Определение № 2462 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1677/2026 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 във вр. ал.1,т.2 и чл.248,ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу определение № 979/22.12.2025г. по в.гр.д.№ 323/2025г. на ОС Перник, с което в производство по реда на чл.248 ГПК, инициирано от „Агенция за събиране на вземания“, молбата за изменение на постановеното по делото решение № 238 от 13.10.2025г. с искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна за въззивното производство, е оставена без уважение. В частната жалба се поддържа, че молбата по чл.248 ГПК е основателна, тъй като възнаграждението от 750 лв. е прекомерно. В писмен отговор ответникът И. М. оспорва основателността на частната жалба. Настоящият състав констатира, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като атакуваното определение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд: С влязлото в сила въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК обективно съединени искове за установяване на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, за сумите: 2 911,30 лева главница; 839, 98 лева договорна лихва и 579, 20лв. обезщетение за забава. При съобразяване на обстоятелството, че ответникът е физическо лице - потребител, на обстоятелството, че съгласно чл.113,изр.второ ГПК делото подлежи на разглеждане като гражданско, но и на факта, че цената на всеки от предявените по реда на чл.422 ГПК искове е под 5 000лв., постановеният въззивен акт е окончателен. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване, но по реда, по който се обжалва решението, по отношение на което е искано изменение или допълване в частта за разноските. Следователно, съгласно изричното и специално правило на чл.248,ал.3, изр.второ ГПК приложението на принципа, че определенията, чиято обжалваемост е предвидена в закона, подлежат на двуинстанционно разглеждане, е предпоставено от възможността да бъде обжалвано решението, по отношение на което е постановено определението по чл.248 ГПК Този извод е важим и при отчитане на т. 24 от ТР № 6/ от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. (указваща реда за атакуване на въззивните определения по чл.248 ГПК) поради невъзможността да бъде иницииран съдебен контрол по отношение на акта на въззивната инстанция, чието изменение в частта за разноските е било поискано. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. Това становище последователно е проведено и застъпено в практиката на ВКС (определенията по ч.гр.д. № 3410/2018г., І г. о., по ч.гр.д. № 4532/2018г., ІV г. о., по ч.гр.д. № 4597/2018 г., ІІІ г.о., по ч.гр.д. № 1317/2020г., ІІІ г.о., по ч.гр.д. № 4672/2021 г., ІІІ г. о., по ч.т.д. № 628/24г. на ІІ т.о) и се споделя и от настоящия състав, който в мнозинството си се е произнесъл в аналогичен смисъл по ч.т.д. № 152/2023г. Императивната разпоредба на чл.280,ал.3 ГПК предопределя и необжалваемостта на същото решение и в частта му за разноските. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.