 31.3.2021 г по въззивно гр.дело № 211/2011 г на Окръжен съд-Благоевград, Четвърти въззивен състав, с което е отменено решение № 90595/25.1.2020 г по гр.дело № 2092/20 г по описа на РС-Благоевград, като вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Е. П. Н. срещу Община-Благоевград искове с правно основание чл.344 ал.1 ал.1 т.1 ГПК, ал.2 и ал.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 7548, 18 лв, представляваща обезщетение за незаконно уволнение за периода 26.8.20 г-26.2.21 г. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон и материалния закон. Ответницата по касационната жалба Е. П. Н. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалните й представител адв.М. Л..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“, в Направление „Култура“ при [община].Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, със заповед № 114-ЧР-Д/5.3.2020 г на кмета на Общината.Уволнението е отменено с влязло в сила на 11.8.20 г решение № 5991/22.7.20 г по гр.дело № 670/20 г по описа на РС-Благоевград.В законоустановения срок ищцата се е явила при работодателя за да заеме длъжността, на която е била възстановена, но в същия ден й е връчена заповед № 490-ЧР-Д/26.8.20 г, с която трудовото й правоотношение отново е прекратено, поради съкращаване в щата.Уволнението на ищцата на посоченото основание е прието за незаконосъобразно, тъй като посоченото уволнително основание не е налице.Съкращението е фиктивно.Заеманата от ищцата длъжност е премахната, но не и изпълняваната от нея трудова функция, която е запазена и е преминала към другите длъжности в направлението. В касационната жалба е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиран е следният въпрос, уточнен от настоящата инстанция според правомощията й дадени с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГТК „относно преценката дали е извършено реално съкращение в щата, когато съответната длъжност е премахната, но трудовите функции са се запазили и преминават към други длъжности.“ Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касационно обжалване следва да се допусне по така формулирания въпрос за проверка за противоречието му с константната практика на ВКС. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение