Определение № 5136 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 942/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. К., подадена чрез процесуален представител адв. Г. П. против решение № 984/05.09.2023г., постановено по в.гр.д. № 1117/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 260045/17.03.2022г. постановено по гр.д. № 3354/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което:

• на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от К. С. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Г. Н. М. с ЕГН [ЕГН] искове за обявяване за окончателен на сключен на 09.12.2019г. предварителен договор за покупко продажба на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ 350Л, черен, дизел, рег. [рег.номер на МПС], както и на сключен на 31.01.2019г. предварителен договор за покупко продажба на лек автомобил марка „Шевролет К.“, бял металик, рег. [рег.номер на МПС];

• на основание чл. 108 от ЗС са отхвърлени предявените от К. С. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Г. Н. М. с ЕГН [ЕГН] и С. Ч. И. с ЕГН [ЕГН] искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ 350Л, черен, дизел, рег. [рег.номер на МПС] на основание обявения за окончателен предварителен договор за покупко продажба от 09.12.2019г. и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания товарен автомобил;

• на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД са отхвърлени предявените от К. С. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Г. Н. М. с ЕГН [ЕГН] и С. К. М., [населено място], Италия искове за прогласяване нищожността на сключения между ответниците на 05.03.2019г. договор за покупко продажба на лек автомобил марка „Шевролет К.“, бял металик, рег. [рег.номер на МПС] като сключен привидно между продавача и ответницата Г. М. и прикриващ действително съглашение между продавача и ищеца, като действителен купувач, както и

• исковете предявени от К. С. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Г. Н. М. с ЕГН [ЕГН] и З. А., [населено място], Италия искове за прогласяване нищожността на сключения между ответниците на 14.01.2019г. договор за покупко продажба на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ 350Л, черен, дизел, рег. [рег.номер на МПС] като сключен привидно между продавача и ответницата Г. М. и прикриващ действително съглашение между продавача и ищеца, като действителен купувач.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, но е насочена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Съгласно уредбата на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Т.е. въззивните съдебни решения по искове с цена до 5000 лв. по граждански дела, законодателят е изключил изрично от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и обуславящите ги искове. Въззивно решение по иск за собственост и други вещни права върху движими вещи с цена до 5000 лева и съединените с него обуславящи искове, не попадат в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което касационният контрол върху него е изключен.

Предмет на образуваното пред Районен съд – Бургас гражданско дело са били предявени от К. С. К. срещу Г. Н. М. два главни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателни на сключени между страните два предварителни договора за покупко продажба с предмет движими вещи: от 09.12.2019г. по отношение на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ 350Л, черен, дизел, рег. [рег.номер на МПС] при стойност на договора от 900 евро, както и от 31.01.2019г. по отношение на лек автомобил марка „Шевролет К.“, бял металик, рег. [рег.номер на МПС] при стойност на договора от 1200 евро, както и искове за собственост на товарния автомобил предявени против Г. Н. М. и С. Ч. И.. Исковете са оценяеми като размерът на цената на всеки се определя от посочената в предварителния договор за покупко продажба стойност на движимите вещи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК.

В исковата молба ищецът посочил, че общата цена на исковете е 2100 евро или 4107.24 лв. /1760.25 лв. на първия и 2347 лв. на втория/. До приключване на първото съдебно заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, проведено на 29.01.2021г., въпрос за цената на иска не е повдиган нито от ответника, нито служебно от съда /чл. 70, ал. 1 от ГПК/. Въз основа на посочената от ищеца цена на исковете е събрана и държавната такса. Предприетото с молба на ищеца от 10.01.2022г. преди трето открито съдебно заседание увеличение на цената на исковете, а именно: на първия иск – равностойността на 1100 евро, а на втория – равностойността на 3600 евро е прието за процесуално недопустимо и е оставено без уважение с протоколно определение от с.з. от 18.02.2022г. Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по главни конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с предмет движими вещи, всеки с цена до 5000 лева /1760.25 лв. на първия и 2347 лв. на втория/.

Определянето на материалноправния спор като граждански, регулиран от правилата на гражданското законодателство, обуславя квалификацията на делото като гражданско. С оглед на вида на делото и паричната оценка на неговия предмет, касационната жалба е процесуално недопустима. Този извод следва от дефинираната в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 необжалваемост на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Касае се за императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол.

По тези съображения съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство, бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът по касация С. Ч. И. има право на поискани и доказани разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Искането на ответницата Г. М. за присъждане на разноски е недоказано по основание – липсват доказателства за плащане на договореното в договора от 05.02.2024г. възнаграждение в размер на 1200 лв., поради което разноски в полза на този ответник не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение