Определение № 984 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение №212 от 25.05.2011г по гр.дело № 268/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.12.2010г по гр.д № 1405/2009г на Благоевградски РС, по частично уважен срещу касатора и други ответници иск на основание чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние, по освидетелствани професионални заболявания. В изложение, касаторът формулира въпроса като „свързан с имуществената отговорност на работодателя при увреждане на здравето, по конкретно във връзка с прилагане на чл. 200 КТ” Изтъква се противоречие на обжалваното решение с решение №376/2010г по гр.д№1188/09 ІV г.о, според което ново обезщетение не се дължи, когато при присъждане на първоначалното влошаването е било предвидено .Според касатора въззивният съд е направил обратното ,като не е съобразил двете предишни решения, с което е обезщетен ексцес .В противоречие със същото решение на ВКС е игнорирал изискването за причинна връзка ,като е приел ,че то е вече установено с предходни решения, като свързано с работната среда. Противоречие се изтъква и с решение №1173/2008г по гр.д № 5098/07 ІІ г.о, според което ново обезщетение не се дължи, ако не е доказано твърдението за ексцес на професионалното заболяване ,като реално влошаване ,а извод на вещо лице, че тенденцията е за влошаване, не е доказателство. В обжалваното решение се приема за установен ексцес по заключение, което според защитата не установява влошаване .В противоречие с решение №1173/2008г по гр.д № 5098/07 ІІ г.о и решение № 185/2010г гр.д № 5264/08 ІІІ г.о, въззивният съд прима влошаване ,макар че приложените ЕР на ТЕЛК и НЕЛК не съдържали данни за това, от тях следвало ,че има подобрение. Същия довод, за несъобразяване с ЕР на ТЕЛК,за неправилен извод относно причинната връзка и обема на вредата, подлежаща на обезщетяване при ексцес, се изтъква като противоречие с приетото в решение № 933/2009 по гр.Д.2687/І г.о ,реш. № 285/2006г гр.д.№2060/03 ІІІ г.о и др., при основанието на чл. 280ал.1 т.2 от ГПК. В отговор ответникът по жалбата В. Й. Г. чрез пълномощника си адв. М. Т. оспорва сочените основания за допускане на жалбата до разглеждане, изтъква липсата на поставен правен въпрос ,изтъква и наличието на задължителна тълкувателна практика, с която въззивният съд се е съобразил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване В изложението липсва формулиран правен въпрос. Посочването с кой институт на правото ,с прилагането на коя правна норма(в случая чл. 200 КТ ) материалноправният въпрос „ е свързан”, не изчерпва изискването същият да бъде ясно формулиран. Навеждат се като примери множество съдебни решения от практиката, но без поставен правен въпрос, по който именно да се обоснове противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съпоставката на решенията в изложението се свежда до изтъкване на различния краен резултат, или преценка на доказателствата ,които в различните случаи са различни и съответно обуславят различни изводи по основанието на иска. Противоречието ,като теза на касатора, се основава на доводите му по значението на допуснати и съответно преценени доказателства ,оспорват се фактическите изводи на съда. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с решение №376/2010г по гр.д№1188/09 ІV г.о, според което ново обезщетение не се дължи, когато при присъждане на първоначалното влошаването е било предвидено. Противно на твърденията на касатора ,.въззивният съд не е дал обратно разрешение ,тъй като за да приеме дължимост, изрично е обсъдил обема и характера на вредите, съответно възмездяването им по първоначално воденото дело №957/1995г на Б., така и установените и възмездени вреди от влошаване на здравословното състояние, предмет на приключили последващи съдебни производства ,коментирал е обстойно съдържанието на представените ЕР на ТЕЛК ,както и заключението на вещите лице във връзка с всяко едно от трите професионални заболявания Така е достигнал до извод в какво се изразява конкретно състоянието на ексцес, основанието искът да бъде частично уважен. Въззивният съд не се отклонил от установените в практиката изисквания и предпоставки за уважаване на иска по чл. 200 КТ при ексцес, анотирани и от касатора при цитирането на решение №1173/2008г по гр.д № 5098/07 ІІ г.о и решение № 185/2010г гр.д № 5264/08 ІІІ г.о, № 933/2009 по гр.Д.2687/І г.о ,реш. № 285/2006г гр.д.№2060/03 ІІІ г.о, а ги е следвал. Благоевградски ОС е обсъдил доказателствата и е достигнал до изводи, които касаторът оспорва, тъй като превратно разчита съдържанието на приложените ЕР на ТЕЛК при съпоставката на определените проценти загуба на работоспособност от професионалните заболявания ,спрямо общите. Превратно коментира и заключенията на вещите лица и техните изводи. На всички ответни доводи въззивният съд е отговорил, а Върховен касационен съд не приема преформулирането им като обосновка на противоречие между цитираните решения и обжалваното. Противоречието по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва да е по правния въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а правен въпрос, както се изтъкна, липсва поставен в изложението на настоящия касатор. Касаторът дължи установените разноски на ответника по жалбата, в размер на 200 лева Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.