Определение № 262 от 27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2406/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Е. К. П. чрез пълномощник адв. С. М. срещу определение №834 от 13.04.2016г по ч. гр.дело № 523/2016г на Пловдивски окръжен съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение №1262 от 10.02.2016г за прекратяване на образуваното гр.д. 10374 /2015г на Пловдивски районен съд поради недопустимост на иска, предявен от жалбоподателката на основание 26 ал.2 предл пето ЗЗД ,чл. 17 ал. ЗЗД за установяване на относителна симулация, за 2 / 3 ид. части при привиден договор за дарение, прикриващ договор за издръжка и гледане ,както и за разваляне на последния поради неизпалнение, чл.87 ал.3 ЗЗД. Въззивният съд на свой ред е изтъкнал служебно съобразеното от първоинционния съд влязло в сила решение №2776 от 17.07.2015г по гр.д № 9899/2014 на Пловдивски РС, постановено по иск на дарителката Е. К. П. за отмяна на дарението на основание 227 ал.1 б. «в» ЗЗД за същата идеална част .Този иск е бил разгледан и отхвърлен поради това ,че надареният не е в състояние да дава дължимата издражка Според Пловдивски окръжен съд, решението е формирало сила на пресъдено нещо по юридичесия факт, а именно договорът за дарение като правопораждащ факт, за неговата валидност. Независимо че претенциите не се припокриват, създадена е сила на пресъдено нещо по отношение на основанието на предявения иск (този за нищожност ),че сключеният между страните договор за дарение е действителен .Съдебно установените с предходното решение правопораждащи факти се ползват със сила на пресъдено нещо. В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по свързано поставени процесуалноправни въпроси – формира ли се сила на пресъдено нещо(СПН) при липса на субективен изентитет по длете дела, предвид че по иска за отмяна на дарение ответник е бил само надареният, докато по иска за нищожност необходими другари са и други лица, общо четири на брой; формира ли се СПН предвид разликата в предмета на двете дела - отмяна на дарение по 227 ал.1 б. «в» ЗЗД и иска за нищожност на сделката като привидна на основание 26 ал.2 предл пето ЗЗД ,чл. 17 ал. ЗЗД, формира ли се СПН по отношение на правопораждащ факт, който не е бил въведен като придобивно основание, респ. не е станал предмет на делото; как е следвало да процедира съда при висящността на двете дела ,налице ли е преюдициалност ( обусловеност) по делото с предмет отмяна на дарение по 227 ал.1 б. «в» ЗЗД към по- късно заведеното с предмет недействителсостта на дарението като привидно, налице ли са в този случай условията на чл. 299 ал.1 т.4 ГПК за спиране на делото с предмет иска по 26 ал.2 предл пето ЗЗД ,чл. 17 ал. ЗЗД до приключване на делото с предмет отмяна на дарението по 227 ал.1 б. «в» ЗЗД, както неправилно е процедирал съда преди да постановил определението по чл. 130 ГПК. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като се изтъкват реш. № 2/2015г по гр.д № 5004/2014г І г.о, реш. №43 /2014г по гр.д 6421/2013г ІІ г.о, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно обективния идентитет при формиране на СПН, решение №50/2014г по гр.д № 6235/2013 ІІг.о, че СПН не важи и не обвързва лицата, които стоят на едната страна на процесуалбното правоотношение, Те са обвързани само от констатациите в мотивите относно общите факти Сочи се и и решение №472 от 2012г по гр.д №1712/2010 ІV г.о, относно преюдициалните правоотношения, когато няма предявен инцидентен установителен иск, както и решение №133/2011г по гр.д №2020/2009 І г.о за идентичността в спорното право и неговите белези. Според защитата на касатора съдът нито е следвало да спира делото заради висящността на иска за отмяна на дарението, нито да го прекрява заради влязлото в сила решение по този въпрос ,тъй като правопораждащите факти не са едни и същи и страните по двете дела не са едни и същи. Отговор не е постъпил Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първите два свързано формулирани въпроса, доколкото именно те са решаващо произнесените в обжаваното определение. По изведените въпроси Върховен касационен съд ІІІ г.о, намира следното: Съгласно задължителните указания в ТР № 1/04.01.2001г ОСГК, източник на силата на пресъдено нещо е диспозитива на съдебното решение, а не мотивите на съда Приетото по преюдициални правоотношения ,когато няма предявен инцидентен иск, не е част от предмета на иска и не се формира сила на пресъдено нещо .Същата има за предмет спорното право, като предмет на делото.С решение №43 /2014г по гр.д 6421/2013г ІІ г.о и решение № 242 от 2012г по гр.д №149/2012г, ІІ г.о са даде насока обективните предели на СПН да се определят от правораздавателната воля на съда, но във връзка със заявеното с иска, а основанието на иска се формира от фактите, като правопораждащи. Както обаче се изтъкна в Р№ 416 от 2015г по гр.д.№2198/2014г, ІV г.о, съдебното решение ,което има за предмет материални субективни права не установява със сила на пресъдено нещо факти. Факти може да бъдат установявани със СПН само с иск за установяване на съответния факт.Във всички случаи, за обективните предели при формиране на СПН е от значение основанието на иска. Отмяната на дарението не е резултат на договора, а на закона ,който при наличието на факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. (реш. №322 от 2009г по гр.д. № 656/2008 г, IV г.о и определение №571/2012г по гр. дело № 447 по описа за 2012 г ІV г.о) Обратно даденото може да се иска и на други основания,ако се изтъкнат по исков ред.Нищожността се предявява пред съда с иск или с възражение,тя не се прогласява от съда служебно, а искът се предявява безсрочно. От горното пряко следва ,че влязлото в сила решение относно правото по чл. 227 ал.1 б. «в» ЗЗД, макар условие за съществуването му да е действието на договора, не формира сила на пресъдено нещо по заявени с иск основания за недействителността на този договор.Двата иска могат да се предявят отделно ,или да се съединят в една искова молба.Във втория случай съдът следва да разглежда иска за отмяна на дарението като евентуален спрямо иска за нищожност на дарението като привидно, тъй като само действителните сделки пораждат правно действие. Частната жалба е по същество основателна. Въззивният съд е дал противно на установената практика разрешение като е приел, че с решението за отхвърляне на иска за отмяна на дарение се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за действителността на договора за дарение и поради това нищожност на този договор вече не може да се предявява по исков ред от дарителката. При „сравнителния преглед” на двете нейни искови молби,както е извършен от въззивния съд в мотивите му, не е направена разлика между фактическо твърдение и квалификация. Дали договорът е действителен или недействителен, не са обстоятелствени твърдения на страната,а правни последици и квалификации.Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно .Делото следва се върне за разглеждане на съответния съд Воден от горното, Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о