Определение № 3115 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4110/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. С частна касационна жалба с вх. № 4443 от 23.08.2023г. на С. Е. А., действаща като майка и законен представител на Е. М. К., подадена чрез пълномощника адв.П. К., се обжалва определение № 397 от 25.07.2023г. по в.ч.гр.д. №291/ 2023г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 25.04.2024г., постановено по гр.дело № 787/2021г. на ОС-Велико Търново за връщане по реда на чл.129, ал.3 ГПК на исковата молба и за прекратяване на производството по предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Основното оплакване е, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, приемайки, че са налице нередовности на исковата молба, за отстраняването на които не са изпълнени указанията на съда. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и се твърди очевидна неправилност-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Сочи се, че съдът се е произнесъл по две групи процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на конкретния спор: 1. За задължението на въззивиня съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, да обсъди събраните доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните факти и изложените от страните доводи; да изложи собствени мотиви при постановяване на акта си; да съдейства на страните във връзка с изясняване на спора и служебно да събира доказателства; да изготви нов доклад, като укаже на страните кои са фактите, които се нуждаят от доказване и за задължението на съда да даде указания до страните за предприемане на процесуални действия, пропуснати от първата инстанция. По така поставените въпроси се твърди противоречие на определението със задължителната практика на ВКС-ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, така и в противоречие с: решение № 28/17.05.2018г. по търг.дело № 212/2017г. на I ТО; решение № 50194/21.11.2021 г. по гр.д. № 4783/2021г. на III ГО, решение № 247/06.01.2020г. по гр.дело № 540/2018г. на IV ГО, решение № 50041/27.02.2023г. по гр.д. № 2459/2022г. на IV ГО, както и с определение № 204/20.05.2021г. по ч.гр.д. № 1711/2021г. на III ГО и др. Поддържа се, че втората група въпроси: 2. Относно индивидуализацията на иска за имуществени вреди с оглед редовността на исковата молба и нередовна ли е ИМ по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК при заявена претенция за обезщетение на имуществени вреди, в която не е посочено дали претендиращия получава наследствена пенсия, в какъв размер, какви са доходите и възможностите на другия родител към момента на настъпване на деликта да осигурява издръжка и предоставена ли е семейна помощ по реда на чл.7 от ЗСПД, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба-ЗК „Лев Инс” АД, чрез пълномощника юрк. Р. Ч., оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. А., действаща като майка и законен представител на Е. М. К., с която против ЗК „Лев Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди 100 000 лева, частично претендирани от общ размер 200 000 лева, причинени от смъртта на М. К. М., баща на малолетната ищца, загинал при ПТП на 23.09.2018г. в [населено място] и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 35 100 лева, представляващи липсваща издръжка от загиналия баща за 216 месеца, считано от датата на раждането на детето до навършване на пълнолетие. В срока за отговор на исковата молба застрахователното дружество е оспорило исковете по основание и размер, като по отношение на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди е посочило, че ищцата не е представила доказателства относно трудовата заетост и получаваните доходи от загиналия при ПТП родител, както и че липсват данни за размера на дохода, който той е получавал приживе. С протоколно определение № 599/04.11.2022г. първоинстанционният съд е счел делото за изяснено от фактическа страна и го е обявил за решаване. С определение №281/15.03.2023г. съдът е възобновил съдебното дирене и е насрочил делото в открито съдебно заседание, след като е приел, че исковата молба в частта относно претенцията за обезщетяване на имуществени вреди не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК. Според съда ИМ в тази част е нередовна, тъй като липсва изложение на обстоятелството дали детето получава наследствена пенсия и в какъв размер, какви са били към времето на събитието възможностите на майката да осигурява издръжка на детето, както и предоставена ли й е семейна помощ по реда на чл.7 ЗСПД. Позовавайки се на практика на ВКС, съдът е приел, че без установяването на тези обстоятелства е невъзможно да се постанови правилно решение по предявения иск. Предвид това съдът е оставил исковата молба без движение в тази част и е дал на страната указания в посочения смисъл, като я е предупредил за неблагоприятните последици от неизпъление на указанията. В предоставения от съда срок в писмена молба, процесуалният представител на ищцата е посочила, че претендираната издръжка от родител е в минималния размер, че тя се дължи безусловно, независимо от възможностите и доходите на родителя и че не може да бъде в размер, по- малък от установения в закона. Уточнила е, че ответникът оспорва изначално правото на ищцата да получи обезщетение за имуществени вреди, без да въвежда като спорни обстоятелства получаването на наследствена пенсия и нейния размер, както и обстоятелства относно доходите на майката и възможностите й да осигури издръжка на детето. Поддържа също, че във връзка с доказване на конкретната претенция с молба от 29.04.2022г. е поискано допускането на доказателства-разпит на свидетел и назначаване на ССчЕ, които съдът е оставил без уважение. Предвид всичко изложено ищцата счита, че дадените указания са неясни и съдът следва да даде подробни указания с разпределяне на доказателствената тежест по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. С протоколно определение № 322/25.04.2023г. първоинстанционният съд, след констатация, че указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба в посочената част не са изпълнени, я е върнал и е прекратил производството в тази част. С обжалваното пред ВКС определение, съставът на Великотърновския апелативен съд е приел, че указанията на ОС-Велико Търново за отстраняване нередовностите на исковата молба по отношение на претенцията за имуществени вреди съответстват напълно на еднозначната и трайна съдебна практика по случаите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, включително и с тази, според която получаваната от непълнолетния ищец наследствена пенсия следва да се приспадне от определената за дължима месечна издръжка. След като на страната са дадени подробни и конкретни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, предупредена е за неблагоприятните последици от неизпълнението, правилно и законосъобразно първоинстанционният е върнал същата и е прекратил производството по отношение на нея, след като в предоставения срок страната не е изпълнила указанията. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд, по първата група въпроси, уточнени от състава на ВКС: относно правомощията на въззивния съд, разглеждащ частна жалба против първоинстанционно определение и по втората група въпроси, уточнени от състава на ВКС: относно индивидуализацията на иска за обезщетяване на имуществени вреди, редовността на искова молба, с която е предявен такъв иск и правомощията на съда по чл. 129, ал.2 и ал.3 ГПК. По тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За правомощията на въззивния съд, разглеждащ частна жалба против първоинстанционно определение е разяснено в ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. В този тълкувателен акт е посочено, че разпоредбата на чл.278, ал.2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл.278, ал.4 ГПК, което изключва субсидиарното приложение на чл. 269, изр.2 от ГПК в производството по частна жалба, и поради това въззивният съд може да бъде сезиран надлежно и с бланкетна частна жалба. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страните. Независимо дали жалбата е бланкетна или съдържа конкретни оплаквания, въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон. По втората група поставени въпроси относно редовността на искова молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, с която е предявен иск за обезщетяване на имуществени вреди е налице трайна съдебна. В решение № 105/09. 09.2021г. по гр.д. № 2256/2020г. на IV гО и др. е посочено, че според разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца - поначало с исковата молба. Когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение за имуществени вреди, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. Имуществените вреди следва да са ясно описани - в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му. Ищецът може, но не е длъжен да дава квалификация на твърдените от него вреди - дали те са претърпени загуби или пропуснати ползи. Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има противоречие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. За да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Определението по чл. 129, ал.3 и ал.4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. Допуснатите нарушения в определението на съда по чл.129, ал.2 ГПК рефлектират и върху определението по чл. 129, ал. 3 или ал. 4 ГПК. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото. В този смисъл са и решение № 438/12.01.2012г. по гр. д. № 76/2011г. на III ГО, решение 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009г. на I ГО, решение № 280 от 5.07.2012г. по гр. д. № 298/2011г. на I ГО. Предвид дадените отговори на поставените въпроси, частната касационна жалба се явява основателна. В противоречие с цитираната задължителна съдебна практика въззивният съд не е изложил съображения по спорните пред него обстоятелства - редовна ли е или не исковата молба, в частта с която е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди и надлежно ли са дадени указания за отстраняване на нередовностите й. Въззивният съд единствено бланкетно е констатирал, че с молбата от 03.04.2023г. ищцата не е отстранила нередовностите по отношение на този иск, без да и4звърши4 своя собствена преценка относно редовността й и без да изложи мотиви защо я намира за нередовна. Въззивният съд не е формирал свои собствени изводи относно съдържанието й, необходимо за разглеждане по същество на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Върховният касационен съд намира за неправилен извода, че е налице нередовност на исковата молба в тази й част. В обстоятелствената част са изложени твърдения, че малолетната ищца е дъщеря на починалия на 23.09.2018г. М. М., който години преди смъртта си е живял съвместно с майката й; малолетното дете е родено на 23.09.2018г.-часове преди смъртта на баща си. Изложени са твърдения, че детето търпи имуществени вреди, изразяващи се в оставането му без издръжката, безусловно дължима от загиналия родител. Доколкото към датата на инцидента за водача-деликвент е имало валидно сключена застраховка ГО с ответника-застраховател, ищцата претендира сумата 35 100 лева, като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната издръжка от загиналия й родител и представляваща сбор от 216 месечни минимални издръжки по 162,50 лева всяка, считано от датата на раждане до датата на навършване на пълнолетие. Формулирана по този начин, исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не е нередовна и не е налице основание за връщане на ИМ в тази част. Обстоятелствата получава ли ищцата наследствена пенсия, в какъв размер и какви са материалните възможности на майка й да осигурява издръжката й няма отношение към редовността на исковата молба. Това е въпрос, който е от значение за размера на обезщетението, и подлежи на доказване в процеса с всички допустими по ГПК доказателствени средства-показания на близки на семейството, обясненията на другия родител, заключения на вещи лица. Указания, които са свързани с предмета на доказване, съдът дава на ищеца в доклада по делото, но тези указания имат различна цел и са обвързани с различни правни последици от указанията, давани по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК. Ако съдът счита, че е необходимо допълнително изясняване на определени факти от значение за спора, той може да постави въпроси на страните по реда на чл.145, ал.1 ГПК, като им укаже значението на тези факти по делото. Изясняването на имащите значение за спора факти по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК следва да предхожда изготвянето на доклада по делото, за да могат и тези въпроси да бъдат включени в него. Макар в случая да е съобразил принципните указания, дадени в т. 3 на ППВС № 4/1961г. и в т. 8 на ППВС № 4/1968г. съдът не е указал дължимото съдействие на страната във връзка с подлежащите на доказване факти, относими към определяне точния размер на твърдяната вреда, като не е уважил направените от процесуалния представител на ищцата доказателствени искания (за изслушване на свидетел и на ССчЕ) за установяване на конкретните нужди на детето и материалните възможности на бащата. Предвид задължителните указания, дадени в цитираните ППВС и трайната и непротиворечива практика на ВКС, че при определяне на размера на имуществената вреда, изразяваща се в пропусната издръжка, дължима от загинал при деликт родител на непълнолетно дете, съдът трябва да приспадане получаваната наследствена пенсия по чл. 82 от КСО, съставът на ОС-В.Търново е следвало да преразгледа по реда на чл. 253 ГПК определението № 261/11.05.2022г., с което са оставени без уважения доказателствените искания на ищцата. В съответствие с разпоредбата на чл.197 ГПК с постановено по реда на чл. 140 ГПК определение съдът е следвало да уточни служебно предмета и задачите на ССчЕ, като във връзка с материалите, с които ще работи експертът е трябвало да укаже, че при необходимост, ще му предостави съдебни удостоверения, които да му послужат: пред съответната ТД на НАП за регистрирани трудови договори и за наличие на данни за осигуряване на лице, работещо без трудово правоотношение за загиналия родител и за майката на ищцата и пред НОИ относно това подавано ли е заявление от ищцата за отпускане на наследствена пенсия, отпусната ли е такава и в какъв размер. В обобщение, като е приел, че първоинстанционният съд е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск при съобразяване на дадените от ВКС указания. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение