Определение № 1471 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1737/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. К. Г. срещу решение № 229 от 19.06.2023 г. по в. гр. дело № 66/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, 3 състав, с което е потвърдено решение № 460 от 19.10.2022 г. по гр. дело № 861/2022 г. на Районен съд – Дупница в частта, с която е признато за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, че дължи на „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място] сума в размер 21 192,57 лв. – главница за периода от 30.04.2019 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 07.03.2022 г., до окончателното плащане. С въззивния съдебен акт „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД е осъдено да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД сума в размер 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводите на съда противоречат на събраните доказателства. Релевира доводи за несъобразяване от съдебния състав, че писмените доказателства са изходящи от ищеца, удостоверяват изгодни за него факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелства, че ответникът по исковата молба реално е потребил описаните в тези документи количества вода. Поддържа също, че въззивният съд не е отчел, че ответникът по иска не се е запознал с фактурите, същите не са му били предявени, липсва надлежно положен подпис от негова страна. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че обжалваният въззивен съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС и съдът не е обсъдил всички доказателства. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК релевира доводи, че касационното обжалване на въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, тъй като при задължителното съобразяване от съдилищата с материалноправните норми ще бъдат постановявани решения, съобразени изцяло със законовата норма, а не само с част от нея. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса: При разглеждането на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК подлежи ли на изследване дали е основателно при оспорването истинността на процесните актове и протоколи първоинстанционният съд да укаже на страната, която ги представя, право да заяви дали ще се ползва от оспорените документи или не, вследствие на което да бъде извършена проверка относно истинността на оспорените документи? Ответникът „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Б. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че въззивният съд е обсъдил представените доказателства, възраженията и доводите на страните от значение за делото и е направил подробни правни изводи. Релевира възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като съдебният състав се е съобразил с практиката на ВКС, а обсъждането на доводите срещу изводите на съда въз основа на събраните доказателства, с които касаторът не е съгласен, не може да бъде предмет на производството по допускане на касационно обжалване. Поддържа, че касаторът не е обосновал наличието на специфичното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди направените доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: Въз основа на представените по делото фактури № [ЕГН]/30.04.2019 г. и № [ЕГН]/31.106.2019 г., договор № 81/11.11.2019 г. и анекс към него № 73/17.12.2020 г. въззивният съд е приел, че между страните е възникнало търговско правоотношение, произтичащо от търговска продажба на условно чиста вода – ищецът „Напоителни системи” ЕАД, клон Струма - Места, в качеството си на доставчик, се е задължил да достави срещу възнаграждение чрез своето съоръжение яз. ,Д.“ - Д. № 1 и Д. № 2 на ответника по исковата молба /настоящ касатор/ „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД в качеството му на водоползвател, условно чиста вода за следния обект на водоползвателя: водовземно съоръжение за [населено място] брег и водовземно съоръжение за [населено място]. Съдебният състав е обсъдил клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и чл. 5 от процесния договор и е установил, че измерването на доставената условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения - собственост на водоползвателя, който е длъжен да изгради на предварително съгласувани с доставчика места водомерни шахти за монтиране на водомерни съоръжения; задължение на водоползвателя е да следи за изправността на уредите, които следва да отговарят на всички нормативни технически и метрологични характеристики, предвидени в законодателството; отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва двустранен протокол. Предвид обстоятелството, че монтирането и изправността на водомерните съоръжения е задължение на ответника по иска, а отчитането на доставените количества вода се извършва от монтираните от същото дружество водомери, въззивната инстанция е заключила, че ако е налице неточно отчитане на подадената вода, то това се дължи на неизпълнение на задължения по договора от страна на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД, поради което водоползвателят не може да обосновава оспорванията си със свое недобросъвестно поведение. За да направи извод, че фактурите, издадени за количествата доставена вода за процесния период, не са оспорени своевременно от ответника по исковата молба, въззивният съд е изложил съображения, че фактурите са част от доказателствата, представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 464/2022 г. на Районен съд - Дупница, материалите по което са приети като доказателства в исковото производство. Посочил е, че предвид дадените от съда указания в доклада, същите са представени с молба вх. № 7289/13.09.2022 г. и са приети като доказателства в съдебно заседание на 16.09.2022 г., като представителят на въззивното дружество е имал възможност своевременно да се запознае с тях и при необходимост да ги оспори. Във връзка с възражението, че в подписаното споразумение № 74/17.12.2020 г. са отразени фактури, различни от описаните в исковата молба и с различни суми за плащане, съдебният състав е съпоставил съдържанието на споразумението с процесните фактури и е констатирал, че наред с другите фактури в посоченото споразумение фигурират и процесните, като сумите за плащане по фактурите и в споразумението не се разминават. Съдебният състав е констатирал, че представените за установяване на доставеното количество вода за процесния период актове № № 4, 10, 11, 12, 1, 11, 2, 3 и 4 и отчетен протокол за м. 01 - 30.04.2020 г. са подписани от представители на двете дружества и в отговора на исковата молба са оспорени само подадените водни обеми, но не и подписите. За да направи извод за неоснователност на възражението за оспорване на истинността /в смисъл верността/ на двустранно подписаните актове № № 4, 10, 11, 12, 1, 1, 2, 3 и 4 по отношение на записаните в тях подадени водни обеми, въззивният съд е изложил съображения, че по своята същност тези документи са частни свидетелстващи, като верността на обективираните в тях обстоятелства се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства по аргумент от чл. 175 ГПК, тъй като те не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила; оспорването верността на изходящи от страната частни свидетелстващи документи, обективиращи неизгодни за автора си обстоятелства, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, поради което не е необходимо откриване на производство по чл. 193, ал. 1 ГПК за оспорване на истинността им. Поради това въззивният съд е обсъдил в съвкупност приложените по делото фактури за процесния период заедно с посочените двустранно подписани актове № № 4, 10, 11, 12, 1, 1, 2, 3 и 4 и е направил извод, че във фактурите коректно са отразени количествата вода съобразно установеното в посочените актове, по отношение на които оспорването не е доказано и същите носят достоверна информация относно продадените количества вода за процесния период. В решението са обсъдени и свидетелските показания, въз основа на които е прието, че се е случвало понякога служител на ищеца да отчита показанията на водомера без присъствието на представител на ответника по иска, но винаги се е обаждал на представител на „Водонсабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД /показанията на свидетеля П./; част от подписите върху актовете са на управителя на ответника по иска И. И. и в случаите, когато свидетелят Б. е подписвал актовете, не е възразявал относно отчетените количества вода /показанията на свидетеля Б./. Направен е извод, че в актовете са посочени количества вода, установени с измервателните устройства. Крайният извод за основателност на предявените искове е аргументиран с непредставяне на доказателства за извършени плащания от страна на ответника по исковата молба /настоящ касатор/, чиято е доказателствената тежест за установяване, че е платил на ищеца дължимите суми за доставените количества вода за процесния период. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт и за който твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС или че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за които поддържа наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Развитите оплаквания в касационната жалба и изложението към нея представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е посочил процесуалноправен въпрос, за който обаче е изложил твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по него. Ако касаторът е имал предвид, че по този въпрос съдебният състав е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, то доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователен. Освен, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се сочи наличие на практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил, следва да се посочи, че частният свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила, законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен свидетелстващ документ да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява по вътрешно убеждение във връзка с останалите доказателства и обстоятелства по делото съгласно предвидения в чл. 12 ГПК принцип. Поради това, че съдържащите се в частен свидетелстващ документ изявления и факти нямат придадена от закона задължителна доказателствена сила и съдът не е обвързан в преценката си за тях, при оспорване на верността им не се открива производство по чл. 193 ГПК. По различен начин се процедира, когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето. В тези случаи е налице неавтентичност на документа, която подлежи на проверка в производството по чл. 193 ГПК и при установяването й ще се обори формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. В конкретния случай касаторът не е изложил твърдения защо е подписал представените актове № № 4, 10, 11, 12, 1, 1, 2, 3 и 4, нито че съдържанието на двустранно подписаните актове е било подправено след изготвянето им, нито че е положен подпис върху непопълнени актове - бланки, които впоследствие са допълнени с текст, който не съответства на волята на касатора. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради липсата на допълнителната предпоставка, предвидена в посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал посоченото основание – не е посочил дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантната норма, до различни възприети правни разбирания, или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството. По прилагането на чл. 193 ГПК е създадена непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд - Кюстендил. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение