Определение № 484 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4999/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 19.01.2015г. постановено по гр.д. № 17070/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав. С него е отменено решение от 25.04.2006г. по гр.д. № 21785/2003г. на Софийски районен съд, 49 състав в частта относно присъдените в полза на [фирма] разноски в размер на 943 лв.; признато е за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във вр. с чл.2 ЗВСОНИ по предявените от Г. В. Х., С. Х., В. У. Х. Ш., К. С. Х. Ш., О. Х., Д. С. А., М. Б., М. Л., К. К. С. и Е. К. П. против [фирма], ЕИК[ЕИК] искове, правото на строеж като елемент от правото на собственост, последното съществувало към 23.07.2003г./датата на предявяване на иска/ върху следните недвижими имоти: едноетажна фабрична сграда, със застроена площ от 1150 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 470 кв.м., масивна сграда на два етажа, със застроена площ от 280 кв.м., означени като сгради А, 2 и 6 от приложение № 1 и защриховани в жълт цвят като сгради А, В и С на приложение 2, към заключението на тройната техническа експертиза, приподписано от състава на съда и представляващо неразделна част от решението, ведно със съответните прилежащи идеални части от правото на собственост върху мястото, съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м. „Студентски град - 4 км” и част от УПИ ІІ, отреден за [фирма] и озеленяване от кв. 17 по рег. план на [населено място], м.„Комплекс Б. - 4км”, находящ се в [населено място], [улица], които сгради са погинали в хода на въззивното производство. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху дворното място с площ от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 311 /описан по-горе/, заедно с построените в него три сгради и фабричен комин. Касационна жалба е подадена от ищците Г. В. Х., С. Х., В. У. Х., К. С. Х. и Е. К. П. чрез пълномощника адв. Д.. За обосноваване достъпа до касационен контрол са поставени следните правни въпроси: 1/ длъжна ли е въззивната инстанция при повторно разглеждане на спора да се съобрази с дадените от Върховния касационен съд указания в отменителното решение; 2/ ако предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ са били налице и реституционният ефект е настъпил по силата на закона, разрушаването на сградите след предявяване на иска за ревандикация променя ли правното положение на земята - следва ли тя да се третира като самостоятелен обект на собственост или има обслужващо значение предназначение спрямо постройките; съответно може ли да бъде уважен ревандикационен иск за земята; 3/когато е отчужден застроен имот и е допълнително застроен от държавата след отчуждаването, собствеността на държавата като суперфициар на допълнително построените сгради препятства ли ревандикацията на терена; 4/ има ли основание осъществяваното владение върху терена, върху който са били построени сгради, разрушени в хода на делото, при признато от съда право на строеж като елемент от правото на собственост върху сградите, съществували към момента на завеждане на иска; подлежи ли в такъв случай терена на ревандикация в реална или идеална част, за която реституционният ефект е възникнал по силата на закона; 5/ при признато право на строеж върху реституирани сгради, ведно със съответните прилежащи идеални части от правото на собственост върху част от УПИ, подлежи ли на ревандикация терена и приложима ли е разпоредбата на чл. 97 ЗС, след като подлежащите на реституция сгради са разрушени в хода на делото. Посочени са допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Отделна касационна жалба е подадена от ищцата Д. С. А. чрез пълномощника й адв. Г.. В нея се поддържа недопустимост на решението поради произнасяне по непредявена претенция, тъй като признаване на право на строеж върху сградите не е искано от ищците. В изложението са формулирани два въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ може ли да бъде уважен ревандикационен иск за предаване владението върху земя, която е била национализирана и след национализацията са построени сгради; 2/ необходимо ли е реституираният имот да се обособи в самостоятелен парцел, за да бъде възстановена собствеността върху него. Касационна жалба е подадена и от ответника по иска [фирма] чрез пълномощника адв. С.. Жалбата касае признатото в полза на ищците право на строеж върху погиналите сгради. В нея не са формулирани правни въпроси. Насрещните страни взаимно са оспорили жалбите си. П. страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва касационните жалби на ищците. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството е по ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м.Студентски град-4 км и част от УПИ ІІ, отреден за [фирма] и озеленяване от кв.17 по рег. план на [населено място], м. „Комплекс Б.-4 км”, находящ се в [населено място], [улица], заедно с построените в него три сгради и фабричен комин, с разгъната застроена площ от 1960 кв.м. Ищците основават правата си на реституция по ЗВСОНИ. По делото е безспорно установено, че по реда на З. е одържавен имот, представляващ пет фабрични помещения с обща застроена площ от 4732 кв.м., а незастроена площ от 10 533 кв.м., като ищците са наследници на акционерите на Текстилно Индустриално [фирма]. Спорът е съсредоточен върху това дали построените преди национализацията сгради съществуват реално, съответно дали и в какъв обем е възможно възстановяване на собствеността върху терена с оглед на осъщественото ново застрояване. С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени. С решение № 345 от 05.12.2011г. по гр.д. № 1551/2010г. на І г.о. на ВКС е отменено постановеното предходно въззивно решение по спора. Касационното обжалване по делото е допуснато по приложението на чл.97 ЗС предвид извършените след отчуждаването на сградите преустройства. Прието е, че по отношение на сгради 1, 2 и 6 са налице предпоставките за реституция, тъй като сгради 2 /апретура/ и 6 /старо котелно/, са самостоятелни и безспорно реално съществуващи към момента на влизане в сила на реституционния закон като обособени обекти на правото на собственост. По отношение на сграда 1 е прието, че също реално съществува във вида на одържавяването и не представлява принадлежност към сграда 2, независимо че са функционално свързани, а следва да бъде отделена, като в този смисъл са дадени и задължителни указания на за събиране на доказателства, а именно за назначаване на техническа експертиза за начина на отделяне на старата сграда №1 и свързаната с нея сграда № 2 от пристроените след национализацията части, както и за определяне на прилежащите площи към сгради №№ 1, 2 и 6, евентуално за изготвяне на проект за обособяване на самостоятелен имот от частта, в която са построени тези сгради, който да бъде съгласуван по реда на ЗУТ. При новото разглеждане пред Софийски градски съд е установено новонастъпило обстоятелство - съществуващите към момента на предявяване на исковата молба през 2003г. сгради, предмет на спора, са съборени в края на 2011г., т.е. след постановяване на отменителното решение на ВКС. Приетото последно заключение на техническа експертиза сочи, че в имота понастоящем съществуват общо 11 сгради, всички построени след одържавяването и ползвани от ответното дружество. Експертите от няколкото експертизи са категорични, че в рамките на целия поземлен № 311, с площ от 15 232 кв.м., не може да се обособи процесната деактувана площ от 9500 кв.м. като самостоятелен реституиран имот на ищците, извън прилежащата площ на новопостроените сгради, поради липса на лице. При отчитане плътността на извършеното застрояване и групирането на новопостроените и процесните /до събарянето им/ сгради в центъра на процесния терен, то отделно обособяване на незастроена част от имота с настъпил реституционен ефект е юридически невъзможно. По тези съображения съдът е приел, че по отношение на терена не са налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху самостоятелна незастроена част от имота. По отношение на сградите съдът е изтъкнал, че към момента на предявяване на иска са били налице предпоставките за уважаването му досежно сгради А, 2 и 6, ведно с прилежащите им площи. Към момента на приключване на устните състезания тези сгради са разрушени и този факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм/. В настоящия момент след погиването на сградите в полза на ищците съществува правото на строеж, като едно от трите правомощия на правото на собственост /не право на строеж по чл. 63 и сл. ЗС/. Затова съдът е постановил установителен диспозитив досежно това право. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното: Налице е основание за достъп до касационен контрол по жалбите на ищците. Въпросите, посочени по-горе с №№2, 3, 4 и 5 в жалбата на групата ищци, както и първия въпрос в жалбата на ищцата Д. А. се свеждат до това как следва да се осъществи реституцията когато е национализиран терен със сгради, а след одържавяването са построени още множество сгради, които представляват производствено предприятие; към момента на завеждане на делото старите сгради съществуват, но в хода на делото са разрушени. По първата част на така обобщения въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК както по Решение № 72 от 10.07.2012г. по гр.д. № 42582011г. на І г.о. В последното се приема, че когато отчужденият застроен имот е застроен допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, възстановява се мястото, но не и построените допълнително сгради, спрямо които възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съотв. търговското дружество, в чийто капитал са включени. Наведените в жалбата на Д. А. доводи за недопустимост на съдебния акт и съответно за допускане на касационно обжалване на това основание, не могат да бъдат споделени. Доводите се основават на твърдението, че съдът не е бил сезиран с искане за признаване правото на строеж върху погиналите понастоящем сгради. Видно, че от страна на останалите ищци /без Д. А./ с молба от 25.10.2012г. е извършено уточнение на исковата молба с оглед на новонастъпилото обстоятелство - разрушаването на сградите, като е посочено, че правото на собственост върху разрушените сгради е трансформирано в право на строеж за посочените сгради и в такъв смисъл се заявява неговата ревандикация. Съдът е приел, че молбата не съставлява изменение на иска. В мотивите си се е произнесъл в рамките на предявения ревандикационен иск, като е приел, че искът е основателен към момента на завеждането му, а погиването на сградите в течение на процеса, обуславя съществуване в патримониума на ищците на право на строеж като елемент от правото на собственост. Следователно съдът не се е произнесъл по непредявен иск, а съобразявайки новонастъпилите обстоятелства е уважил иска частично. По жалбата на ответника [фирма] липсват основания за допускане на касационно обжалване. В нея не са формулирани правни въпроси разрешени от съда и обусловили крайните правни изводи, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК.Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване и липсата му е достатъчна, за да бъде отказан касационен контрол - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Единствените наведени в жалбата оплаквания са за несъобразяване с указанията на ВКС в отменителното решение и те са несъстоятелни. Съдът е допуснал експертизата, указана в отменителния акт, но е постановил решението си съобразявайки и новонастъпилите обстоятелства съгласно чл. 188, ал.3 ГПК/отм./. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.