Решение № 3697 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 500/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), чрез пълномощника си Б. Пъдарски – служител с юридическо образование, против решение № 37426 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8439/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 37/09.08.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски в двете инстанции. Ответникът – Д. С. К., чрез пълномощника си адв. Русанова, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. С. К. срещу заповед № 37/09.08.2023 г. на изпълнителния директор на ИАБЧ, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), въз основа на влязла в сила годишна оценка за изпълнение, мотивирана с формуляр за оценка на изпълнението – приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), съгласно който на служителя е поставена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнение - „неприемливо изпълнение“, е прекратено служебното му правоотношение като главен секретар на ИАБЧ, ранг V старши, считано от 09.08.2023 г. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1, изр. първо ЗДСл, в законоустановения едномесечен срок по чл. 107, ал. 2 ЗДСл, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. Обосновава извод за нарушения на всеки от етапите по чл. 8, ал. 1, т. 1 – т. 3 НУРОИСДА за оценяване изпълнението на служителя. Счита, че в индивидуалния работен план (ИРП) на К. липсва конкретно и ясно поставени постижими и измерими по количество, качество и срокове цели, както и обективни критерии за изпълнението им, с което са създадени предпоставки за субективно оценяване. Излага съображения, че не е проведена междинна среща, на която да се извърши задължителен преглед на изпълнението на длъжността от служителя спрямо целите, заложени в ИРП от началото на 2022 г., в резултат на което той е лишен от възможността да разбере, че не се справя добре и да предприеме необходимото за подобряване на работата си. Сочи, че във формуляра за оценка липсва задължителната част 2 - междинна среща от приложение № 2 към наредбата. Приема, че не е документирано и провеждането на задължителната заключителна среща непосредствено преди прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя през месец октомври 2022 г., както и преди изготвянето на представения по делото формуляр за оценка. Достига до извод, че констатациите в мотивите на оценката не съответстват на определената най-ниска годишна оценка – „неприемливо изпълнение“, както и че сочените неизпълнения не се подкрепят от представените по делото доказателства. Приема също, че не са налице кумулативните условията по чл. 16, т. 5 НУРОИСДА за поставяне на оценката „неприемливо изпълнение“, тъй като не се установява неизпълнението на целите на нивото на определените критерии за изпълнение да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и не е извършена оценка на дигиталните му умения съгласно приложение № 1а от наредбата. Стига до заключение, че извършената оценка не отговаря на изискванията на чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал.1 НУРОИСДА, което води до необективност и липса на безпристрастност при определяне на годишната оценка на Д. К.. Счита, че е налице нарушение и на чл. 7, ал. 3 НУРОИСДА, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 146, т. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за необоснованост на обжалваното решение. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправните изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след съвкупен анализ на приетите доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията във вр. с чл. 107, ал. 2 ЗДСл, а именно – от изпълнителния директор на ИАБЧ като орган по назначението. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, като в нея са посочени правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при постановяването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Заповедта е издадена по повод получена от служителя възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността - „неприемливо изпълнение“. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Прилагането на посочената норма изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите на ръководни длъжности преминава през следните три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща и 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението (чл. 8, ал. 1 НУРОИСДА). Оценката е годишна и обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година и следва да намери отражение в съответния формуляр по образец. Съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. По делото е представен формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, представляващ приложение № 2 към чл. 19, ал.1, т.1 НУРОИСДА, с период на оценяване от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Точка 1 от формуляра - индивидуален работен план съдържа описание на целите, период на изпълнение и изисквания/критерии за изпълнение. ИРП с описаните в него цели е подписан от К. на 21.01.2022 г. без възражения. В нарушение на чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА целите в ИРП на оценявания служител не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура, а са определени по общ начин. Същите не са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на посочената норма. В случая липсват поставени конкретни срокове за изпълнение на всяка отделна цел. Вместо това за всички е посочено, че важат за целия срок на оценяване. Липсват ясно посочени критерии за преценка изпълнението на целите като конкретен брой справки, отчети и др., които следва да са реализирани за определен срок. В този смисъл няма определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода 01.01.2022 - 31.12.2022 г. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на ИРП се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, изискващ оценяването да е въз основа на степента на постигане на целите от ИРП и показаните компетентности. По делото е установено безспорно, че в случая не е проведена междинна среща със служителя, представляваща вторият задължителен етап от процедурата по оценка. В приложения формуляр за оценка липсва част 2 – междинна среща от одобрения образец в приложение № 2 към чл. 19, ал.1, т.1 НУРОИСДА. Съгласно чл. 13, ал. 1 от наредбата междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година, а при отсъствие на оценявания служител или на оценяващия ръководител междинната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане. Въпреки това, че ИАБЧ няма ръководител за времето от 01.06.2022 г. до 17.07.2022 г. и новият изпълнителен директор встъпва в длъжност на 18.07.2022 г., то няма пречка междинната среща да се осъществи в предписания от закона срок. Неоснователни са възраженията на касатора, че новият изпълнителен директор не е имал възможност да придобие представа за изпълнението на дейността на служителя поради краткия период от постъпването му на работа до 31 юли за провеждане на междинна среща. Оценяващият ръководител е следвало да положи необходимата грижа за запознаване с дейността на служителя в агенцията, още повече, че някои от представените по делото докладни записки, съдържащи конкретни оплаквания от работата на К., са именно в периода 25-26.07.2022 г., когато се очаква да се извърши междинната среща с него. Неоснователни са и възраженията, че междинни срещи не са проведени с никой от служителите на агенцията, което е отговорност на самия оспорващ пред първата инстанция в качеството му на главен секретар. В случай, че е установено неизпълнение на служебните задължения на служителя, назначаващият орган следва да спази друга процедура за установяването им и неговото санкциониране. Правилно първоинстанционният съд приема, че неосъществяването на етапа на междинната среща представлява съществено нарушение на правилата за атестиране на служителя. Пропусната е възможността оценяващият ръководител, който в случая е и контролиращ такъв, заедно с оценявания служител да направят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в ИРП, или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. Съответно, служителят не е информиран за допуснати пропуски и слабости в работата си, които евентуално да коригира при осъществяване на вменените му с длъжностната характеристика функции и при реализиране на поставените в ИРП цели. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не е документирано провеждането на заключителна среща с К. преди изготвянето на формуляра за оценка. Съгласно чл. 14, ал. 4 НУРОИСДА след приключване на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. Подзаконовият нормативен акт не изисква изготвянето на друг документ във връзка с проведената заключителна среща освен попълване на раздел 3 - годишна оценка на изпълнението от формуляра в приложение № 2 към чл. 19, ал.1, т.1 от наредбата, което в случая е направено. Чл. 13 НУРОИСДА предвижда, че заключителната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 1 до 31 януари на следващата година, а при отсъствие на оценявания служител или на оценяващия ръководител заключителната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане. В разглеждания случай провеждането на заключителна среща през януари 2023 г. е невъзможно поради предходно прекратяване на служебното правоотношение на К. със заповед № 7/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИАЧБ, която е отменена по съдебен ред и служителят е възстановен на работа на 11.07.2023 г. Съответно, провеждането на заключителната среща едва на 01.08.2023 г. отговаря на обективната възможност за такава. В мотивите на оценяващия ръководил за определяне на оценката за изпълнението формално са обсъдени степента на постигане на целите от ИРП и показаните компетентности съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Въпреки това оценката съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, което в случай на установяването му следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на най–ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Липсата на конкретно формулирани цели в ИРП с ясни критерии за преценка на тяхното изпълнение по време, количество и качество, прави невъзможно извършването на безпристрастна и компетентна оценка, базирана на обективно установими факти и обстоятелства съгласно изискванията на чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 от наредбата. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при произнасянето на касатора не е преценено възражението на служителя срещу оценката на оценяващия ръководител, въпреки своевременното му депозиране в срока по чл. 23, ал.2 НУРОИСДА. При формиране на оценката "неприемливо изпълнение" без конкретна и обоснована преценка на подаденото от К. възражение, контролиращият ръководител допуска нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 1 НУРОИСДА, установени в защита правата на държавните служители. Съгласно чл. 16, т. 5 НУРОИСДА годишна оценка "неприемливо изпълнение" се определя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая липсват данни за оценка на дигиталната компетентност на служителя съгласно изискванията по приложение № 1а към чл. 15, ал. 2 от наредбата, доколкото в представения формуляр за оценка не се съдържат коментари относно посочените в него умения. От събраните по делото доказателства, включително назначената съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, не се установява и другото кумулативно условие за поставяне на възможно най-ниската оценка, а именно неизпълнение на целите в ИРП на нивото на изискванията/критериите, определени в него, което да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. С оглед на това дадената на К. оценка „неприемливо изпълнение“ е необоснована. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че липсата на атестация на служителя преди предходното прекратяване на служебното му правоотношение през октомври 2022 г. в нарушение на чл. 7, ал. 3 НУРОИСДА, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед в хипотезата на чл. 146, т. 5 АПК. Целта на извършването на такава атестация е служителят да не подлежи на повторна оценка в рамките на същата календарна година в случай, че е преместен в друга административна структура. Ето защо, неспазването на чл. 7, ал. 3 от наредбата няма отношение към прекратяването на служебното отношение на К. и не може да служи като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Независимо от това крайният извод на съда за незаконосъобразност на административния акт е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на адв. С. Русанова като пълномощник на ответника Д. К. се дължат направените за настоящото производство такива за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА в размер на 613,55 евро съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.03.2026 г.